Разследване на "ШОУ": В Благоевград и Бобошево чакат завръщането на закланите Лазов и Кепов
Напливът на бежанци днес обаче събуди стари рани и роди нови мълви и надежди сред близки, познати и приятели на първите и единствени досега български убити български заложници в близкоизточните колизии в Ирак - Георги Лазов и Ивайло Кепов. Труповете на двамата бяха толкова „убедително” и „безспорно” идентифицирани, че някои български институции станаха за смях. Междувременно единствено „ШОУ” си направи труда да обходи близките на убитите шофьори на автовози за коли втора употреба от Германия за Ирак, за да съпостави невероятните им свидетелства около драмата. За да опре накрая до абсурда.Новото към момента е, че майката на Георги - баба Мария, наскоро се спомина, жената до него Людмила Алексова след години мъки и терзания вече има нов мъж до себе си, съпругата на Ивайло - Нели все още не е поръчала надгробен паметник с името и образа на изчезналия си съпруг, защото вярва, че той е още жив. И най-мистериозното – в питанията и търсенията си напосоки „ШОУ” се натъкна на бобошевец, според когото след погребението на Ивайло Кепов върху гроба за пръв път се е появило живо цвете! Досега на върху него имаше единствено изкуствени цветя -, знак, че близките на Иво все още вярват, че той е жив, а в запечатания ковчег под земята лежи чуждо тяло. А може би старата драма и новите мълви имат допирни точки. Във всеки случай, почти сигурно е, че:
Погребаните не са Георги и Ивайло
Според официалната версия, Лазов и Кепов са били видени за последно на пазара „Ал Султан” в град Мосул на 29 юни 2004 г. Съпругата на Ивайло - Нели Кепова, за последен път разговаря с мъжа си на 26 юни. Авторитетната френска АФП съобщава, че шофьорите са отвлечени на 27 юни. Българските ведомства мълчат. Според тогавашния зам.-министър Гергана Грънчарова, МВнР получава едва на 8 юли факс от фирмата „Димитрова, Стоименов – Грация ЕВ”, отдала под наем автовоза на Кепов и Лазов, че връзката с двамата е прекъсната на 28 юни. Възниква въпросът защо фирмата е крила десет дни изчезването на Лазов и Кепов? Разследването на „ШОУ” обаче се добра до една съществена подробност – на въпросния 28 юни босът на фирмата Йордан Василев се обажда на съпругата на Ивайло – Нели, и я предупреждава, че Кепов и Лазов са „задържани” и „може да види нещо по телевизията”...
И още нещо. Според информациите от Ирак, останките на двамата са открити съответно на 50 и 20 км северозападно от гр. Байджи, който се намира на цели 120 км южно от мястото на похищението - гр. Мосул. А какво се е случило между 26-и и 29 юни, може само да се гадае, защото и до днес мистерията не е разгадана. Официално. Неофициално цялата тази каша е само началото на последващия пълен абсурд, заради който близките на „обезглавените” все още вярват, че към момента те са били живи, а запечатаните ковчези, спуснати под земята, крият Бог знае какво. Най-простото би било да се изровят отново и да се види какво има в тях. Естествено, това не е направено. И едва ли някога ще бъде направено...
Нели Кепова във филм на ужасите в „съдебна медицина”
„Тялото го докараха на 14 август”, разказва пред „ШОУ” жената на Ивайло, нарушавайки за пръв път обета за мълчание, даден пред властите и пред самата себе си. „Беше събота. На следващия ден неделя са правени снимките в Съдебна медицина и когато ми ги показаха, видях здрава мъртвешка плът. Най-напред ми показаха челюстта, зъбите. Изобщо не беше разложен. Предишния ден бях отишла с дъщеря ни Краси, за да даде кръв за ДНК-експертизата, и тогава един от съдебните лекари ми подметна, че имал изваден кътник, което абсолютно не е вярно. Друг пък ми каза, че имал преден пломбиран зъб, което също не е истина. Иво имаше абсолютно здрави зъби без нито една пломба. Казах им: „Ще ви дам показаниия, но веднага искам да вляза и да видя трупа”, защото вече се опасявах от някакви манипулации. С мен бяха братовчед ми Николай и жена му. Когато свърших с показанията, ми казаха, че трябва да ми ги прочете машинописката, за да ги сверим, и после заедно с тях да отидем да видим главата. Но се случи съвсем друго. Аз бях с гръб към вратата.
По едно време жената на братовчед ми ме дръпна за ръката, обърнах се и видях, че, без да усетим, всички са се изнизали от стаята. Ние също излязохме навън и тръгнахме по един мрачен дълъг коридор под формата на буквата Г. Когато завихме и стигнахме края му знаете ли какво видях? Докторът показва нещо на следователя, прави едни такива движения – напред и назад. Чух с ушите си какво казва: „Тя така и след това така...”. Разбирате ли!? Той просто показваше на следователя, как, като отворя, ще видя главата, ще се уплаша, ще се дръпна назад и ще се махна. И наистина - те нарочно я бяха сложили буквално на метър от вратата, за да я видя веднага като вляза, да изпадна в шок от гледката и... разпознаването да се провали.
Гледката беше ужасяваща! Глава, омотана с някакъв парцал, само ей тук, на устата бяха открили мъничко. Вярно, че се стреснах, но нито припаднах, нито отстъпих назад. Още преди да му поразчекнат устата, за да видя зъбите, видях, че главата, макар и омотана с парцал, няма нищо общо с тази на Иво.
А в бързането след показанията ми отново бяха допуснали грешка. Бях им казала, че Иво има преден счупен зъб. Показаха ми отчупен наполовина напълно бял зъб, но на мъжа ми беше първият, а показаният беше втори. Освен това, зъбът на Иво беше изпилен така, че се виждаше щифчето, а този, който видях, беше напълно бял, отчупен наполовина, сякаш току-що. Видях и два полуизгнили зъба , каквито мъжът ми никога не е имал. Тогава „щракнаха” обратно челюстта му и така и не можах да видя останалите му зъби...
За всеки случай следователят ми подхвърли, че за лъжливи показания се дават пет години затвор. После тръгнаха и на психиатър да ме пращат, уж за мое добро. Отказах, разбира се, защото явно искаха да ме изкарат побъркана от мъка жена.
След това започнаха да ме разиграват. Става въпрос за тялото. Обещават ми днес за следващия ден в 10 ч. да отида да го видя. Отивам, срещам лекаря и той, като ме видя, моментално даде кръгом и избяга. И така - всеки ден, в продължение на почти месец и половина. А следователят, като ме видеше, изпадаше в нервни кризи и започваше да ми крещи, че никога няма да видя това тяло и т.н. Така до последно ме въртяха и не ми дадоха да видя въпросното тяло. Исках поне едно косъмче да ми дадат от него, но знаете ли какво ми отговаряше докторът? „Ами не знам, имаше коса, ама не знам сега къде е”!? Преди това отново сгафиха - казаха ми, че имал плешивина на темето, а аз им казах, че мъжът винаги е бил с гъста коса. Това също показва защо не размотаха парцала и не ми показаха цялата глава.
В крайна сметка „разпознаването” приключи с демонстрацията на една снимка. Бяха го снимали, обаче някак си така, косо, по диагонал, от главата надолу, така че и себе си няма да познаеш. Впрочем, бих го познала и само по ноктите, но тях ги нямаше на снимката, бяха останали само костиците от средата на пръстите нагоре. Другото беше махнато.
И все пак успях да забележа нещо важно - Иво имаше бенки на рамото, големи почти колкото нокът. На снимката нямаше нищо подобно! А, и още нещо бяха ми казали - че трупът на мъжа ми е бил силно окосмен, а тялото на Иво беше гладко, почти като на кьосе. Други снимки не ми показаха. Имало, но нямало да ми ги покажат, защото гледката не била приятна, представяте ли си!
С това приключи разпознаването. Така и никой от нас не видя какво сме заровили в запечатания ковчег. Затова и до ден-днешен не съм направила нито надгробна плоча с името му, нито съм сложила стрък живо цвете на гроба. Когато се обадих на следователя Андрей Цветанов и попитах: „Добре, ако един ден Иво се върне жив, какво става?”. „Става страшно - каза ми следователят - но професорите да му мислят”. Имаше предвид лекарите патоанатоми, разиграли целия театър”.
Хора от службите твърдят, че Ивайло е жив
„Още не беше съобщено по „Ал Джазира”, че е намерено второто тяло и рано сутринта ми се обади... един човек, но няма да ви кажа името му - продължава да реди критите си дълго време тайни Нели Кепова. - Беше човек от службите, от разузнаването. С него поддържам контакт и до днес. Каза ми, че Иво е жив и се намира в група от 15 човека от различни националности. Този човек ми каза още, че въпросното тяло е на египтянин, бивш военен. В групата имало осакатени, без ръка или крак, но Ивайло не е бил физически увреден. Само че не могъл да говори. Издавал само звуци. Арабите, които са го спасили, го намерили почти мъртъв. Не знам какво са го правили в този ад, който е преживял, но мога да си представя. Аз тук умирах всеки миг, а те там с Георги не знам как са се чувствали... Може да ме смятате за луда, но аз знам, че Иво е жив! Този човек ми е искал снимки на мъжа ми. Уголемяваха ги, носеха там на място. Сравняваха ги и ми казаха ми, че Иво със сигурност е жив. Веднъж се сетих и написах на гърба на една от снимките няколко думички, които са така, само между нас, как си пожелаваме лека нощ и други такива неща. И точно на тия думички Иво реагирал бурно, с гърлени звуци. От очите му потекли сълзи. Аз, когато ходя на срещи с този човек от разузнаването, вземам със себе си и дъщеря ни Краси, защото тя самата иска да е в течение. Впоследствие разбрах, че хората от разузнаването, които работят по случая, са трима. Казаха ми, че Иво скоро няма да се върне, но ми стига да знам, че е жив. След това връзките ни прекъснаха. Само веднъж ми се обади един, който явно не е българин. Първо телефонът звънна и се видя, че изписан скрит номер. След около два часа пак се звънна. Краси видя, че пак е изписан скрит номер и ми донесе телефона, защото бях полегнала. И отсреща глас на развален български ме попита първо кой се обажда. Аз му казах, че Кепова е на телефона. Последва реплика: „Искате ли да се видим някъде в България?”. Нямах време да реагирам и казах „не”. Гласът каза: „Добре ще се обадя след време”. Това беше пет-шест месеца, след като всичко беше минало. Скоро след това пак ми се обаждат - без номер, естествено, само че този път жена, иначе пак с акцент. Затвориха след пет шест секунди. Направо се разтепервах от такива обаждания.
След това получавах куп празни есемеси. Веднъж получих и гласова поща. Значи записът беше следният: не се говореше в слушалката, а така, отдалече, чуваше се повече от един глас, нещо като глъч, нищо не се разбираше, говореше се на някакъв чужд език.
Колкото до ДНК-експертизата, знаете ли какво ми каза Гергана Грънчарова, когато ходих във Външно министерство да питам? Каза ми, че не могли да получат резултатите от Америка, че трябвало така, по нелегален начин да ги получат, щели да опитат чрез факс. После, когато тук се правеше усилено експертизата, водещият лекар излезе в отпуска и... отиде на почивка.
Наскоро четох публикации и за убийството на Луканов. Разбрах, че половин година са правили ДНК-експертизи, за да са сигурни, че трупът е неговият. Покрай това се консултирах с експерти. И знаете ли какво ми казаха? След началото на процедурата, за един месец идентификацията дава сигурност 30%, за два – 60 на сто. Е как тогава Външно министерство обяви след втория ден след откриването на трупа, че това е Ивайло? Явно и други мислят като мен, защото, след като заровихме ковчега, ми се обади един журналист и ме попита... дали приемам това тяло, в смисъл дали съм убедена, че погребвам наистина покойния си мъж. Значи, и други мислят като мен.
Сега имам само една бележчица от САЩ. Това е единственият документ, с който разполагам. А знаете ли какво пише на смъртния акт? Че смъртта му е настъпила на 30 юли 2004 г. Е, как, като тялото му уж го намериха на 22 юли? Сега получавам по десетина празни есемеси. Знаете ли как се издържа на тоя тормоз?!”, споделя пред наш репортер живеещата в безкраен ужас и... надежда Нели Кепова.
Славей КОСТАДИНОВ