Разлог с план срещу безработицата

Инж. Красимир Герчев е роден на 31 май 1965 г. По образование е магистър – инженер. Завършва Висшия минно-геоложки институт – София, със специалност „Подземен добив и разработване на полезни изкопаеми”. Специализира геотехнологии. Има специализации в областта на бизнес-предприемачеството и интернет маркетинга. Женен е, с едно дете. Кмет на община Разлог от 2011 г.

– Г-н Герчев, община Разлог вече е собственик на Професионалната гимназия по механизация на селското стопанство в града. Какви са амбициите ви за развитието на това училище?

– През годините следим всички процеси в това учебно заведение. То има своето значение и място не само в региона, но и в цяла Югозападна България. Интересът на учениците към него е много голям. Няма проблем с попълването на необходимите паралелки. Имаме сериозни амбиции за развитието му, макар и в момента да има много добри показатели. Наскоро закупихме нов трактор, предстои да купим още един. Ще осигурим струг и фреза от най-ново поколение, за да може учениците да работят с тях. Изготвихме проект по ОП „Региони в растеж” за обновяване, саниране и реконструкция на общежитията, на материалната база. Искаме да създадем съвременни условия за отлично обучение на децата в областта на селското стопанство, на растениевъдството и животновъдството. В момента се залага на специалностите „Растителна защита и агрохимия”, „Фермер” и „Монтьор на селскостопанска техника”. Осигуряваме транспорт на учениците, храна, разполагат с физкултурен салон. Педагозите са квалифицирани. Целта ни е да превърнем гимназията в сериозен център за обучени кадри за селското стопанство. Наскоро се закупи нов лек автомобил, предстои купуването на още един, както и на нов автобус.

– Всичко наред ли е с издръжката на учебното заведение?

– Няма промяна в начина на финансиране, то е от държавния бюджет, но минава през общината, ние сме второстепенен разпоредител с финансовите средства. А и след като сме стопани на училището, ще осигуряваме и общински средства. Ще оказваме допълнителна подкрепа. Вече два месеца работим по новия модел. На практика това е децентрализация – държавата се освобождава от някои свои ангажименти и ги прехвърля на общините.

– Има ли диалог с бизнеса, за да се въведе на практика дуалното обучение?

– Тепърва ще засилим нашите срещи и разговори с предприемачите в тези браншове, за които се подготвят кадри в нашата гимназия. Дискутираме и настояваме през лятото да се провеждат реални стажове на учениците, те да са в истинска работна среда, да видят на терен как се случват нещата. Добрата новина е, че в последните години се обработват все повече земеделски площи. Но има още неща за изясняване, за стиковане. Но инициативата е да вървим в тази посока. Възможно е да стимулираме договорката между работодатели и бъдещи работници в лицето на учениците, да сключват предварителни договори. После даденият ученик ще почне работа там и ще се труди 3,4,5 години. По този начин ще осигурим работа тук, за да няма масово напускане на района от младите, за които няма трудова заетост. Затова те търсят реализация в големите градове в страната или в чужбина. Стараем се да създадем добри условия и за бизнеса, и за образованието, за да задържим тук младежите.

-Наясно ли сте с липсата на кадри в някои отрасли? Ще искате ли разкриването на нови паралелки в гимназията?

– С директора вече сме говорили на тази тема. Знаем, че има глад в България за оператори на машини и съоръжения, на монтьори, техници, технолози, механици, заварчици, стругари, кранисти, шофьори. Обмисляме разкриването на паралелка по металообработване, тъй като има липса на кадри, няма достатъчно фрезисти, оксиженисти, стругари. Преди години бяхме индустриален център, сега също доста предприятия работят в областта на металообработването и машиностроенето. Така че е много вероятно още догодина да има паралелка по металообработване в Професионалната гимназия по механизация на селското стопанство. Но целият този процес е бавен, необходими са много усилия и от общината, и от бизнеса, и от ръководството на училището, за да постигнем желаните резултати – да подготвяме професионалисти, които ще бъдат търсени на пазара на труда, а не да „произвеждаме” безработни.

– Вярвате ли, че с приемането на новия закон за професионалното образование ще се ускори този процес?

– От това, което чета, няма място за притеснение. Най-важното е, че ще се регулират участието и ангажиментите на страните в системата на дуалното обучение. Ще имаме и ние глас за специалностите, които ще се изучават, наравно с тези на училищните ръководства и представителите на бизнеса. Законът е хубаво да се съобрази с действителността в страната – какви проблеми има с кадрите, какви са нуждите на бизнеса, какви са възможностите в момента на професионалните гимназии и кои са наложителните промени, за да върви ръка за ръка образованието с пазара на труда. Често бизнесът се оплаква, че няма квалифицирани кадри. Но много хора отидоха в чужбина, защото тук нямат сигурна работа. Наемат ти за 3-4 месеца, освободят ги, после пак ги вземат. Бизнесът е необходимо да създаде условия, да е коректен партньор, да дава редовно заплати, това ще е добре не само за тях, но и за цялата българска икономика. Процесът е двустранен. Колкото работникът има нужда от работодател, толкова работодателят се нуждае от работника.

– Предвиждате ли някаква регионална програма за стимулиране на младите да изберат непрестижни, но важни за икономиката професии?

– Отново ще подчертая, че интересът на децата към тази гимназия е много голям. Там за тях се полагат големи грижи. Скоро ще имат още нова техника, още нови машини. Учениците се справят добре. Не смятам, че в професионалните гимназии идват ниско мотивирани деца, които са и по-слабо мотивирани. Напротив, учи се сериозно. Изпълняват се няколко проекта за обмяна на опит. Наскоро ходиха в Италия и видяха там как се случват нещата. Има достатъчно желаещи да учат. Ние само трябва още да вдигнем стандарта и качеството на материалната база, на оборудването и на обучението.

– Ще се реализират ли тези ученици на пазара на труда?

– Правим всичко възможно това да се случи, останалото зависи и от самите тях. Защото условията в гимназията стават все по-добри, съизмерими с тези в развитите европейски страни. И не щадим сили още повече да се подобряват условията там. Трябва да се знае, че в гимназията се изучават много важни специалности – подготвят се кадри, от които зависи изхранването на населението. Разполагат с необходимите лаборатории, имат опитно поле, правят изследвания. Ива търсене на такива специалисти в района. В момента бизнесмен, който започна с 5 работници, вече има 48 души персонал. И е готов да увеличи двойно работната ръка, но няма необходимите кадри. Вярвам, че само след няколко години в селското стопанство в региона, а и в металообработването няма да страдат от липса на квалифицирана работна ръка. Но пътят, по който са поели заедно общините, бизнесът, държавата и професионалните гимназии, трябва да го следваме неотлъчно и да бъдем коректни партньори. Само тогава нещата ще се случат.

източник: Kmeta.bg