Селище с вила на 5 дка с баня, църква, пещи за керамика и делви-хранилища откриха край с. Покровник
Уникални археологически находки на площ от близо 50 дка край Благоевград, за които са дадени 2 млн. лв., могат да се спасят и да се превърнат в изключителна туристическа атракция. В това е убеден доц. Здравко Димитров, ръководител на екипа, който проучва терена при селата Покровник и Зелен дол, определен за трасе на автомагистрала „Струма“.
За няколко месеца усилена работа археолозите и 200 работници разкриха селище от градски тип, просъществувало цели 6 века – от I до VI век след Христа, като има цели 4 етапа. Има огромна вероятност да се окаже, че това е някогашната Скаптопара. „Определено това е най-голямото римско селище в Благоевградския район и изобщо в целия Югозапад“ – категоричен е доц. Димитров.
– Дали е Скаптопара, или не, това трябва да се потвърди от епиграфиката, т.е. от надписи, и ако намерим такива, ще сме сигурни. Но единственият надпис, който е известен за Скаптопара, е открит още преди 150 г. в кв. „Грамада“, на 2 км оттук. За Скаптопара се знае, че е бил изграден около термалните извори, а такива извори има наоколо километър-километър и половина от обекта. Стари благоевградчани казват, че съвсем близо до пътя, който сега отива към Метро, до брега на р. Струма има естествени минерални извори с много гореща вода, на които навремето местните хора са ходели да си перат чергите. Затова е абсолютно възможно тук да е било самото селище. Дотук сме проучили около 20 дка, има още 20 в другия край на обекта, който влиза в трасето на магистралата, но селището е много по-голямо, около 80 дка. Сградите, археологическите останки и находките продължават нагоре по хълма“, посочва доц. Димитров и допълва, че в никакъв случай не става дума за село.
Най-интересното в проучването досега на археолозите е уникална сграда, която не са напълно проучили. Тя има хронология от I до VI век с четири отделни строителни периода и е с огромна, уникална по думите на доц. Здр. Димитров площ от 5 дка. Тя е с размери 80 м на 55, почти 60 метра.
„По-голяма сграда аз не знам! Много интересен обект!“, вълнува се като разказва ученият от БАН и пояснява, че става въпрос за жилищна сграда с много пристройки и с много стопански помещения покрай нея.
В огромната сграда има разкрита баня, която е на около 1700 г., от началото на IV век по времето на императора Константин, който приема християнската религия. Банята има три басейнчета, едното от тях, дъговидно, е било за горещата вода. Водоснабдяването й е осигурено с водопровод, много добре са запазени водопроводните тръби. В останалата част на селището няма канализация. „Имаме възможността да проучваме само в трасето на бъдещата магистрала, но е видно, че водоснабдяването тръгва от по-високите места. Някъде наблизо е имало каптаж, който ние няма как да установим, но по гравитачен път се захранвали с вода банята и цялата тази огромна сграда, в която е тя“, обяснява доц. Димитров. На метри от банята е открита малка пещ за производство на керамика, на която даже е запазена част от скарата. Отдолу се вижда каналът за горещия въздух. В сградата има цели пещи за строителна керамика, каквито в цяла Югозападна България няма откривани, освен една до Видин, която е проучена. В помещенията има открити над 20 цели съда. Има паници, купи – трапезна керамика, която участвала в банкетите.Отделно са намерени и хранилища, над 20 делви, които са над метър високи, вкопани в земята и са запазени изцяло. Повечето от тях са дори с каменните им капаци. Някога са ги ползвали като един вид хладилници, т. е. съдове-хранилища. Температурата в тях е била целогодишно постоянна около 10-12 градуса, като в зимниците, и в тях са съхранявали вино, олио, зехтин, меса и най-вече жито. Последното откритие, което се проучва, е помещение, което най-вероятно е било малка еднокорабна църква. За това говори абсидата – дъговидното помещение зад олтара. Повечето находки се пренасят в Регионалния исторически музей в Благоевград, но част от тях се депонират във фондова сбирка в детската градина на с. Покровник. Археолозите не се притесняват, че оттам може да се открадне нещо, първо, заради охраната, осигурена от селския кмет Методи Цонев и, второ, защото керамичните съдове са запазени и имат само експозиционна стойност, но не и колекционерска.
„Ако се стигне до разрушаване на цялото селище, ще трябва да вдигаме закопаните делви. Не знам как ще го направим, много ще е трудно, но ще се мъчим да ги изкараме – обяснява доц. Димитров и допълва – Всичко това може да се запази, ако магистралата мине отгоре на пилони, но като се работи толкова активно, не виждам някой да мисли как може да стане това. В България не стават тези работи. Ще ви дам прост пример: за проучване на най-големите римски градове в България Рациария получаваме по 10 000-15 000 лв. на година най-много. За тези пари може да се работи с 10-15 човека най-много месец и не може да се постигне нищо. Тук се работи с 200 души. Цялото финансиране е 2 млн. лева, всичко ще се проучи и накрая ще се разруши. Това е типично българска глупост! Искам да е ясно, че изобщо не коментираме спиране на строителството на магистралата, няма нищо подобно! Магистралата ще мине при всички случаи и ще се изгради, това е европейски проект. Въпросът е, че никой не дава, дори идеята да търси някакво нормално решение за запазване на тези находки. И там, където всъщност се дават милиони за проучване, от което има резултат, е хубаво да се потърси адекватно решение, да се разсъждава и да се обсъдят идеи какво би могло да се направи, за да се съхрани онова, за което е платено! Много е жалко, тъй като за спасителни разкопки има пари и финансирането е европейско. В някоя друга страна биха взели предвид тези неща, за да е и вълкът сит, и агнето цяло. Магистралата при всички положения ще се изгради, ние при всички положения ще свършим работа в срок и ще освободим трасето. Въпросът обаче е, че за Благоевград и изобщо за цяла България е хубаво като се дават пари за археология, след това да има някаква възвръщаемост.
Гърците си слагат табели на всеки камък, а ние изобщо не се замисляме и реално нямаме никаква национална политика по отношение на културно-историческото ни наследство. Това е така не само при спасителната археология, същото е и при постоянните разкопки: работи се на парче и няма никаква основна идея какво правим. Специалистите могат да пресметнат колко би се оскъпило изграждането на магистралата в района, за да се запазят разкопките, но проблемът е, че никой не се замисля изобщо над такъв вариант. Бързаме да построим нещо, без да гледаме какво бихме могли да загубим. Със сигурност това селище би привлякло много туристи, то се намира на 5 км от Благоевград и е най-голямото изобщо, което е проучвано тук“, разкри болката си доц. Здравко Димитров.
Той и екипът му очакват среща с кмета на Благоевград Атанас Камбитов, на която да се обсъдят възможностите уникалните находки да станат една от емблемите на Благоевград и региона.
За последните 3 месеца разкопри през есенния сезон в района при с. Покровник са намерени 1500 находки, от които около 800, почти половината са монети. Сред тях има три монетни съкровища. „На едно място открихме над 40 монети, което си е укрито съкровище. Те бяха в едно съдче в южния сектор в сградата, бронзови са, от римската епоха, от „“-„““ век .Имаме и няколко сребърни монети, римски денари и една позлатена“, разказва ръководителят на екипа. Обектът е пред зазимяване. Ще работят до 7-8 декември и ще продължат напролет. Сега обаче с геофизичен радар, който измерва съпротивлението на земните пластове, проучват сектора на север, за да са наясно къде има концентрация на сгради, за да се прецени къде да се съсредоточат работниците, за да не се разруши нещо ценно и къде може да се използва техника.
До края на разкопките археолозите са убедени, че броят на находките ще надхвърли 3000. Те ще приключат окончателно идната пролет. Дотогава доц. Димитров и колегите му не губят надежда, че уникалното селище може да се спаси от разрушаване и да стане най-голямата атракция в региона, а не само желон в наумното им развитие.
„Археологията е обществена професия и има отговорност към обществото и към миналото на България. Затова ми се ще да има някакъв вариант всичко това да се запази за поколенията“, откровен е археологът.
Димитрина Асенова в.Струма