Счупен крак и скъсан ахилес прекратиха спортната кариера на благоевградският бохем Любчо Американец

Любчо Илиев-Американеца е роден в Благоевград през 1980 г. Средно образование завършва в VІІ СОУ „К. Шапкарев“, а висше - в ЮЗУ „Н. Рилски“, специалност „Стопанско управление“. Започва да играе футбол в школа на „Пирин“ /Бл/ при треньора Йордан Костов. По-късно играе за култовия отбор на „Пирински миньор“ /Брежани/, „Септември“ /Симитли/, „Левски“ /Крупник/ и „Граничар“ /Логодаш/.

Колоритната му кариера продължава с екипите на „Пирин“ /Полето/, „Ветрен“ /Полена/, „Ива“ /Бураново-Боровец/, „Рилци“ /Рилци/. Има над 250 мача в пиринската бундеслига /благоевградската ІV дивизия/. Не е водил точна статистика на отбелязаните попадения, но при престоя си в Крупник става голмайстор на отбора в един от сезоните и носи капитанската лента. Тежка контузия по време на турнир по минифутбол го извади от строя за няколко месеца и не смята да се връща на терена след възстановяването си.

- Любчо, защо спираш с футбола, не си престарял, а в пиринската бундеслига и кюстендилско-дупнишкия й еквивалент едва ли се залага на тотално подмладяване?
- Получих много тежка контузия преди 2 месеца. Счупиха ми крака, имам и скъсан ахилес. Първа помощ ми оказа фелдшерът Стоил Германов-Зо, той е институция в спешната помощ в Пиринско. Тук е моментът да благодаря още на лекарския екип в МБАЛ - Благоевград, който ме оперира, и на служителите на  ортопедия, които полагаха и продължават да полагат грижи за мен. С тази контузия няма да мога да играя, въпреки че футболът ми е страст. Иначе да забравя как се вкарват голове е все едно да забравя да карам колело.

- В коя от двете групи ти беше по-трудно?
- Със сигурност в пиринската бундеслига. Тя е много по-сериозна от кюстендилската, където отборите дори си позволяват да играят всеки мач с различни футболисти, събрани от нивите. В пиринската бундеслига има силни и постоянни тимове като „Рилци“, „Бистрица“ /Катунци/, „Левски“ /Крупник/, „Изтребител“ /Ново Делчево/. Имал съм честта да нося екипа на два от тях. За кюстендилската група няма какво хубаво да се каже. Изключително слаба, типична селска група. Най-силният отбор, в който съм играл в пиринската бундеслига, беше „Пирински миньор“ /Брежани/.

Тогава в него се подвизаваха и добри футболисти, сега вече със сериозен стаж в „Б“ група, като Анатоли Лулейски, Методи Илиев-Германеца, Киро Брежанеца, Гошо Джината и други, но пък имаше и сериозен колектив. Другият силен тим, в който съм играл, е „Левски“ /Крупник/. Клубът не фалира благодарение на Кирчо Ваклинов и събрахме много сериозен отбор, на който бях капитан. Разполагахме с добра сплав от местни момчета и няколко „чужденци“ от Благоевград. Отлични спомени имам и от отбора на „Граничар“ /Логодаш/ с един изключителен човек и треньор - чичо Гошо Къцелана. Той даваше мило и драго за футбола и клуба. Най-слабият отбор, в който съм бил, е „Пирин“ /Полето/. Там половината момчета мислеха, че топката е таралеж.

- С какво се занимаваш в момента, времената са трудни, но все пак човек трябва да намира начини за препитание?
- Представител съм на фирма за разнос на чипс и сокове.

- Мислиш ли за семейство, наергенува ли се вече?
- Всеки мисли, но явно моят момент не е дошъл още. Иначе не ми липсва женско внимание, имам го в изобилие.

- Кажи нещо за ОФК „Пирин“, знам, че не ти е безразличен?
- Скоро „Пирин“ ще е там, където му е мястото. Но това не е „Пирин“, който трябва да бъде. Не може само с трима-четирима силни футболисти да искаме „А“ група. Най-добрите ни играчи са Наков, Бахтарлиев, Башлиев и Тошев, но само с тях не става. Тази зима направиха най-силния ход с привличането на Благой Наков, който няма да се задържи много време тук. Той е футболист за голям отбор и „Пирин“ е неговият трамплин. До края на сезона ще вкара най-малко още 10 гола. Не е случайно, че най-добрият български футболист Димитър Бербатов и повече от половината състезатели в националния отбор на България са от пиринската школа.

- През 2013 г. имаше сериозни проблеми с властите. Престоя и в ареста. Каква е равносметката, оправдан ли си вече?
- Престоях 8 месеца в ареста само по предположения и без обвинения. До момента не съм оправдан, но не съм и осъден.

- Откъде идва прозвището Американеца?
- Това е наследствен прякор. Идва от фамилията ни, която е от стар джумайски род. Моят дядо е известният в Благоевград Любен Георгиев-Американеца. Кръстен съм на него. Навсякъде бяхме заедно, започнаха да ми казват малкия Любчо Американеца и така си ми остана. Не по-малко популярна е и баба ми - Елена Американката, дългогодишен касиер в ансамбъл „Пирин“. Там й казваха Мама Льони.

- Опитваш ли късмета си в залози на спортни събития?
- Всеки, който играе или е играл футбол, каже ли, че не е залагал или не залага, значи лъже.Струма.