Разговорът с ГЕРБ-СДС беше за политики, а не разговор за съставяне на правителство, каза Атанас Зафиров

Тази среща беше един необходим разговор, който отговаря на очакванията на обществото парламентарните сили да водят диалог. Това каза след среща с преговорния екип на ГЕРБ-СДС Атанас Зафиров, председател на "БСП-Обединена левица".

Той уточни, че разговорът не е бил разговор по преговорния процес за съставяне на правителство, а разговор по националноотговорни теми. Зафиров припомни, че във времето са имали много спорове с ГЕРБ и затова и днешният разговор е бил именно по политики. Зафиров посочи, че сред темите, които са обсъждали е Бюджет 2025 г. и опасностите пред финансовата стабилност на държавата, необходимостта от гарантиране на социалните права на българските граждани. 

Темата за съвместно управление не е обсъждана на днешната среща, заяви Зафиров и добави, че водещата линия на разговора е бил националният интерес и очакванията на българското общество по политики. 

Относно евентуална подкрепа за издигнатия от ГЕРБ-СДС кандидат за председател на 51-ото НС, Зафиров заяви, че по време на днешната процедура "БСП-Обединена левица" ще издигнат кандидатурата на Наталия Кисельова, защото смятат, че тя е политик, който може да има широк кръг подкрепа. По думите му по този начин ще бъде даден ясен сигнал, че политическите партии, са склонни да отстъпят крачка назад от тяснопартийните си интереси, така както постъпват от БСП, тъй като Киселова е от гражданската квота, ярък професионалист и човек с ясни позиции в обществото. 

По отношение евентуално участие в управление, Зафиров заяви, че в това Народно събрание има достатъчен брой от десни политически сили, които спокойно могат да формират управление. Ако се прецени, че в едно бъдещо управление има нужда от лява политика – може да участваме в диалог. Но теми, конкретни ангажименти днес, не са поемани под никаква форма. Разговор за такъв тип управление въобще не е стартирал, заяви той. 

Драгомир Стойнев съобщи, че от ГЕРБ-СДС са се съгласили с искането на левицата за отлагане на либерализацията на пазара за електроенергията за битовите потребители с две години.  

Зафиров заяви, че са информирали ГЕРБ-СДС за искането, което внасят в Конституционния съд за отмяна на противоконституционните текстове, които бяха приети като поправка. Държим в Бюджет 2025 г. да бъдат защитени и отстоявани социалните ангажименти на държавата пред българските граждани. Много важна тема е гарантиране на енергийната и икономическа сигурност на България. Тук като акцент изведохме необходимостта от отлагане на либерализацията на тока за бита. Поставихме теми като здравеопазването, подобряване живота на българските граждани и необходимостта от легитимност в избора на регулатори и нови съдебни органи. Това са общо кръга от теми и разговори, по които стартирахме този диалог с уговорката, че това е процес и начало на такъв диалог, добави той. 

Борислав Гуцанов заяви, че другата тема, вчера я коментирали е с министъра на финансите – да бъдат гарантирани всички плащания в държавата и всички социални придобивки на хората, така както бе взето решение в Народното събрание за заплатите на военнослужещите, пенсионерите, учителите. 

Има проблем в Бюджет 2025 г. и затова поставихме като тема първо да бъдат обложени с данък свръхпечалбите на банките, на следващо място износът на капитал – това, което се спечели в България от банките, от големите вериги и капиталът се изнася към фирмите майки да се види може ли да остане – ние считаме, че тези средства трябва да остават в България и да се влагат тук, каза Гуцанов. 

По отношение на концесиите той посочи, че в момента България печели само сто милиона от всички концесии, които са в страната. Така че ние считаме, че трябва да се направи данък, така ще се увеличат приходите за бюджета, включително и за добива на злато и за всичко, което става с подземните богатства на страната ни, така че по този начин да гарантираме всички социални придобивки, заяви Гуцанов. 

Румен Петков посочи, че много ясно са поставили  въпроса, че всъщност последните няколко Народни събрания стават съучастници в деинституционализирането на държавата, защото има такъв тип регулаторни органи, които са просрочили с времетраене повече от един мандат своята работа. По тази причина считаме, че трябва да се намери решението, което да гарантира, че всички кадрови действия, в това число в съдебната система – избор на главен прокурор и избор на председател на Върховния административен съд, да бъдат реализирани от органи, които са в своя конституционен мандат. Неспособността на предходните събрания да попълнят парламентарните квоти е една много сериозна институционална пречка, заяви Петков. 

Атанас Зафиров добави, че като политическа сила да работим за връщането на държавността и възстановяването на доверието в институциите. С подобни разумни и диалогични ходове може да стартира процес на възстановяване на доверието към българските институции и в частност българския парламент.  /БТА