Село почете свещеник, вдигна му паметник

Чирпанско село почете паметта на читалищен деятел – свещеник като по повод 150-та годишнина от учредяването на местното културно огнище „Пробуждане 1870“ освети бюст – паметник. Инициативата е на каращия втори мандат кмет Димо Нецов, който припомня, че поп Манол Коларов  /1843-1918/ е сред  сподвижниците на Васил Левски и е основател на тайния революционен комитет в някогашното  Мурсалково  /днес Спасово/.

През изминалите десетилетия  личността на отец Манол Коларов  е оставала встрани от търсенията на историци и изследователи, запазен е обаче споменът че е бил  сред основните двигатели на въоръжено въстание за съединяване на Източна Румелия и Македония към княжество България през 1884 година.

До смъртта си през 1918 година отчето е  служило в пловдивския храм „Свети Иван Рилски“, където е бил погребан, а енориашите поставили  възпоменателна плоча с надпис: „Будил в тъмното робство народния дух за просвета.   Учител, страдалец, ратник на народната свобода. 45 години той служи на бога и с живо слово прославяше неговите истини и правда”.

Автор на бюста, изработен от полимерен бетон е спасовския зет, скулптора Камен Тонов. Пак на него гласували доверието да направи и  4-метров паметник във вид на Георгиевски кръст, посветен на загиналите във войните местни жители. Дългосрочните планове на кмета предвиждат редом с бюста на попо Манол да бъдат поставени още два: на поборника главен апостол на Съединението Иван Андонов /1854-1937/, който е дядо на актьора и режисьор Иван Андонов и на някогашния народен представител  Жельо Даков.

Изработката е отложена за по-добри времена, засега са подготвени само бетоновите постаменти.

В близост до осветения в събота паметник е и барелефът на уникалния народен певец , гъдуларят дядо Вичо Бончев, навярно единственият приет за член на Съюза на българските писатели без да може да пише и чете творец. За него има издадени два научни труда, а изследователят на наследството му Димитър Осинин разказва, че при срещите си с него успял да запише над 20 000 стиха, голяма част от които оригинални и натаманени в стила на фолклора.За този си принос към народната песен неграмотният свирач и певец бил приет в редиците на СБП през 1951 година, две години преди кончината му.Почти сигурно е че единствения у нас народен изпълнител с паметник в родното му място.За съжаление оригиналния бронзов барелеф бил похитен от скрабаджии и се наложило през 2012-а година да бъде заменен с полимерна отливка.