Риск за хората: Благоевград сред областите без инсталации за обезвреждане на опасни отпадъци

Пет области в страната нямат инсталации за обезвреждане на опасни отпадъци, което създава рискове за околната среда и здравето на населението. Без изградени съоръжения за третиране на опасни отпадъци, генерирани от домакинства, производствена и медицинска дейност, са Благоевград, Видин, Габрово, Сливен и Смолян.

Това е една от констатациите в одитен доклад на Сметната палата „Управление на опасните отпадъци в България в периода от януари 2021 до декември 2024 г.“, публикуван на интернет страницата на институцията. Одитираната организация е Министерството на околната среда и водите (МОСВ).

Опасни отпадъци са тези, които притежават свойства като експлозивност, запалимост,  токсичност, канцерогенност, инфекциозност и др., гласи дефиницията в Закона за опасните отпадъци. В това число влизат и отпадъците, генерирани при дейности в лечебните и здравните заведения. Извън обхвата на настоящия одит на Сметната палата остава управлението на минните и радиоактивните  отпадъци, които се управляват по други закони и наредби.

За периода, който влиза в обхвата на одита, количествата опасни отпадъци у нас се увеличават – от 13,7 тона през 2021 до близо 16 тона през 2023 г., сочат данните на Националния статистически институт (НСИ), в които е включена и информация за опасния отпадък от добивната промишленост.

 Евростат поставя България сред „първенците“ в Европейския съюз по образуване на опасни отпадъци (включително и минерални, драгажни, от минното дело и строителството): у нас се генерират по 2 246 кг на човек, докато средното за ЕС е едва 266 кг, сочат социологическите данни за 2022 г. По този показател се нареждаме на второ място в ЕС след Финландия.

За периода 2021-2024 г. срещу Република България има общо 9 наказателни процедури, заведени от Европейската комисия за проблеми при транспонирането или прилагането на европейските директиви в областта на управлението на отпадъците, 5 от които са прекратени през същия период. Заведените през периода наказателни процедури засягат общо управлението на отпадъците в България. Сред тях са за неприлагане на принципа „замърсителят плаща“ и за депониране на отпадъци, които не са преработени по подходящ начин

Докладът на Сметната палата, който представя подробна картина на управлението на опасните отпадъци, е изпратен на Европейската комисия и на международна организация на върховните одитни институции ИНТОСАЙ. 

Констатации

Постигнатите резултати при управлението на опасни отпадъци са минимални и не дават увереност, че се ограничава негативното въздействие върху природата и здравето на хората.

Липсва приета от Народното събрание Национална стратегия за околна среда, което поставя провеждането на секторната политика без дългосрочна рамка, цели и приоритети.

Националният план за управление на отпадъците 2021-2028 г. не акцентира върху основния проблем – генерирането на опасни отпадъци от промишлеността, която е най-големият източник.

Министерството на околната среда и водите (МОСВ) не е създало ефективна организация за координация, наблюдение и отчитане на мерките на национално ниво, заложени в плановете за изпълнение на стратегическите документи 

Националната информационна система за отпадъци (НИСО) се нуждае от надграждане.

Незаконни сметища и липса на мерки за тяхното почистване. Това са 42% от нарушенията, установени при кметовете, констатира Сметната палата.  

Липса на площадки за безвъзмездно предаване на опасни отпадъци от домакинствата. 29 на сто от кметовете на градове с над 10 000 жители не са  осигурили такива. Те са на територията на 8 областни градове  (Велико Търново, Габрово, Ловеч, Силистра, Смолян, Сливен, Стара Загора и Ямбол). На територията на останалите 20 области функционират общо 57 броя площадки. Две общини (Криводол и Чепеларе) изобщо нямат приети програми за управление на отпадъците.

Нарастване с 41 на сто през 2024 г. спрямо 2021 г. на вноса на опасни отпадъци, които се оползотворяват -  за рециклиране на метали, повторно рафиниране на масла и др. 

Сметната палата дава 7 препоръки на министъра на околната среда и водите, които трябва да бъдат изпълнени до 1 март 2027 г.