Сарафов след Вашингтон и Люксембург категоричен: Следствие и прокуратура с реформи по модела на ФБР!

Две новини, свързани с международно признание за българската прокуратура и лично за Борислав Сарафов в изминалите десетина дни, предизвикаха същинска буря сред претендиращите за монопол над морала и справедливостта „специалисти“ по правосъдие и антикорупция.

По стара нашенска традиция, вместо повод за гордост, демонстрираното уважение от чуждестранни партньори бе използвано от обичайни дърдорковци, коментатори и професионални протестъри за поредната атака срещу държавна институция.

Все пак обаче има поне две положителни тенденции в безкрайния хейт срещу държавното обвинение.
Първата - групата от клеветници все повече намалява и се маргинализира.

Втората – на нападките срещу българската прокуратура вече никой сериозен човек не им обръща внимание, нито в Люксембург, нито във Вашингтон, а вече и в София. Защото за американското Федерално бюро за разследване (ФБР), Европейската прокуратура и ред други международни партньори е важно, че работят добре с българския главен прокурор, пък бил той и временно изпълняващ длъжността. Никой не се интересува от поредните клетви за реформи, всеки иска реални действия и реални резултати.

В лаконичното прессъобщение на държавното обвинение за визитата на Сарафов във ФБР имаше важни детайли, които сякаш останаха неразбрани. Стана ясно, че САЩ и България работят по конкретни престъпни групи, в които са замесени и българи. Разбра се, че София гледа сериозно на необходимостта от натрупването на бърз експертен опит в разследванията срещу престъпленията в интернет, които са истинско предизвикателство за съвременния свят.
Несъмнено фактът, че Сарафов е награден с почетна грамота от директора на ФБР Кристофър Рей е сериозно постижение и признание за представител на висшата българска администрация. Подобни жестове не са случайни.

В новината за визитата на и.ф. главен прокурор в САЩ имаше и още един важен момент – визията на Борислав Сарафов, че българското следствие може и трябва да се реформира по модела на американското ФБР. Това ще рече, че разследването на сложни престъпления, които изискват повече експертиза, повече ресурс и засягат по-сериозен вид престъпна дейност, най-логично трябва да се извършва от опитни юристи от една силна и централизирана структура. Това е само детайл, но показателен, че Сарафов явно има ясна визия какво трябва да е държавното обвинение, което няма нищо общо с политическите опити за неговото унищожаване.

Пред широка аудитория в Люксембург, пред главните прокурори на страните от Европейския съюз, Сарафов е подчертал важността на прокурорската независимост. Изказването българският обвинител №1 е направил в рамките на воден от него панел, с участието и на Европейския главен прокурор Лаура Кьовеши, чийто опит в Румъния показа пред целия свят колко важна е независимостта на прокурорите от опитите на влиятелни икономически кръгове и техните политически проксита да влияят върху съдебната власт.

Фактът, че Сарафов е рамо до рамо с Кьовеши за някои се оказа проблемен, ако се съди по появилите се критични анализи за работата на ръководената от нея институция в рамките на първите три години от създаването й. Кьовеши се била побългарила, коментират анализатори. Вероятно защото обвинени и осъдени са не онези, които собственици на медии и дори цели партии у нас искат – все техни конкуренти и опоненти.

Двете международни визити на Сарафов – във Вашингтон и в Люксембург, съвпадат по време с годишнината от встъпването му в длъжност като временен главен прокурор. Видно е, че за този кратък период той е съумял да спечели доверието на международните ни партньори, а вероятно се е ползвал с доверие и преди това, докато бе заместник на двама главни прокурори. Трябва да се признае - очевидно Борислав Сарафов умее да модерира международните отношения на прокуратурата.

Това, което му остава, е да накара българските прокурори да станат като европейските си колеги, а следователите като агентите на ФБР. Така богатите политически спонсори и техните мастити адвокати, които над 20 години водят пуническа война срещу прокуратурата, за да постигнат свои лични цели, ще претърпят поражение.

Ако изключим маргиназилираните хейтъри, които недоволстват от международното признание за българската прокуратура, на всеки непредубеден човек е ясно какво се крие зад мантрата на политическите брокери за „съдебна реформа“ – превзети и слаби разследващи институции, които да не виждат „кеша“ и „пачките с пуделите“. Нещо повече, вече се вижда и реалният резултат от всевъзможните експерименти, свързани с реформата в правосъдието – съдебен инспекторат, който кара трети мандат, макар по закон да има право на един, Висш съдебен съвет, който скоро ще преполови втория си мандат, полуреформирана антикорупционна комисия, временен главен обвинител, с други думи – институционален блокаж.

И вместо виновниците да са понесли морална и политическа отговорност за този си провал, те рекламират себе си за предстоящите избори като нескрито атакуват поредна институция от иначе независимата съдебна власт – Върховния административен съд. Има начин цялата тази истерия, рушаща институция след институция, а оттам и ерозираща държавността, да се преодолее.

И това е властта да престане да се подмята, а да се поеме от истински отговорни политици, които да направят институциите силни, а техните ръководители да се ползват с доверието и на международните фактори. Нещо, което очевидно Сарафов успява да стори, тихо и въпреки всичките скрити и явни опити и за неговото демонизиране. Епицентър.бг