Ядем най-евтиния хляб в ЕС
Българският хляб е най-евтиният в Европейския съюз, българският хляб е храна, която е гарантирана като достъп до потребителя, от една страна, и тя има чувствително стабилна цена дълго време. Това каза председателят на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите Мариана Кукушева в студиото на „България сутрин“ .
„При нас повишението на цената се налага от транспортните разходи, цената на горивото. При нас корекция на цената се налага основно, за да компенсираме работещите в бранша, те полагат предимно нощен труд и той не е привлекателен за младите хора“, обясни Кукушева.
Тя допълни, че ДДС ставката за хляба и брашното е 0%, което автоматично е оказало влияние на цената на хляба.
„Всякакви анализаторчета, които твърдят, че ДДС не се отразява на цената, изричат една огромна лъжа, защото ДДС се плаща от потребителя“, каза още тя и изрази очакване за запазване на нулевата ставка за хляба.
По думите на Кукушева е трудно да се прогнозира каква би била цената на хляба, ако ДДС за този продукт стане 20 процента, тъй като всеки хлебопроизводител има различна цена на изходния продукт.
„България е единствената страна в света, която няма ДДС на хазарта, което би довело около 3 млрд. лева в държавния бюджет“, смята Мариана Кукушева.
Тя коментира и европейската резолюция за снабдяване със зърно от Украйна до края на март 2024 година.
Според нея временната забрана за търговия със зърнени култури от Украйна не е достатъчна, защото в резултат на вноса на украинско зърно в страната има „пагубно високи запаси от зърно“, които са в порядъка на около 3 млн. тона, 2,2 млн. от които е пшеницата. Потреблението на пшеница у нас годишно е около 1,5 млн. тона, обясни тя.
„Т.е. тази пшеница трябва по всякакъв начин да се опита държавата да подпомогне зърнопроизводителите да я продадат, защото тя има срок на годност, тя няма как да се съхранява и не вярвам някой доброволно да си купи пшеница“, поясни още тя.
По обясненията на Кукушева българските хлебопроизводители и мелничари купуват още от август и септември, защото в условията на война, хиперинфлация и пандемия цените са нестабилни.
„Една част от пшеницата със сигурност ще бъде бракувана. Новата реколта е само след около 10 дни, ще трябва да се освободят зърнените бази, които трябва да поемат и тях. Всички бази в страната поемат общо 15 млн. тона, а най-големият проблем е със слънчогледа, който гранясва“, допълни експертът.
Мариана Кукушева е категорична, че „нито един грам зърно от Украйна не е влязъл при хлебопроизводителите“.
Тя поясни, че поскъпването на тока за бизнеса няма да се отрази на цената на хляба.
„Такъв тип увеличение, което е двуцифрено и немалко, няма как да не се отрази на себестойността на хляба. Но не бих казала, че ще бъде коригирана веднага в търговските вериги, а българските доставчици очаква да запазят доставната си цена“, поясни тя.