Река Места отнесе въжения мост за параклиса „Св. Варвара“ край Елешница

Река Места отнесе въжения мост в местността Варвара край разложкото село Елешница и прекъсна достъпа до параклиса и изворите с лечебна минерална вода, намиращи се в непосредствена близост до него. Местните хора не помнят скоро водите на реката да са правили подобни поразии, пише struma.bg.

И друг път при пълноводие са нанасяли щети по моста, но по-малки и поправими, а сега той е отнесен изцяло. Дебелото стоманено въже е изтръгнато от металните тръби, които от напъна на водата са се изкривили. Прекършено е и едно дърво, което се е повлякло заедно с моста по реката и се е спряло точно пред частната собственост на Никола Фръндев. По течението са се носили и други клони и дървета. От другата страна на реката освен параклиса „Св. Варвара“ има десетки декари обработваема земя - градини на местни хора и няколко вили, които са обитаеми целогодишно, а от пролетта до есента - дори ежедневно.

Никола Фръндев от Елешница, който има ранчо точно до реката и живее там, е бил свидетел на страшната стихия. Възрастният мъж се е заел да изгради въжена линия, нещо като минилифт, с който да прекарва хора от другата страна на реката, докато мостът бъде възстановен. „Реката придойде отведнъж. За около половин до един час направи големи поразии. Отнесе моста за по-малко от пет минути. Закачи дървото, обърна го и на един път го скъса. Изкриви железата, беше страшно, добре че нямаше хора. Докато реката е пълноводна, достъпът до другия бряг е невъзможен, а друг мост няма. Сега съм решил да направя малко лифтче със седалка, което да може да придвижва хората от другата страна. Всичко съм измислил, направил съм дори план. Ако е заради елешничани и заради българи, няма да го направя. Правя го заради една група руснаци. Редовно идват тук да се къпят на извора при параклиса, просто ми е удоволствие да ги гледам. Почистят района, а от нас, българите, никой не го прави това. Смятам до три-четири дена да го направя. Няма да разреша всеки да минава, вече познавам хората и сам ще преценя кого да кача и кого - не”, беше категоричен Никола Фръндев.

Мъжът вече е приготвил част от необходимите материали. Дебели стоманени въжета има, макари - също, но смята да вземе нови, защото неговите са ръждясали. Седалката, която ще закачи на минилифта, е пластмасова, но много голяма и стабилна. Смята да купи и лебедка, с която да я задвижва.

Той сподели още, че не е изпитал страх от придошлата река, защото много пъти е бил свидетел на голямо пълноводие. Само преди осем години водите залели част от имота му, както и центрофугите, които са циментирани в двора му. По думите на Н. Фръндев преди години хората сами са строили и поддържали мостовете в района. Дори е имало мост, по който минавали каруците. На параклиса са се събирали хора от цялата Разложка котловина и са правели събор, а в днешно време никой за нищо не се интересува, всеки чака наготово. „Ако не се заеме общината или кметът на Елешница Сашо Мицин, нищо няма да се направи нищо. Хората вече са други, нехаят”, категоричен е Н. Фръндев.

Въпросът с моста вече е обсъждан с ръководството на община Разлог и е решено той да бъде възстановен със средства от общината. Кметът на Елешница Сашо Мицин не се наема да дава прогнози кога точно ще бъде възстановен, тъй като, за да започнат дейности по възстановяването му, е необходимо нивото на реката да е спаднало до минимум. „Дори и при суха година реката е пълноводна и се преминава трудно. Ако е дъждовна, се усложнява още повече. Август месец на 2013 година сложихме пет габиона от другата страна на реката, до основата. Те се запазиха. 2014 година трябваше да сложим още десет, но нивото на реката не ни позволи. Не мога да давам прогнози кога ще започне възстановяването, тъй като това зависи от нивото на водата. Ако и тази година е дъждовна като миналата, може да започнем и август месец”, каза С. Мицин.

В бюджета на община Разлог за 2015 г. не са предвидени средства за моста. Най-вероятно такива ще бъдат пренасочени от едно перо към друго. Предстои въпросът да бъде обсъден по-подробно.

За последен път мостът е понесъл сериозни поражения през 2007 г. Тогава е бил отнесен само дървеният под, но конструкцията и стоманените въжета са останали здрави. Той е дълъг около 30 метра и освен че е единственият път за достъп до параклиса, изворите и вилите, е и атракция за туристите.