Разпети петък е. Това е най-скръбният ден за християните. В него си припомняме страданията, съденето, разпъването на кръста, смъртта и погребението на Иисус Христос.

Праведникът е осъден беззаконно и Невинният е разпънат на кръст като злодей. Създателят на света и живота е лишен от право да живее. Даващият живот на всички е погребан като смъртен. Затова днес всички скърбим, както Неговите апостоли и последователи преди две хиляди години.

Те били отчаяни, че са загубили своя Учител и Господ, защото независимо от Неговите уверения си мислели, че това е безнадеждният край на всичко.

В молитвите и песнопенията на Църквата днес тези мисли преобладават. Стотици църковни поети и песнописци са възпели от душа и сърце човеколюбивото снизхождение и спасителните страдания на Иисус Христос.

В един от най-хубавите текстове за разпети петък се казва: "Йосиф и Никодим Те свалиха от кръста и като Те гледаха мъртъв, непогребан, гол - Тебе, Боже, Който се обличаш със светлина като с дреха, потънаха в съчувствен плач, ридаеха и казваха: о, пресладки Иисусе, когато преди малко слънцето Те видя да висиш, обгърна се с мрак и земята от страх се разтресе, а завесата на храма се раздра. Сега виждаме мъртъв Тебе, Който заради нас доброволно прие смърт! Как да Те погребем, Боже наш? Как да Те повием с плащаница?".

Църковните поети не пропускат да намекнат и за очакваната победа на живота над смъртта, защото възкресението на Христос премахнало отчаянието и донесло надежда на всички. Смъртта Му на кръста не била плод на нещастни обстоятелства, а доброволна себежертва на Изкупителя за греховете на света. След тридневен престой в гроба Христос надвил смъртта и възкръснал с преобразеното Си тяло.

На разпети петък постът е строг. Всички християни се покланят на плащаницата с изобразеното тяло на Иисус и я обсипват с цветя. Вечерта се извършва така нареченото Опело Христово.