„За българската страна е важно в бъдещото наименование на Република Македония да няма географски определители, които да може да бъдат интерпретирани като претенции към Република България“. Това заяви държавният глава Румен Радев на съвместна пресконференция с президента на Република Македония Георге Иванов в Скопие.
Това е първата визита на български държавен глава в Република Македония след подписването на Договора за приятелство, сътрудничество и добросъседство между двете държави.
Политиците и от двете страни в спора са особено предпазливи, когато стане дума за възможни имена. Кръгът на вероятните постепенно се затваря.
Така от първоначалните пет варианта, посочени като базисни от специалния посредник на ООН – Матю Нимиц, 4 съдържат такова определение – Република Северна Македония, Горна Македония, Вардарска Македония, Република Македония (Скопие).
На срещата на двамата президенти беше постигнато съгласие като продължение на Договора за добросъседство между двете държави да бъде подписан и Договор за стратегическо партньорство, който да регламентира взаимната подкрепа на двете страни в сферата на сигурността и отбраната.
“Нашите две държави са природно предопределени за взаимно сътрудничество. Днес потвърждаваме нашата близост и конструктивния напредък на двустранните ни отношения и взаимната ни ангажираност за тяхното задълбочаване”, заяви държавният глава на Република Македония Георге Иванов.
Той изрази надежда, че в кратки срокове страната му ще започне преговори за членство в Европейския съюз и ще получи покана за членство в НАТО.
“Българското председателство на Съвета на Европейския съюз дава исторически шанс на всички страни от региона за европейска и евроатлантическа интеграция. България винаги е била един от най-силните адвокати на европейската перспектива на Република Македония”, заяви българският държавен глава.
В отговор на журналистически въпрос относно съставянето на мултидисциплинарна експертна комисия на паритетен принцип по исторически и образователни въпроси, Румен Радев заяви, че експертите не трябва да се ограничават с гледане към миналото, а да работят за съвместното бъдеще на двете страни.