Първо заседание на служебния кабинет Главчев 2

Вторият служебен кабинет с министър-председател Димитър Главчев, който положи клетва на 27 август, предстои да проведе днес, първото си редовно заседание. То започва в 10:00 ч., съобщиха от пресслужбата на кабинета.

В дневния ред е Проект на Решение за подготовката и произвеждането на изборите за Народно събрание на 27 октомври.

Служебните министри се очаква да разгледат промени в състава на Постоянното представителство на България към Европейския съюз в Брюксел, Белгия.

МС предстои да одобри кандидатурите за член на Европейската комисия от името на Република България. Номинирани са Екатерина Захариева, Юлиян Попов, Виктор Папазов, Искра Михайлова, Драгомир Стойнев и Цветелина Пенкова, както и Велислава Петрова.

Кандидатът на ГЕРБ за еврокомисар е Екатерина Захариева. 

Екатерина Спасова Гечева-Захариева е родена на 8 август 1975 г. в Пазарджик. Завършила е Езикова гимназия "Бертолт Брехт" в Пазарджик с изучаване на немски език. Тя е магистър по право на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". 

През 2001 г. Захариева започва работа като адвокат. От 2003 г. е юрисконсулт в дирекция "Правно-нормативно и административно обслужване" на Министерство на околната среда и водите, където от 28 февруари 2007 г. е изпълняващ длъжността директор на дирекцията и неин директор от 1 април 2008 г. до 31 юли 2009 г. Захариева е била в три правителства на Бойко Борисов. Тя е заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството от 6 август 2009 г. до 23 януари 2012 г. Министър на правосъдието е от 18 декември 2015 до 27 януари 2017 г. и е заместник министър-председател за правосъдната реформа и министър на външните работи от 4 май 2017 г. до 12 май 2021 г. Захариева е била главен секретар на президента Росен Плевнелиев от 23 януари 2012 г. до 13 март 2013 г.  и началник на кабинета му от 29 май 2013 г. до 6 август 2014 г. и от 7 ноември 2014 г. до 18 декември 2015 г. 

Тя е била и в състава на две служебни правителства. В правителството на Марин Райков е служебен заместник министър-председател и служебен министър на регионалното развитие и благоустройството от 13 март до 29 май 2013 г. В правителството на Георги Близнашки е служебен заместник министър-председател по икономическа политика и служебен министър на регионалното развитие и служебен министър на инвестиционното проектиране от 6 август до 7 ноември 2014 г. Захариева е била депутат в 44-ото Народно събрание от 19 април до 4 май 2017 г. и от  45-ото до 49-ото Народно събрание (2021-2024). От 19 юни 2024 г. е депутат в 50-ото Народно събрание. На 18 април 2017 г. тя е отличена с Почетния знак на Съюза на юристите в България за професионални постижения и активна съюзна дейност.

"Продължаваме промяната - Демократична България" предложиха Юлиян Попов да бъде следващият български еврокомисар.

Юлиян Попов е роден е на 21 септември 1959 г. в София. Завършил е „Българска филология“ в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Той е един от създателите на Нов български университет, а от 1991 г. – негов пръв изпълнителен директор и настоящ член на Настоятелството на университета. Преди това е работил като директор на литературния музей "Ангел Каралийчев" и редактор в списание "Факел". 

От 1994 г. Попов живее в Лондон, Великобритания, където работи като журналист и консултант по институционалното развитие, политики на околната среда, климата и образованието. От 1997 г. той е почетен секретар на британската благотворителна организация „Приятели на България” („Friends of Bulgaria“), а по-късно и неин директор до 2019 г. От 2006 г. той е председател на Управителния съвет на Българското училище за политика "Димитър Паница". Бил е председател и на Управителния съвет на фондация "Елизабет Костова" и член на Настоятелството на Американския университет в България. 
От 2008 г. Попов е главен консултант на Европейската климатична фондация за Централна и Източна Европа. През 2012 г. той участва в създаването на Тунизийското училище за политика в Тунис, създадено по модела на Българското училище за политика „Димитър Паница“, и е бил член на Стратегическия съвет на училището.

Два пъти Попов е министър на околната среда и водите - в служебния кабинет на Марин Райков от 13 март до 29 май 2013 г. и в правителството на Николай Денков от 6 юни 2023 г. до 9 април 2024 г. Попов е член на Европейския съвет за външни отношения, на Консултативния съвет на Climate KIC. Той е старши съветник на Европейската фондация за климата, председател на Института за ефективност на сградите в Европа. Два пъти Попов е класиран от EurActiv за един от 40-те най-влиятелни гласове в областта на европейските енергийни политики. Автор е на публикации, посветени на устойчивото развитие, енергетиката, политиките на Европейския съюз и човешките права, публикувани във водещи български и международни издания, както и на книгата „Английска България или Швейцария на Балканите” (2005) и на романа „Островът на мъглите“ (2006). Съавтор е на книгите  „Европейската супермрежа“ и „Дипломация в областта на енергетиката и климата“.

„Възраждане“ номинира Виктор Папазов за български еврокомисар.

Виктор Папазов е роден на 18 юли 1958 г. в София. През 1982 г. завършва специалност „Управление и планиране на националната икономика“ в Икономическия институт ВИИ „Карл Маркс“ (дн. Университет за национално и световно стопанство). През 1988 г. завършва и специалност „Управление и планиране на външната търговия“. Има специализации в Харвадския и Станфордския университет в САЩ и във водещи университети във Великобритания и Япония.

Той е основател на Първа българска фондова борса през ноември 1991 г. и неин изпълнителен директор. През 1995 г. Първа българска фондова борса се обособява в Българска фондова борса, на която Папазов е изпълнителен директор до 1998 г. На 21 декември 2001 г. той отново е избран за член на Съвета на директорите на борсата. Дотогава е управител на туроператора “Балкан холидейс сървисис”. През 2005 г. е избран за председател на Съвета на директорите на Българска фондова борса. Той заема поста до 20 януари 2010 г., когато на извънредно Общо събрание на акционерите на борсата предсрочно е прекратен мандатът на Съвета на директорите. Бил е член на Съвета на директорите на Централния депозитар и член на Управителния съвет на Американския университет в България.

От септември 1996 г. до 2006 г. е хоноруван преподавател по капиталови пазари в Университет за национално и световно стопанство. На изборите за Европейски парламент на 25 май 2014 г. Папазов се явява като независим кандидат. От 2021 г. той е назначен за икономически съветник на партия „Възраждане“. През януари 2023 г. Папазов е избран за председател на Инициативния комитет за провеждане на национален референдум за запазване на българския лев. 

Искра Михайлова е предложението за еврокомисар на Делян Пеевски.

Искра Михайлова е родена на 7 септември 1957 г. в София. През 1980 г. завършва висше образование по библиотечни и информационни технологии в Санктпетербурския държавен институт по културата.

Професионалната ѝ кариера започва през 1980 г. в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. През 1995-1996 г. специализира в Немския библиотечен институт и към Държавния департамент на САЩ, след което е главен експерт в Министерството на културата. През 1998 - 2001 г. е главен експерт в Национална агенция „Сократ“. В периода 2001 – 2009 година Михайлова е част от екипа на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, където от 2001 г. до 2005 г. е съветник на министъра на регионалното развитие и благоустройството, а от 2 септември 2005 г. до 5 юли 2009 г. е заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството. 

Била е депутат в 41-ото Народно събрание (2009-2013 г.) и 42-ото Народно събрание (21-29 май 2013 г.) от Движението за права и свободи, където е председател на Комисията по околната среда и водите и член на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове​.​ От 29 май 2013 г. до избирането ѝ за депутат в Европейския парламент през 2014 г. е министър на околната среда и водите. Като евродепутат е заемала различни позиции. Била е председател на Комисията по регионално развитие (REGI), а от 2019 г. е вицепрезидент на Групата „Обнови Европа“ в Европейския парламент.

Драгомир Стойнев и Цветелина Пенкова са кандидатите на БСП за български еврокомисар.

Драгомир Стойнев е роден на 6 май 1976 г. в Триполи, Либия. Той е магистър по икономически политики от Университета Париж 1 Пантеон - Сорбона, Франция. Бакалавър по икономика от университета Париж Х Нантер, Франция. Стойнев е бил министър на икономиката и енергетиката от 29 май 2013 г. до 6 август 2014 г. в правителството на Пламен Орешарски. През 2008-2009 г. Стойнев е икономически съветник на министър-председателя Сергей Станишев. През този период той е бил и член на Надзорния съвет на Българската банка за развитие. Стойнев е ръководил Съвета по социална политика към Националния съвет на БСП. Той е бил член на Изпълнителното бюро на БСП и заместник-председател на Националния съвет на БСП.

Стойнев е депутат в 41-ото Народно събрание (2009-2013 г.), в 42-ото Народно събрание от 21 май до 29 май 2013 г. Депутат е и от 43-ото до 49-ото Народно събрание (2014-2024 г.). От 19 юни 2024 г. е заместник-председател на 50-ото Народно събрание и народен представител. 

В 41-ото Народно събрание Стойнев е бил председател на Комисията по труда и социалната политика, в 44-ото - председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, в 46-ото - заместник-председател на Комисията по въпросите на Европейския съюз, в 47-ото - председател на Комисията по въпросите на Европейския съюз, в 48-ото и 50-ото -  заместник-председател на Комисията по енергетика. В 44-ото и 47-ото Народно събрание той е бил заместник-председател на Парламентарната група "БСП за България“. Стойнев е и дългогодишен председател на парламентарната Група за приятелство България – Франция.

Цветелина Пенкова е родена на 19 февруари 1988 г. в София. През 2013 г. завършва „Международна икономика“ и „Мениджмънт и финанси“ в Университета “Бокони“ в Милано, Италия, както и „Бизнес администрация“ в Централноевропейския университет в Будапеща, Унгария. През 2014 г. завършва магистратура по „Финансова икономика“ в Оксфордския университет във Великобритания. От януари 2003 г. до юни 2009 г. Пенкова е асистент преводач в „Мирта Медикус“, а от юни 2008 г. до август 2009 г. тя е консултант в застрахователната компания Ай Ен Джи. През 2010 – 2011 г. Пенкова е анализатор по проучванията в „Егон Зендер интернешънъл“ в Будапеща, Унгария, а в периода от август 2014 г. до декември 2016 г. е анализатор в дирекция „Капиталови пазари“ в Кралската банка на Шотландия в Лондон, Великобритания. От януари 2017 г. работи в Отдела за бизнес развитие, стратегия и връзка с инвеститори в „Хайфин капитал мениджмънт“ в Лондон, Великобритания. 

От 2 юли 2019 г. Пенкова е член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент. От 9 декември 2021 г. тя е заместник-председател на делегацията в Парламентарната асамблея за партньорство между ЕС и Великобритания. На 16 юли 2024 г. Пенкова е избрана за президент на Европейския енергиен форум. Тя е първата жена, която заема поста, и първи представител на социалистите в 20-годишната история на Европейския енергиен форум - най-голямата енергийна европейска организация с нестопанска цел, развиваща тристранния диалог между законодателната власт, енергийните оператори и изпълнителната власт.

На 23 юли 2024 г. Пенкова е избрана за първи заместник-председател на Комисията по производство, изследвания и енергетика в Европейския парламент. Кандидатурата ѝ за еврокомисар е издигната от Изпълнителното бюро на БСП на 28 август 2024 г., ако България получи ресор „Енергетика“.  

"Има такъв народ" предложи Велислава Петрова за еврокомисар.

Велислава Петрова е родена през юни 1990 г. в Сандански. През 2013 г. завършва „Вирусология и имунология“ в Университета в Бристол, Великобритания, а през 2017 г. придобива докторска степен по „Биологични науки, вирусология и имунология“ в Университета в Кембридж. Петрова продължава научната си дейност по нова стипендиантска програма на института „Сангър“ към Университета в Кембридж, където в началото на 2019 г., работейки като генетик в института и биомедицински изследовател в King’s College, става известна, доказвайки, че вирусът на морбили, причиняващ дребната шарка, атакува имунната памет на човешкия организъм и води до имунна "амнезия", която прави боледуващите по-уязвими към други инфекции. Същата година е работила по проект на Програмата на ООН за борба със СПИН, чиято цел да е помогне за развитие на устойчиво здравеопазване в Африка.

Петрова работи в сферата на здравното законодателство за Глобалния алианс за ваксини и имунизации (GAVI). През 2021 г. тя е отличена в конкурса „Най-изявени млади личности“ (The Outstanding Young Persons – TOYP) за България в категория „Иновация в медицината“. Конкурсът се организира от националните Junior Chamber International (JCI) организации в над 100 държави от целия свят. От август 2020 г. до юни 2021 г. тя е експерт по оценка на риска от бедствия към Групата на Световната банка. През 2020-2022 година Петрова е работила в Женева, Швейцария, над редица проекти за засилване на партньорствата между Европа и Африка за постигане на целите за устойчиво развитие.

От 7 януари 2022 г. Петрова е заместник-министър на външните работи в кабинета на Кирил Петков, като запазва поста си и в служебното правителство на Гълъб Донев от 2 август 2022 г. Освободена е на 13 юни 2023 г. Понастоящем тя е главен програмен директор и директор „Биотехнологии“ на Международния център за бъдещите поколения в Брюксел, Белгия.

Кабинетът предстои да определи „Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Александровска" ЕАД в София за университетска болница.

Друга точка в дневния ред е одобряването на проект на План за сътрудничество между Министерството на здравеопазването на България и Министерството на здравеопазването на Държавата Израел в областта на майчиното и детското здравеопазване.