Село Дъбрава за 8 г. се превърна в хит сред заможни благоевградчани

Само преди 8 г. Дъбрава бе на опашката сред селата в община Благоевград по нови кандидати да се заселят и да инвестират в строителство на дом. Селото е едва на 4 км от града и в момента терените там са сред най- търсените, въпреки трудностите и дългите процедури по преотреждане на земеделската земя за строителство. Причината е водопроводът, чието строителство било на два етапа. Стартирало по времето, когато общината се управлявала от кмета Причкапов, а селото от Стоян Йорданов, и приключило през 2013 г. по време на мандата на кмета Камбитов и Росен Георгиев като местен управник.

Преди 2013 г. в с. Дъбрава имало само една нова къща, тази на благоевградската бизнесдама Стефка Терзийска, собственичка на фабриката „Маслини Стефаника“, и бившия й съпруг Йоанис Козас. Те започнали градежа през 2002 г. и се нанесли три години по-късно.

„Всички ни казваха, че сме луди да строим къща в нищото. Тогава там беше пустош, някогашните тютюневи и житни ниви, които от години не се обработваха и пустееха“, разказа Стефка Терзийска.

На въпрос защо точно в Дъбрава, където по онова време нямало дори вода, решили да градят дом, тя отговори: „Защото баща ми и дядо ми имаха там имоти. Когато бях малка, много често ни водеха с брат ми, имаха животни и градина с много малка виличка и голяма част от детството ми е свързана с тези места. На баща ми все казвах, че там искам да живея. Много ми харесваше, то е сантимент и сме привързани към това село. Сега брат ми също има къща в Дъбрава. Но когато решихме да строим там, всички ни казаха, че сме луди. По онова време Дъбрава не бе включена в благоустройствения план на община Благоевград. Няма да забравя как инж. Захари Донев, бивш кмет на града, през чиято фирма подготвяхме документите за строежа, ни предупреждаваше, че идеята да строим къща на баир в нищото никак не е добра, и се шегуваше, че ако все пак го направим, в двора ни хоро ще играе. И когато я построихме, ни дойде на гости. Беше удивен от резултата и искрено изненадан какво сме успели да направим. И наистина играха хоро на двора с малкия син!

В началото дори вода нямахме, по стария водопровод не течеше и капка и още докато строяхме, се наложи да направим кладенец. Първите години беше много трудно, сега, като се върна назад в годините, си мисля каква голяма авантюра е било начинанието ни! Заради голямата денивелация на терена се наложи да се правят подпорни стени, да не се свлече земната маса, и облагородяването на мястото отне много време. Тогава наоколо бяха голи баири, но с времето започнаха да се строят и други къщи и селото да се застроява. За жалост сега имам твърде много ангажименти и нямам възможност да прекарвам в Дъбрава толкова време, колкото би ми се искало, но там да пиеш кафето си рано сутрин и да слушаш как пеят птичките – това усещане е несравнимо и не може да се разкаже с думи“, откровена бе бизнесдамата.

В Дъбрава Й. Козас прави първата в общината конна база, която вече е преустановила дейността си. Вторият опит в тази посока отново бе в Дъбрава, но на собственика на хидроенергийна компания и няколко хотела Иван Чапов. Преди 5-6 г. той отвори конна база, но тази година се преориентира и реши да я превърне във винарна с 10 къщи за гости наоколо, като най- вероятно реализацията на проекта ще стартира през януари.

Чапови са от първите заселници в селото, заедно с бизнес партньора им Табутов правят затворен комплекс по времето, когато се изгражда водопроводът.

„Вече станаха 11 години, откакто живеем в Дъбрава“, разказа Иван Чапов и бе откровен: „Не помня защо избрах точно това село. Хареса ми, че е спокойно и няма глъчка. Тогава бях на 52 г. и вече търсех спокойствие. Голямото неудобство на Дъбрава е липсата на канализация. Всичко построено е с изгребни ями, не на попивни кладенци, тъй като те не се разрешават от МОСВ. Т.е. всичко, което се акумулира, трябва да се извози до пречиствателна станция в Благоевград. По този начин возим и отпадните води на хотел „Орбита“, а там е още по-зле, защото през ден возим по 30-40 кубика. В момента това е голямо неудобство за хората, които искат да се заселят там“, обясни бизнесменът.

В затворения комплекс Чапов има частно футболно игрище и хеликоптерна площадка. Точно до оградата на застроения имот в момента е заравнено и теренът сякаш е подготвен за нов строеж.

„Тенденцията за строителство на нови модерни къщи в село Дъбрава започна след 2013 г., когато реално прекарахме водата. Преди това беше последното село в общината и другите ни се подиграваха“, разказа бившият кмет Росен Георгиев, който успя да популяризира селото в цялата страна и извън границите на България с учредяването и провеждането на „ The Brava Balkan Fest “.

И той, и наследникът му Методи Стоянов искат от общината частично изменение на Общия устройствен план, с което земеделските земи да влязат в регулация и така да отпадне тежката, продължаваща често няколко години процедура за преотреждане на терени.

„Няма седмица, в която да не ме потърсят хора, които искат да си купят място за къща“, обясни дъбравският кмет М. Стоянов. „Земеделска земя доста се предлага за продан, но потенциалните инвеститори, като видят пред какви трудности ще се изправят за преотреждането й и колко време ще отнеме, ако изобщо стане, се отказват. Цената на земеделската земя в момента е около 20 лв. на кв.м. В агенциите за продажба на имоти съм видял да се предлагат само два имота в Дъбрава, преотредени за жилищно строителство, а цените са двойни – 20-30 евро на квадратен метър“, каза той.

Обяви за продажба на земеделски имоти в благоевградското село Дъбрава все по-често се появяват в сайтовете на агенции за търговия с имоти. В момента например парцел с лице към асфалтов път се предлага по 16 евро/кв.м, земеделска земя под махала Каеовци с изглед към планината е обявена по 12 евро на квадрат, а парцел от 365 кв.м търси купувач срещу 15 647 лв.

Заради чистия въздух, близостта до областния център, поддържания път, великолепната панорама и това, че не е презастроено, през последните години селото провокира интереса за строителство, основно на еднофамилни къщи. Кметът Методи Стоянов обясни, че проблеми да се строи в която и да е от 14-те махали на Дъбрава няма, трудностите касаят земеделските земи, каквито са повечето свободни терени в селото. Затова мнозина заобикалят правилата и искат разрешение за строителство в съответната зона за селскостопанска или производствена сграда, която впоследствие превръщат в свой дом.

Дъбрава започва от радиорелейната станция над Благоевград и се простира от едната страна до с. Рилци, от другата – до махала Демирево на с. Бистрица, от третата – до парк хотел „Бачиново“ и мотел „Орбита“, като любимият на благоевградчани парк Бачиново също е в дъбравско землище. Целият район е осеян с останки от древно строителство и крие непроучени тайни.

„Преди време уредникът на Националния исторически музей Петрински се свърза с мен по повод книга за житието на Св. Иван Рилски, която пише. Каза ми, че е открил писмени източници, в които се споменава, че пътят на светеца към Рилския манастир е минал и през село Дъбрава. Търсеше информация за местностите, но някогашните им наименования вече са с други имена“, разказа кметът Методи Стоянов.

От имотите на Чапов и Табутов се открива гледка към местността Градището над с. Рилци, където някога е имало крепост. Аналогично отбранително съоръжение е имало и под водоемите в горния край на селото. Иманяри са ровили в района и на двете крепости, а керамика излиза навсякъде. Землището на с. Дъбрава слиза над стария път за Бараково, минава през дворовете на бизнесмените Георги Васев и Г. Шимбов, чиито къщи са в границите на с. Рилци, а под затворения комплекс на Чапов и Табутов вила има председателят на ЛРД „Сокол 1911“ Иван Василев.

Край пътя към кметсвото на няколко места се виждат подготвени за строитство терени в очакване да получат разрешитено за стартиране на градеж. Вляво от пътя се кипри спретнатата къща на строителния предприемач Спас Китанов. На отсрещната страна младо семейство реконструира старата фамилна къща, а близо до тях е замразения и недовършен вече няколко години строеж на масивна сграда, започната от д-р Костадин Ангелов, който работи в Здравната каса. В двора е старата фамилна къща на бившата му съпруга, в която след реновиране живее дъщеря им. Иван Биров, съдружник в няколко фирми за соларни инсталации, сред които и „Солар про кънстрашкън“ АД и „Енерджиинвест бг“ ООД, също има къща в Дъбрава.

Единствената махала, която все още е без питейна вода, е Телкиево. Тя е на по-малко от 2 км от центъра, а хората и до днес мъкнат до там вода с туби. Кметът Методи Стоянов обясни, че има готов проект за водопровод, но финансиране няма. Дължината на трасето е 1800 метра. Мнозина помнят огромния пожар преди години, който изпепели част от къщите в Телкиево. Ако се отведе вода дотам, цялата махала ще се съживи и със сигурност ще се активира пазарът на имоти и там, убеден е селският управник.

На калкан до кметството някога е имало сграда на местната РПК. От над 10-ина години тя и част от земята около кметството са частна собственост. Някога двете сгради дори имали топла връзка помежду си, частният имот не се поддържа и се руши. Неотдавна се наложило да се събори покривът, защото щял да падне и бил опасен. Собственичката на имота е от фамилия Гигови, покойният й съпруг имал геодезическа фирма.

Точно преди кметството млада овощна градина и лозя има ортопедът травматолог д-р Валентин Георгиев.

В местността Бобови ниви, точно под кмеството, има доста вили, които не се обитават, но и не се продават. Това са били имоти, раздавани някога по параграф 4 за земеделски отдих, и доста благоевградчани са получили тогава земя в района. От скоро младо семейство живее в една от тези вили. Купили я преди 2 г., направили основен ремонт и щастливи от новия си дом, дори станали жители на Дъбрава. Той работи в Червения кръст, а тя във ветеринарна клиника. Близо до тях вила има и лекоатлетът Йордан Янев, единственият финалист на олимпиада от Благоевград.

На метри след кметството стартира неотдавна строителство на къща семейството на съдия Аршинков. Под тях се готви да строи стоматоложката д-р Фезова. На метри от строежа на Аршинкови от няколко години в нова къща живее майката на депутата Вл. Табутов – Мария Грийнхау. Наблизо, но от другата страна на пътя, е и къщата на Анжело Терзийски, брата на бизнесдамата Стефка Терзийска, който се занимава с търговия на храни за домашни любимци.

Сред новите къщи, които още се строят, е тази на офталмолога д-р Тумбев. Тя е в махала Калеовци. На отсрещния баир е къщата на адвокат Венета Медарова. Тя е близо до тази на строителния предприемач Радослав Костов, съсобственик на „Растер-юг“. В съседния му имот пък са къщата и лозето на Стоян Митев-Картала.

Семейството на Владимир Китанов, който има бизнес със строителни материали, а през последните години заедно с дъщеря си Анелия се впуснаха активно в земеделието, също живее в Дъбрава.

Къщата на бившия кмет Росен Георгиев е една от красивите сгради в селото. Кирил Буховски , служител в НАП, също има къща там. Семейство, наскоро завърнало се от Италия, от няколко месеца ремонтира наследствената си къща в края на махала Марковци. Тя е последната къща с ток в махалата. Имота до нея преди около година купил фотографът Веселин Боришев, който наскоро задейства процедура за разрешение да строи. Мястото му е до имението на брат му, стоматолога д-р Иво Боришев, който е решил проблема с тока с агрегат и дърва. От другата му страна е внукът на известния в Благоевград д-р Тишинов. Заради липсата на ел. захранване наоколо имотите не са атрактивни и не се търсят, а виличките в лозята са изоставени.

„Дъбрава не е типично село. Тук ги няма характерните за селата обори и кочини, а имотите не са сбити един в друг, това основно привлича хората от града, които търсят простор и спокойствие“, обяснява кметът Методи Стоянов. В махала Стойковци е вилата на Димитър Димитров-Съдията и съпругата му – певицата и детска учителка Христина Маркова.

Някога пътищата до всички махали били асфалтирани, но вече на много места настилката е съсипана.

В махала Митовска стара къща има дърворезбарят Янко Стоицов, шеф на дърводелската производствена база на ЮЗУ. Там е вилата и на бившия кмет на Дъбрава Жеко Иванов и съпругата му, уважаваната вече пенсионирана учителка Милка Ризова. Тяхната дъщеря е наш консул в Чикаго, а брат й Мирчо Иванов – посланик на България в Берн, Швейцария.

Вила в местността Атанасова падина има бившият шеф на Пътното Георги Цветков. В махала Яневци пък разкошна вила, която не се вижда от пътя, тъй като е в боровата гора, има шефът на Гранична полиция Владимир Карадаков. Дори легендарният кмет на Благоевград Лазар Причкапов има имот в Дъбрава.

В селото има три водоема за напояване, два от тях са разположени на най-високата точка и след тях започва землището на с. Бистрица. Дъбравчани помнят, че навремето в ниското до реката в с. Бистрица е имало и помпа, но в годините на прехода всичко било разграбено. Гледката от платото с водоемите е вълшебна – от едната страна се виждат комплекс „Орбита“ и някогашния мотел „Бистрица”, а отсреща погледът стига над гимназията в Кочериново. Трите водоема са като скачени съдове и преливат един в друг. Преди пандемията на Йордановден в най-долния се хвърляше кръста и се провеждаше църковният ритуал.

В селото има две черкви и три параклиса. Едната „Арх. Михаил“ е в махала Стоичовци, а „Рождество на Пресвета Богородица“ в махала Ваканинци е над 100-годишна. За жалост покривът й тече и кметът на селото още с встъпването в длъжност писал до Агенция по вероизповеданията с молба за пари за ремонт, наскоро и второ писмо изпратил, но още чака отговор. Дворът на вековната черква граничи с този на бившето училище, закрито през 1974 г. и купено впоследствие от покойния пожарникар Красимир Капчин. Съпругата му – журналистката Росинка Проданова, не го продава, но имотът видимо е запуснат, а дворът е обраснал с храсти и дървета. В махала Ваканинци постоянен жител е бившият шеф на Междуучилищния център за трудово обучение Кирил Зашев. От същата махала на Дъбрава е някогашният кмет на Благоевград Милан Зашев, чиято съпруга е била дългогодишна учителка във Второ училище, а дъщерите им са лекарка и инженер. От другата страна на черковния двор в съседната махала Веляците се вижда добре поддържаната вила на д-р Чаракчиева.

Параклисът „Св. Неделя“ в махала Митовска е граден преди стотина години от местен жител. Светицата му се явила насън и му посочила мястото, а наскоро наследниците му ремонтирали храма и той е с напълно обновена визия.

Къща в Дъбрава има и фотографът и оператор Иво Михайлов. Боян Кондуров, началник на екип в пожарната, също е започнал да строи, а имотът му хем е близо до асфалтовия път, хем е закътан и с великолепна гледка. Недалеч от него е къщата на Христо Величков, ексшеф на Първо РПУ, който има охранителна фирма, а сред приятелите си е известен и с колекцията си от огромни камъни, които докарва от екзотични места, които е посетил.

Крайната махала Ръжениците е известна заради казана за варене на ракия.

„Махалата всъщност е скътана в долчинка, на 400-500 метра от казана, и е много чаровна, а мястото и в най- големите жеги е прохладно“, разкрива кметът Методи Стоянов.

Стара наследствена къща, може би на 200 г. в Ръжениците има авдокат Милана Кривачка. Близо до нея е обновената вила на адвокат Елена Попова. Собственикът на магазин за топлотехника в кв.

„Грамада“ в Благоевград също има имот в махалата, в който има къщи, които пазят спомени от времената на комитите. В една от тях дори има скривалище, направено още по миналия век. Слиза се през капак в дюшемето и в него могат да се скрият 5-6 човака, но откъм мазето помещението остава тайно.

В момента в Дъбрава постоянните жители са към 130-140 човека, но лятото с виладжиите населението набъбва почти тройно.

Добрата новина за собствениците и търсещите имоти в Дъбрава е, че общинската управа е с визия за развитието на целия район и включването в Плана за интегрирано развитие на общината като туристическа и курортна зона за спорт и отдих с предвидено вилно застрояване.

Бившият кмет на селото Р. Георгиев разкри, че се залага да стартират и разкопки на двете крепости, които не са проучени, но са мнообещаващи. За едната в местността Градището в Телкиев андък предположенията са, че са руините на древния град Скаптопара. Това е и официалното становище на археологическа експедиция, правила проучвания в зоната в края на миналия век.

След разговори със зам. кмета по строителството инж. Хр. Дюлгеров кметът на селото Методи Стоянов е силно обнадежден, че в близко бъдеще кметският екип на Благоевград ще внесе предложение до ОбС за частично изменение на Общия устройствен план за зоната на село Дъбрава, което ще отприщи инвестициите и ще възроди живота в селото.