Републиканският шампион и треньор по карате в Благоевград Кр. Алексиев: Днес са малко истинските отношения между хората
24-годишният Красимир Алексиев е абсолвент по право в ЮЗУ „Н. Рилски“ - Благоевград, републикански шампион и треньор по карате. Той е син на експолицая от ОД на МВР - Благоевград и управител на охранителна фирма Пене Алексиев, майката Ваня е педагогически съветник в Природо-математическата гимназия в областния град на Пиринско. Младият мъж вярва в себе си и Бог, благодарен е на съдбата, че има такива родители, които са го възпитали да е самостоятелен, цени учението и спорта, работи от 18-годишен като охранител, никога не е пушил, не пие. Мотото му е „Животът е безценен, колкото и трудно да ни струва, трябва да го изживеем, изпитанията ни каляват”. С Красимир разговаряме за днешните проблеми на младите хора.
- Красимир, кое според теб провокира такава непредсказуема агресия и омраза у младите хора?
- Бездействието. Много млади хора избират лесния начин на живот, нямат идеи, липсва им мотивация за учене, спорт и за живот. Всеки знае, че ако не се чувства радостен и обичан, не намира смисъл в живота си. Човек ако не е осъзнал кои неща са истински в живота и не се бори за тях, оставя да го носи инерцията и безразличието. Моите връстници са деца на прехода, родени са точно в тези трудни години. На по-голямата част родителите им са в чужбина и грижите за тяхното отглеждане и възпитание са поели бабите и дядовците, но те са живели в друг строй, с друга ценностна система, по друг начин. И в тази възраст, когато младите хора са здрави и изпълнени с енергия, вместо да се развиват, по-голямата част избират по цял ден да седят по барчетата и да се оплакват, че се заплаща малко. Момичетата например обичат да подражават на фолкпевици и също избират лесния начин. А младите хора са двигателят на обществото.
Баща ми има фирма, чиято дейност обхваща цялата област, но аз определено не съм възпитан на безделие, от малък работя и ценя труда и парите, не съм „синчето на мама и тати“. Още 18-годишен започнах да изкарвам парите си сам, не съм консуматор, имал съм възможност, но избрах да бъда полезен на семейството си. Работил съм като охранител на заведения в курортния град Банско и Разлог, ставал съм свидетел на грозни сцени с прекалили с алокохола момичета. Не разбирам защо моите връстници, а и по-малки, смятат, че това е модерно, аз никога не съм пушил и не пия, не че съм заклет трезвеник, може с приятели да пия една чаша бира. Но обичам да усещам вкуса на питието, а не да се наливам до безпаметност. На ред и дисциплина ме научи спортът, още от дете тренирам карате.
- Как започва денят ти?
- Всяка сутрин правя задължително упражнения за разтягане и не пропускам закуската, около 09, 00 часа започва работният ми ден. Помагам на баща ми в бизнеса, знам колко е отговорно да си добър мениджър, хората си чакат заплатата в края на месеца, но не знаят колко е труден процесът на управление.
Не пропускам и обяда, храня се здравословно и редовно, често по обедно време се срещам с приятели. От 17,00 часа до 19,00 часа тренирам у дома, в партерния етаж на кооперацията съм си направил малка зала за спортуване, просто човек, когато иска, намира начин. След това един душ и в 19,30 часа всеки ден от понеделник до четвъртък съм в залата по карате. Тренирам около 50 деца и младежи на възраст от 6 до 20-годишни. Работата с тях ми дава много, зарежда ме с оптимизъм. Децата са искрени и чисти, държа се с тях не само като треньор, но и като приятел, учител и родител, задължително след тренировка ги питам дали имат някакви проблеми, как е преминал денят им. Първото, на което ги уча, е дисциплината, защото тя е решаваща в спорта, и доверието. Ако между нас няма взаимно доверие и уважение, няма успехи. Предразполагам ги да бъдат искрени.
Когато се касае за спорт, съм строг и взискателен, има и моменти на шеги. Прави ми впечатление, че учениците са уморени от учебния процес, имат доста задължения в извънкласни форми на обучение, а в училище определено спортът е подценен. Децата сега не спортуват активно и това е водеща причина за сериозни здравословни проблеми, сред тях са наднормено тегло, високо кръвно, гръбначни отклонения, това не са мои думи, а отчетена статистика. Нека не забравяме, че физическото възпитание е в основата на здравето, спорът дава много, учи на устойчивост и калява характери, в състезание всичко зависи от теб, така всеки опознава себе си. Спортът в същото време учи подрастващите и да са екип. Определено на младите хора им липсва работата в колектив, а всеки знае, че силата е в обединението.
Прави ми впечатление, че много родители, забързани в ежедневието си, подценяват възпитанието на децата, не се интересуват от техните проблеми.
- Спортът е твоето любимо занимание, какви други хобита имаш?
- Обичам да плувам и да скачам от високо, това ми е страст, най-много харесвам да скачам от скали. Дискотеките не са ми слабост, както вече казах, нощният живот в заведения ми е познат от малък, затова харесвам партита в домашна обстановка, с тиха музика и весела компания. Така се разтоварвам от напрегнатото ежедневие. Страст са ми и талисманите, имам дарена една муска, която е арабска, ценен ми е и един гердан от сини камъни, който ми го подари един ливанец преди десетина години на състезание, тогава бях тийнейджър и оттогава насам го нося на важни събития за мен.
- В какво вярваш?
- В себе си и в Господ, човек трябва да си помага сам, да се научи, че каквото и изпитания да ни изпрати съдбата, то е, за да ни направи по-силни. Всеки от нас носи Бог в себе си, трябва да се научим да живеем в хармония със себе си и природата, тогава и светът около нас ще стане по-добър. Да не се обръщаме към Бог само в трудни моменти, а и тогава, когато сме на върха.
- Страхуваш ли се?
- Да. Страхувам се от това да не се случи нещо лошо с най-близките ми хора, брат ми Венци и родителите ми, с тях сме като приятели.
И накрая, но не на последно място, искам споделя, че не се страхувам от голямата любов, харесвам хубавите жени - с вътрешна красота, а не кукли. Струма