Седем удара на властта срещу ТВ7

Добре организиран хаос! Така би могло да се опише случилото се през днешния ден в студията, коридорите, нюзрума и апаратните на ТВ7.

Безпрецедентно нахлуване на представители на частен съдебен изпълнител и особено на огромно количество полицаи показа, че върховенство на закона в държавата липсва. Опитът да се закрие в ефир една от четирите национални телевизии със сигурност ще прати България и зад Северна Корея по класациите за свобода на словото.

Ако Борисов и Бъчварова бяха в опозиция, със сигурност отдавна щяха да са поискали оставките, най-малкото на вътрешния министър. Днес обаче Борисов пак е премиер, а Бъчварова негов вицепремиер и дори вътрешен министър. Оставка на министъра на вътрешните работи в подобна ситуация би поискал и Цветан Цветанов, който със сигурност в този момент изпитва злорадство за провала на Бъчварова. Цветанов обаче мълчи, защото чака Темида да реши – виновен или невинен е. По важно е друго, дори и без Цветанов начело на МВР, ГЕРБ и Бойко Борисов като министър-председател, показват, че нищо старо не е забравено и нищо ново не е научено. Напълно в реда на нещата е, ако Борисов е начело на изпълнителната власт, то полицията да може да нахлуе, днес в телевизионни студия, а утре може би и в детски градини.

Погрешно е вторачването в действията на един или друг чиновник от кантора на ЧСИ или на изпратените полицаи, защото отговорността за струпването на униформените няма как да е на друг, освен на политическото и професионално ръководства на МВР.

От случилото се днес може да се направят и седем важни извода, както за управлението, а така също и за задкулисието, което сякаш повече от всякога е на власт:

Първо. Да сложиш социолог за вътрешен министър не е просто експеримент, а провал. Видя се, че Румяна Бъчварова може да има капацитет да измести Цветан Цветанов от ролята на кадровик в ГЕРБ, но не и да управлява системата на МВР.

Второ. В телефонно интервю за ТВ7 Бойко Борисов, криволичещ на границата на арогантността намекна, че има негативно отношение към медията, с думите: "не съм идвал, откакто направихте всички глупости по Костинброд..." Трагично би било за една държава, ако премиерът й търси реванш... от медия, била тя собственост на негови икономически и политически противници.

Трето. Колкото и да не им се иска на Борисов и на Бъчварова, този път няма как да скрият собствените грешки при управлението си зад модела #КОЙ, освен, ако те самите не са част от това задкулисие. Колко по-удобно би било, ако главният секретар на МВР не беше сменен преди два месеца. Разбира се, сега много бързо отговорността за струпването на около 100 полицаи бе стоварена върху един или друг полицейски началник, което пък е изключително лош знак към обикновените служители на МВР, които биват използвани и като "бушони".

Четвърто. Любопитна в тази ситуация би била и позицията на реформаторите, които обаче замлъкнаха, сякаш бяха ударени с "мокър парцал". Все по-трудно ще бъде на Реформаторския блок да обяснява, как на власт не е нов задкулисен управленски модел: СВОЙ. Грозни изглеждат опитите на Патриотичния фронт да се представят като защитници на свободата на словото, а в същото време да крепят ревностно правителството на Борисов.

Пето. Пребиваващият в Белград Цветан Василев много вероятно ще използва ситуацията, за да обясни, че и ТВ7 е станала жертва на поредната атака и срещу него. Това би било вярно, ако обаче телевизията не бе обект на претенции, заради изчезналите, под ръководството на Василев, милиарди от КТБ.

Шесто. Стана ясно, че властта може да се саморазправи с всеки, но работещите в ТВ7 получиха и неочакван подарък. Журналистите получиха огромна обществена подкрепа, която този път не трябва да пропиляват, особено заради опитите на враждуващите кланове около КТБ да ги използват като разменна монета.

Седмо. Репресивната държавна машина може да смазва, но след всяка подобна акция властта на Борисов ще става още по-нестабилна. А обществената нетърпимост към това изначално безпринципно управление ще става все по-силна!