Радев и Герджиков подготвят връщане на агентите в дипломацията
В президентството трескаво се подготвя изпращането на посланици, верни на новия държавен глава Румен Радев, БСП, ДПС и лобито на Симеон Сакскобургготски, като повече от тях са кадри на МГИМО в Москва или агенти на Държавна сигурност, съобщи сайтът Фактор.
Процедурата изисква номинациите да бъдат предложени от министъра на външните работи, одобрени от Министерския съвет след съгласуване с президента и подписването на съответен указ от него.
На „Дондуков” 2 бързат да осъществят множество назначения, които да бъдат финализирани преди да бъде гласувано редовно правителство.
Според информацията на Фактор зам.-министърът на външните работи в сегашния служебен кабинет Любомир Иванов ще бъде изпратен посланик в Австрия.
Той е завършил „Международни отношения“ с китайски език в МГИМО, Москва през 1983 г. Бил е главен преговарящ за присъединяването към НАТО и зам.-външен министър в кабинета Сакскобургготски. Той е и първият постоянен представител на България в НАТО след приемането ни в Алианса. Работил е в посолствата ни в Белгия и Китай, бил е в Страсбург и посланик и постоянен представител към Световната организация по прехрана и земеделие на ООН.
Любомир Иванов е назначен за щатен служител на Първо главно управление на ДС през 1985 г. и уволнен през 1990 г. През август 2016 г. дипломатът беше предложен за шефът на Националния център за подготовка на Българското председателство на Съвета на ЕС в първата половина на 2018 г.
Името на дипломата Красимир Тулечки, който последно беше посланик в Турция, се спряга за посланик в Атина. Той беше разкрит от Комисията по досиетата като сътрудник на Разузнавателното управление на Генерания щаб на БНА под псевдонима „Мирчев” от 1985 г.
Завършил е Дипломатическа академия в Москва и е работил в МВнР от 80-те години на миналия век. В чужбина е заемал следните постове: трети секретар в посолство в Техеран, Иран (1985–1989); втори секретар (1991–1993), временно управляващ (2002–2003) посолството на България в Кабул, Афганистан и извънреден и пълномощен посланик там (2003–2007); временно управляващ посолството в Адис Абеба, Етиопия (1993–1996); съветник в посолството в Белград, Сърбия (1998–2001); посланик в Прищина, Косово (2009–2010); посланик в Турция (2010-2015).
Ганчо Ганев е определян за посланик в Киев, украйна. Той е отлявавал Дирекция „Източна Европа и Централна Азия” МВнР. В края на кабинета на Станишев е назначен за постоянен представител, посланик в Женева, пост който заема от август 2009 г. Преди това е посланик в Осло (2003-2006) по време на кабинета Сакскобургготски.
Ганев е вербуван от ВГУ през 1984 г. като агент под псевдонима „ГЕНЧЕВ”. След огласяването на принадлежността му към ДСпрез 2010 г. е върнат от Женева от тогавашния министър на външните работи Николай Младенов. Изпращането му в Киев се приема като рисковано, като се има в предвид позицията на президента Радев за руската военна агресия в Украйна и Крим, която е коренно различна от тази на ЕС и НАТО.
Ангел Орбецов се спряга за посланик в Сеул, Южна Корея. Той също е завършил „Международни отношения" в МГИМО, Москва. Орбецов е временно управляващ посолството в Афганистан (1995-1999). През 2002 подготвя възстановяването на дипломатическото представителство в Кабул. Посланик в Китай от 2004 до 2008 г. Директор на Дирекция "Азия, Австралия и Океания" в МВнР от 2008 г.
Разкрит е като секретен сътрудник на Първо главно управление на ДС от юни 1989 г. под псевдонима „ГЪЛЕВ”. При кабинета Орешарски министърът на вътрешните работи Кристиян Вигенин го връща отново МВнР, след като е освободен по времето на Николай Младенов.
Мандат за чужбина ще получи и друга спорна фигура от МВнР – Райко Райчев, настоящ директор на Генерална дирекция „Глобални въпроси”. Той е спряган за посланик в е Мниск. Отварянето на досиетата на дипломатите през 2010 г. го завари на поста постоянен представител, посланик в Ню Йорк, където беше назначен през септември 2007 г. по време на кабинета Станишев.
Райчев е вербуван от Първо главно управление на ДС през 1985 г., под псевдонима „ВЕЛИН”-1 и „ВЕЛИН”-2. След разкриването на принадлежността му тогавашният министър на външните работи Николай Младенов го изтегли от посланическия пост в Ню Йорк.
Райко Райчев беше определен като шеф на екипа на МВнР, който ще ръководи кампанията на Бокова за председател на ООН.
За посланик в Швейцария се готви сегашният служебен министър на външните работи и близък до Сакскобургготски Ради Найденов. Като служебен министър ще бъде запомнен с изявлението, че нямало данни Русия да се меси във вътрешните ни работи. Само дни по-късно Уолстрийт джърнъл го опроверга със скандално разследване.
Според сайта Фактор нов дипломатически пост може да получи Ирина Бокова, която в момента е оглавява втори мандат на ЮНЕСКО. Бокова, е дъщеря на комунистическият функционер Георги Боков, също е завършила съветската дипломатическа школа.
През последната година името ѝ беше свързано с амбицията да стане шеф на ООН. Бокова се провали, въпреки реверансите към режима на Путин.
Ако се стигне до назначаването на сътрудници на тоталитарните комунистически служби за посланици от служебния кабинет и президента Радев те ще върнат Българи с 6 години назад, когато правителството на ГЕРБ и президентът Росен Плевнелиев декларираха, че преустановяват порочната политика страната ни да бъде представяно по света от агенти на репресивния режим на БКП.
И Радев, и Герджиков вече се отчетоха с няколко назначения на агенти в президентството и служебния кабинет.
Сайтът desebg.com представя своята колекция „Досиетата на дипломатите”. Единствено в нея ще може да се запознаете подробно с делата на някои от сътрудниците на комунистическите тоталитарни служби в българската дипломация. По-голямата част (първите 29 посланици) от тях заемат действащи постове към декември 2010 г., когато комисията по досиетата огласи проверката за принадлежност към бившата Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Генералния щаб (РУ-ГЩ) на Българската народна армия.
В колекцията обаче има и досиета като това на бившия посланик Георги Димитров, който още в началото на кабинета Орешарски (май 2013) беше назначен от министъра на външните работи Кристиан Вигенин на най-висшата дипломатическа длъжност в Министерството на външните работи – постоянен секретар, както и досието на Стоян Сталев, бивш посланик в Германия и Турция и министър на външните работи в служебния кабинет на Стефан Софиянски (1997).
Една част от дипломатите бяха назначени на по-ниски нива (ръководители на дирекции и консули, за което не е нужно президентски указ) от Кристиян Вигенин (БСП), министър на външните работи в правителството на Пламен Орешарски.
За да се запознаете с досието на конкретен дипломат е достатъчно да кликнете върху името му. С документите за сътрудниците, които има по-голям обем запазени материали, може да се запознаете, като в края на 1 том е поставен линк, чрез който да преминете към следващия том от досието. Делата са придружени с необходимия коментар и биографите на сътрудниците. Досиетата са публикувани в секцията „ДОСИЕТА”, рубрика „Дипломати” на сайта, но чрез колекцията се дава по-лесен достъп до тях.
Огласяването на досиетата в дипломацията от комисията предизвика важно и малко очаквано политическо решение на тогавашното правителство на ГЕРБ. То прекрати порочната практика съвременна България да бъде представяна пред света от лица, свързани с репресивния апарат на комунистическия тоталитарен режим, назначения на които са извършвани от всички предишни правителства и различни политически мнозинства с укази на президентите Желю Желев, Петър Стоянов и Георги Първанов (виж графика за назначенията на агенти дипломати по кабинети и президенти – тук).
Досиета на посланиците са общодостъпни, след огласяването им през декември 2010 г. от комисията. Те за изискани от журналиста и основател на desebg.com Христо Христов и са публикувани съгласно Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Периодично колекцията ще бъде допълвана с нови дела на сътрудници.
1. Любомир Кючуков, посланик в Лондон.
2. Иван Христов, посланик в Мадрид.
3. Атанас Младенов, посланика в Рим.
4. Любомир Тодоров, посланик в Токио.
5. Венцислав Иванов, посланик в Каракас.
6. Раковски Лашев, посланик в Скопие.
7. Иво Петров, посланик в Берлин, 1 том и 2 том.
8. Ганчо Ганев, постоянен представител в ООН, Женева.
9. Златин Тръпков, посланик в Хага.
10. Станимир Сърбиновски, временно управляващ посолството в Претория.
11. Пламен Грозданов, посланик в Москва.
12. Тодор Стайков, посланик в Ереван.
13. Николай Иванов, посланик в Доха.
14. Валентин Радомирски, посланик в Букурещ, 1 том и 2 том.
15. Андрей Трънски, посланик в Сараево, 1 том и 2 том.
16. Никола Калудов, посланик във Ватикана, 1, 2 и 3 том.
17. Иван Петков, временно управляващ посолството в Пном Пен.
18. Андрей Караславов, посланик в Атина, 1, 2 и 3 том.
19. Георги Пейчинов, посланик в Пекин, 1 и 2 том.
20. Красимир Тулечки, посланик в Анкара.
21. Илко Шивачев, посланик в Кувейт, 1, 2, 3 и 4 том.
22. Никола Карадимов, посланик в Осло.
23. Валерий Аржентински, посланик в Кабул.
24. Иван Гайтанджиев, посланик в Кайро.
25. Краснодар Колев, временно управляващ посолството в Улан Батор.
26. Атанас Будев,временно управляващ посолството в Хараре.
27. Захари Радуков, посланик в Минск, 1 и 2 том.
28. Теодор Русинов, извънреден и пълномощен посланик на България в Тирана, Албания.
29. Георги Димитров, съветник по външна политика на президента Георги Първанов, посланик в Белград (2005-2011), постоянен секретар на МВнР (юни 2013 г.), 1 и 2 том.
30. Стоян Сталев, бивш посланик на България в Германия и Турция (1991-2006), министър на външните работи в служебния кабинет на Софиянски (1997).