Мнозина се питат какво означава официализирането на Делян Пеевски като медиен собственик и притежател на 5% от "Булгартабак". Досега неговото участие в медийния и цигарения бизнес бе публична тайна, отричана от единствено от политици и държавните институции. Което е и едно от доказателствата за корупция и обвързаности.
Все пак: защо Пеевски предприе тези стъпки?
Съществуват различни версии. Едната е, че има натиск върху депутата от самото ДПС и персоналния му кукловод Доган да се оттегли от политиката. Има логика. В ролята си на посредник Д.П. знае неща, които не трябва да знае. Това застрашава задкулисието, застрашава и него. Еднопосочен билет за Дубай е едно от решенията на проблема.
Говори се също, че на някои от партньорите ни в ЕС и НАТО им е писнало от лицемерието на българския елит и се опитват да го пратят на химическо чистене, най-вече заради мазното петно Д.П.
И се начена някаква перестройка в модела #Кой...
Д.П. (с тези инициали Пеевски бе разпознат в тефтерчето на Филип Златански, което прокуратурата безобразно затри...) вече официално притежава дял в "Булгартабак". Досега бе там неофициално. Става въпрос за 5% от капитала, който по пазарни цени е около 17-18 млн. лв. и става чрез смяна на собствеността на фирма, контролирана преди това от Петър Манджуков. Не е ясно обаче за какви пари са се споразумяли продавачът и купувачът. Сделката е част от прехвърляния, чрез които Д.П. придобива активи от майка си Ирена Кръстева. При текущата сделка, която минава през новорегистрираното от нея "НСН инвестмънтс", Кръстева дарява 90% от дяловете на Пеевски. По подобна формула депутатът се сдобива и с по 50% от още две компании на майка си. Преди дни пък стана ясно, че Делян Пеевски е придобил и половината от медийния и имотния бизнес на майка си, без да се казва дали е купувано или подарявано, както и че дружеството им "Нова българска медийна група холдинг" купува телевизията "Канал 3". (В кабеларката под строй гостуваха министри, главен прокурор, определени политици, кметицата на София - кой ли ги е убедил?)
Истината е, че Д.П. контролира "Булгартабак" още от приватизацията му, но чрез скрити лостове. В началото в холдингът е участвал и вероятно инвестирал доста пари банкерът Цветан Василев. В мига, когато обаче е отказал да прехвърли безвъзмездно на Пеевски фирми и активи от КТБ за близо милиард лв, Д.П. хвърли институциите, начело с БНБ, прокуратурата и МВР срещу КТБ и Василев. Днес Василев е в Белград, откъдето се опитва да докаже това, което е очевидно повече от година - банката бе ударена, за да се заграбят предприятия за милиарди. За него е отредено да понесе вината, а кръгът #Кой да забогатее още повече. Самият Василев твърди, че Пеевски притежава 80% дял от "Булгартабак". Никой обаче не иска Василев да се върне в България и да говори. Твърденията на главния прокурор Сотир Цацаров и медините бухалки на Д.П., че банкерът трябвало да си дойде, но се криел, е елементарен блъф. На тях говорещ Василев с документи и факти не им е нужен. Но това е друга тема.
С новопридобитите 5% Д.П. вече притежава 85% от "Булгартабак". За мажоритарния дял едва ли ще има сделка, тъй като е нужна голяма сума с доказан произход.
Прането на пари има за основна цел
да прикрие източника на
определени суми, придобити
по нелегални методи, като ги
представя - най-често посредством
документални измами -
като приходи от законна дейност.
Придобивката на компанията на Пеевски и майка му е вписана в Търговския регистър. На 17 август компанията "НСН инвестмънт" е купила 100% от дяловете в дружеството "Табако инвестмънт", чийто собственик беше Петър Манджуков през дубайско дружество. От вписания в Търговския регистър договор за прехвърляне на дяловете не стават ясни цената на сделката и начина на плащане, защото те са определени с рамково споразумение, подписано между страните на 22 юли т.г.
На следващия ден - 18 август, Ирена Кръстева е дарила 90% от дяловете си в "НСН инвестмънт" на сина си Делян Пеевски. Паралелно с това тя му е дарила и по 50% в две други новосъздадени от нея през юли дружества - "Био уотър" и "Био уотър инвестмънт". Засега няма информация те да са придобивали някакви активи преди вътрешносемейната сделка. И трите дружества са с малък капитал, внесен в Първа инвестиционна банка. Страхотна изненада...
Дарението е данъчно чиста форма - така нито продавачът Ирена Кръстева, нито купувачът Пеевски дължат нещо, защото е дарение между роднини по права линия. По тази схема депутатът няма нужда да доказва и произход на средства. Ако беше покупко-продажба, Кръстева можеше да дължи данък, а синът й да трябва да има доказани доходи.
Продавачът - оръжейният търговец Петър Манджуков придобива 5-те процента през 2013 г. От отчета на "Табако инвестмънт" за тази година излиза, че е купил пакета на цена от около 36 млн. лв. През споменатия период дружеството няма друг бизнес, нито е получавало дивиденти. От отчета на "Табако инвестмънт" към края на 2014 г. пък се вижда, че единственият му актив е делът в цигарения холдинг, който тогава е оценен на 16.9 млн. лв. Освен това дружеството има 37 млн. лв. задължения към досегашния си собственик дубайската Genertion Interntional Investment Ltd.
На последното общо събрание на "Булгартабак холдинг" на 16 юли "Табако инвестмънт" е бил представляван от адвокат Гено Андреев, който е в една кантора с Александър Ангелов. Ангелов е същият адвокат, който успява да направи така, че "Булгартабак" да мине изцяло под контрола на Д.П. Пак Ангелов е адвокатът, който уж изненадващо стана собственик на ФК "Левски".
Това не са първите взаимодействия между Манджуков и колежката му Кръстева. През 2009 г. той продава на "Нова българска медийна група" "Балкан българска телевизия", на която Ирена Кръстева беше шеф до 2012 г. Следите на парите обаче отново водят до Цветан Василев и КТБ. Телевизията в един момент беше прехвърлена на собственика на TV7 "Краун медия" и вече под управлението на Николай Бареков се преобразува в News7. Още през 2008 г. пък Манджуков, както и редица други издатели продаде на съвместното дружество на Кръстева и дела си в разпространителската "Обединени български вестници" и в печатницата "ИПК Родина".
Зад сделката от миналата седмица се крие още нещо - сделка с предприятието за специална продукция "Дунарит" в Русе. То е част от активите на КТБ, но в отсъствието на Василев, се оказа под контрола на Д.П. С помощта на министъра на икономиката Божидар Лукарски. Той отне лиценза на фирмата за търговия със специална продукция в момент, когато предприятието изпълняваше важни поръчки за американски фирми и НАТО. "Мократа поръчка" целеше други фирми да извършат продажбата и да приберат печалбата. Говори се, че тези фирми са свързани с Д.П. и Манджуков. Защо лидерът на СДС се е хванал в такава схема остава тайна. А може пък поведението му да е свързано със слуховете, че е при една от срещите си с Цветан Василев е влязъл с празно куфарче, което на излизане вече е било пълно... Бедният Лукарски. От една страна го натиска Д.П., от друга не знае дали Василев има запис от "онази" среща, а и СДС върви към разпад под мъдрото му ръководство...
Има и друга нишка в последните сделки. Жената, с която живее на семейни начала адвокат Александър Ангелов, е член на ръководството на фондацията на Петър Манджуков. Тя е и връзката между босовете на ФК "Левски" и ЦСКА (когато ЦСКА бе в ръцете на Манджукови). В тази схема е заровено кучето за неприятностите, сполетели армейския клуб. За направената "услуга" Манджукови може би ще получат като подарък "Дунарит". Дали това е само слух, ще покажат следващите садмици.
Прането на пари е един от множеството
видове финансови престъпления,
и често агенциите, които са
ангажирани в борбата с прането на пари
също така се занимават и с други
финансови измами, злоупотреби,
подкупи, недекларирани доходи и пр.
Това е необходимо да се знае, тъй като
сътрудничество може да се търси не
само с институции тясно фокусирани
в тази област.
Оттук насетне всички проверки на прокуратурата, НАП и прочие институции на Пеевски и семейството му ще показват единствено, че са изрядни и имат доходи за луксозния живот, който водят. За пране на пари няма да чуем и дума.
Наистина е възможно е Пеевски да подгатвя изчезнето си от България. Обществената нетърпимост към него и кръгът #Кой вече е кресчендо. Недоволството в един момент ще срине не само него, но и цялата управляваща върхушка. Затова той бърза да легализира участието си в някои бизнеси и да се изпари. Това става с мълчаливото, а може би и платено съучастие на хора от ДАНС, МВР, НАП, прокуратура и финансово разузнаване.
От години Д.П. е смятан за скрит собственик на десетки фирми. Сред тях са строителни компании като "Водстрой 98" и "ПСТ груп", проектът Lafka, дистрибуторът на вестници и цигари "Експрес логистика и дистрибуция", две млекопреработвателни предприятия, много сайтове и вестници като "24 часа", "Труд", "Уикенд", "Стандарт", "Шоу" и др. При тях промяна в собствеността в Търговския регистър няма. Може обаче да се завъртят по схемата на "Булгартабак". И понеже българските институции няма да разследват съмненията и сигналите за скрития бизнес на Д.П. припомняме:
Институциите които се борят
срещу пране на пари, финансови
престъпления и финансиране
на престъпна дейност и тероризъм са от два типа: национални и международни.
Когато националните институции не се
справят със задълженията си, е възможно
граждански формировани да се обърнат
за съдействие към международни. Например
към групата “Егмонт”, FATF, Монивал и т.н.
За да се случи всичко това трябва да си отговорим на въпроса: Съгласни ли сме животът ни - висш божи и природен дар - да бъде контролиран от мафиотския разрушителен модел #Кой? Аз не съм.
Аргументът: мен това не ме засяга - отдавна не важи. Защото моделът #Кой купува гласове и манипулира вота; "печели" най-апетитните европейски проекти; рекетира големия, средния и малкия бизнес; създава и поддържа корупционни практики; подкупва и държи в зависимост представители на прокуратурата, ДАНС, МВР, БНБ, НАП и други държавни институции, чрез които репресира несъгласните с мафиотизирането на страната; манипулира общественото мнение чрез медиен монопол; контролира контрабандни канали; финансира организирани престъпни групи; заплашва с етнически сблъсъци; ограбва милиарди чрез неизгодни за държавата договори; застрашава финансовата стабилност.
Време е да се сложи край на тази свинщина.
Източник: Фрогнюз
Димитър Попкутуев