Равносметка за депутатите от Пиринско в рамките на 47-ото народно събрание?

България е изправена пред нови парламентарни избори, четвъртите поредни за по-малко от 2 години. До развръзката се стигна след свалянето на правителството “Петков” с вот на недоверие. От „Продължаваме промяната” върнаха мандата на президента Радев, тъй като не успяха да съберат нужната подкрепа в парламента от 121 депутати. Политическата спирала се завъртя и мандата отиде при ГЕРБ-СДС, които върнаха папката на държавния глава още при връчването й. Последен опит за съставяне на правителство направи БСП с третия проучвателен мандат, но от „Има такъв народ” за пореден път свалиха доверието към кабинета и се стигна до разпускането на 47-ото НС и предстоящото издаване на указ на президента Румен Радев за насрочване на избори през октомври. 

 Отиващият в историята парламент е провел  99 заседания и приел 84 закона. Какви законодателни инициативи и предложения направиха в краткия 8-месечен живот на парламента народните представители от Благоевградска област? Едва ли някой е направил отчет пред избирателите си, малцина бяха и депутатите, които провеждаха приемни в областта. Ето какво показват официалните документи на Народното събрание за дейността на всеки един от тях.

Андрей Гюров влезе в парламента като водач на листата на „Продължаваме промяната” от Благоевград. Той бе избран за председател на парламентарната група на ПП и беше член на Комисията по бюджет и финанси и на Комисията по политиките за българите извън страната в НС. Гюров е сред вносителите на 26 проекта на решения, сред които решението на НС за предприемане на мерки във връзка с войната в Украйна и предоставянето й на хуманитарна и финансова помощ. Председателят на ПГ на ПП е сред вносителите на 5 законопроекта, сред които за изменение на Закона за данък върху добавената стойност и на Закона за пощенските услуги, които бяха приети на второ четене в парламента. Андрей Гюров е имал един нещатен сътрудник – Дарин Дросев, който е отговарял за политическите анализи и стратегическото планиране.

Владимир Табутов беше вторият представител на „Продължаваме промяната” от Благоевград. Той бе избран за зам. председател на парламентарната група на партията, член в Комисията по енергетика, в Комисията по околната среда и водите и във Временната комисия за установяване на всички факти и обстоятелства, свързани с подписания от правителството меморандум за 1 млрд. долара с Gemcorp и  IP3 Corporation. Табутов е сред вносителите на 5 законопроекта, сред които ключовият законопроект за изменение и допълнение на закона за енергията от възобновяеми източници, който беше приет и на второ четене от 47-ото народно събрание. С приетия законопроект се предвижда въвеждане на уведомителен режим в случаите, в които се предвижда изграждане на енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници за собствено потребление. По този начин ще се даде възможност за ускоряване на процеса за изграждане на такива обекти. Като при обсъждането на законовата промяна Табутов декларира частен интерес, предвид енергийните дружества, които има и управлява, преди да стане депутат. Един от въпросите, касаещи родния му Благоевград, е на парламентарен контрол към министъра на околната среда и водите Борислав Сандов, свързан с получени сигнали от граждани за проблеми с оттичането на река Струма в частта й до Благоевград. Депутатът е имал един нещатен сътрудник – Александър Пасков, който е бил вещ в областта на енергетика. Той е бил член и на 14 групи за приятелство на България с различни държави.

Екатерина Димитрушева от Гоце Делчев е последният представител на Пиринско от “Продължаваме промяната”. Тя беше член на Комисията по въпросите на Европейския съюз и Комисията по правата на човека, вероизповеданията и жалбите, както и в Подкомисия за контрол върху управлението на средствата от европейските фондове към Комисия по въпросите на Европейския съюз. Юристката е била и зам. ръководител на делегация в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, както и председател-ротационен на Подкомисия за контрол върху управлението на средствата от европейските фондове към Комисия по въпросите на Европейския съюз. Членувала е и в 17 групи за приятелство на България с различни страни. Тя е сложила подписа си под 5 законопроекта, които обаче краткият парламент не е имал време да приеме. Димитрушева е участвала в парламентарния контрол със задаването на въпрос към земеделския министър Иван Иванов, свързан със защитата на горите във вододайни зони в общините Гърмен и Брезово и предприемането на мерки за прекратяването на възобновителните сечи и забраната на нови горски пътища в тези зони. Юристката не е ползвала услугите на нещатни сътрудници.

Водачът на листата от ГЕРБ-СДС в Благоевград Росен Желязков беше член на Комисията по електронно управление и информационни технологии, както и зам. председател на Комисията по транспорт и съобщения. Депутатът е участвал активно в законодателните инициативи, като е бил сред вносителите на 11 проекта на решения, декларации и обръщения в 47-я парламент. За нещатен сътрудник по правните въпроси Росен Желязков беше назначил бившия областен управител от ГЕРБ Бисер Михайлов. Желязков е членувал и в 9 групи за приятелство на страната ни с различни държави.

Стефан Апостолов от Симитли, който имаше опит в предишните 3 народни събрания, бе избран за парламентарен секретар на групата на ГЕРБ-СДС. Той беше член в Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта. Апостолов е бил сред активните депутати, задал е 9 въпроса на министри, участвал е в 14 законодателни инициативи, свързани с проекти на решения и предложения за разисквания по питания. Отправил е въпроси към регионалния министър Гроздан Караджов за състоянието на пътищата в областта, в това число за моста при с. Покровник, за ремонта и обезопасяването на пътя за Брежани, както и към транспортния министър Николай Събев относно новия мост за Симитли. Депутатът, който издигна като водеща каузата „ин витро“ за подкрепа на семейства с репродуктивни проблеми, имаше питания към здравния министър проф. Асена Сербезова относно бюджета на Центъра за асистирана репродукция.

От негов въпрос към министъра на енергетиката Александър Николов се разбра, че в Плана за възстановяване и устойчивост са предвидени 180 млн. лв. по проект за енергийно ефективни общински системи за външно изкуствено осветление от чието финансиране могат да се възползват общините. Последният му въпрос е към спортния министър Радостин Василев относно изплатените обезщетения за прекратени трудови и служебни правоотношения в институцията, а от отговора става ясно, че са платени 275 241 лв. на 38 лица.

Стефан Апостолов е ползвал един нещатен сътрудник – Янита Димитрова, относно законодателство по въпросите на децата, младежта и спорта. Той е членувал в 5 групи за приятелство на България с Германия, Гърция, Италия, САЩ, Турция.

Петричанинът Костадин Стойков беше третият депутат от ГЕРБ-СДС. В 47-ия парламент той е членувал в Комисия за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество, както и в Комисията по транспорт и съобщения. Участвал е в законодателни инициативи, като е сложил подписа си под 12 проекта на решения. В парламентарния контрол е взел участие, като е задал три въпроса към министри. Единият от въпросите му е бил свързан с родния край, който е отправил към регионалния министър Гроздан Караджов  за процедурата, свързана с промяната на собствеността на петричките улици „Елтепе“, „Солунска“, „Места“ и „Цар Симеон“, използвани за пътна връзка между републикански път – III-198 И III-108 от публична общинска в публична държавна собственост. Стойков не е ползвал нещатни сътрудници. Бил е член в 4 групи за приятелство на България с различни държави.

Депутатът от ДПС Елхан Кълков беше член в Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения, както и в Комисията по отбрана. Той  е бил доста активен в парламентарния контрол, като е задал 10 въпроса на различни министри. Сред вносителите е на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Народният представител е направил и 4 предложения към законопроекти на второ четене, свързани със законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. и законопроект за изменение и допълнение на закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. Всичките предложения са приети. Депутатът не е сметнал за нужно да си назначава нещатни сътрудници. Кълков е бил и член в 8 групи за приятелство на България с различни държави и зам. председател на групата за приятелство на България с Катар.

Представителят на БСП от 1 МИР – Благоевград беше софиянецът проф. д-р Георги Михайлов. Той беше зам. председател на Комисията по здравеопазването, член в Комисията по външна политика, както и ръководител на делегация в Парламентарната асамблея по франкофония. Той е сред вносителите на 7 законопроекта, 4 от тях в сферата на здравеопазването, които са приети. Депутатът от БСП е участвал в парламентарния контрол с два въпроса към здравния министър Асена Сербезова и един към регионалния министър Гроздан Караджов. Проф. Михайлов е направил две предложения към законопроекти на второ четене, свързани с НЗОК, не е ползвал услугите на нещатни сътрудници. Михайлов е членувал в 6 групи за приятелство на България с различни държави.

Депутатката Виктория Василева, която беше зам. председател на ПГ на „Има такъв народ“,  участваше като член на Комисията по външна политика в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, както и във временната комисия за установяване на факти и обстоятелства относно газопроводи за пренос на природен газ от Руската федерация „Южен поток“ и „Турски (Балкански) поток“ и причините за забавянето на проекта IGB (Междусистемна газова връзка Гърция-България). Тя е член в делегация в Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, както и в 18 групи за приятелство на България с различни държави, като е била председател на групата за приятелство България- Сирия и зам. председател на групата за приятелство на България с Иран. Вносител е на законопроект за изменение и допълнение на закона за енергетиката и инициирала още 5 законопроекта, както и е сред вносителите на 26 проекта на решения. Задала е 5 въпроса към министри, свързани с Благоевградска област, и е направила 3 предложения към законопроекти на второ четене. Виктория Василева не е имала нещатни сътрудници, тя напусна парламента 2 седмици преди да бъде разпуснат.

На нейно място влезе петричанката Анита Коцелова, която беше  зам. областен управител на Благоевград, но престоят й в парламента бе минимален – 3 дни. Тя  участва в законодателна инициатива в последния работен ден на 47-о НС, като се е подписала под законопроект за допълнение на Закона за здравето, който забрани продажбата на райски газ на деца.

Депутатът от “Демократична България”, разложкият адвокат Иван Димитров, беше избран за зам. председател на парламентарната група на ДБ. Той  членуваше в Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения, както и във Временната комисия за изработване на проект на Правилник за организацията и дейността на Народното събрание. Димитров бе и зам. председател на Комисия по превенция и противодействие на корупцията. Подписал се е под 12 законопроекта и под два проекта на решения. Участвал е в парламентарния контрол, като е задал 4 въпроса към министри. Два от тях към енергийния министър Александър Николов, а другите два –  към вицепремиерите Калина Константинова и Асен Василев относно реализацията на договореното в коалиционното споразумение съкращение на държавната администрация с поне 15%.  Той беше  депутатът от Пиринско с най-много нещатни сътрудници – адвокат Георги Гайдаров и юристката Кристина Петкова, която е и зам. председател на ДСБ, които е ползвал в ресор правосъдие. Иван Димитров членуваше и в 4 групи за приятелство на България с Куба, Латвия, Република Северна Македония и Сърбия.    

Колко и кои от досегашните благоевградски депутати ще бъдат в новите листи за следващия парламент ще стане ясно на старта на официалната предизборна кампания през септември. Неофициалната вече започна.

БЕТИНА АПОСТОЛОВА в.Струма