Първият бюджет на кбинета РАДЕВ върна България в тежкия политически дневник
Институтът за стратегии и анализи (ИСА) публикува политическия си анализ за събитията в България, в Европа и в света през месец юни 2026 година под заглавие:
ПЪРВИЯТ БЮДЖЕТ НА КАБИНЕТА "РАДЕВ" ВЪРНА БЪЛГАРИЯ В ТЕЖКИЯ ПОЛИТИЧЕСКИ ДЕЛНИК
- ПРЕЗИДЕНТСКИТЕ ИЗБОРИ НАДНИЧАТ ЗАД ЪГЪЛА. ОСНОВНИТЕ ЛИДЕРИ МЪЛЧАТ
- ПРАВИТЕЛСТВОТО – В КАПАНА НА ОБЕЩАНИЯТА И ВИСОКИТЕ ОЧАКВАНИЯ
- "ПРОГРЕСИВНА БЪЛГАРИЯ" – В ПРОЦЕС НА КОНСТРУИРАНЕ КАТО ПАРТИЯ
- ГЕРБ – ОБНОВЛЕНИЕ, НО И ОТЛИВ НА ОПИТНИ КАДРИ
- ДПС – РОКАДИ НА ПЪРВИЯ СЛЕД ИЗБОРИТЕ ЦЕНТРАЛЕН СЪВЕТ
- ПРЕФОРМАТИРАНЕ НА СВЕТОВНИЯ РЕД – МОЖЕ ЛИ ВОЙНАТА В УКРАЙНА ДА ПРИКЛЮЧИ ПО ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ПЪТ?
Предлагаме ви резюме от ОСНОВНИТЕ ИЗВОДИ И ПРОГНОЗИ:
След еуфоричния май България се върна към политическия делник. Цените, които продължават да вървят нагоре, и проектобюджетът, атакуван от различни страни, изостриха разговора за пари.
Нарасна и чувствителността на гражданите към два дефицита – на солидарност и на справедливост. Всяка мярка за вдигане на данъчната или осигурителната тежест вече ще предизвиква недоволство по тази линия, както и въпроса „защо точно ние/аз, а не другите“.
Много остро трябва да се постави въпросът за сивата икономика. Премиерът и правителството трябва да предложат на гражданите сключването на своеобразен съюз, чрез който да се противопоставят на устойчивото, но много порочно явление.
Потърпевши са и държавата, която не събира данъци върху парите, които минават под радара, и гражданите, които не получават достатъчно добри услуги – пенсионни, социални.
Ако България наистина иска да бъде просперираща държава, първо трябва да изсветли максимално своята икономика. Това е предпоставка разговорът за данъци и осигуровки да стане малко по-спокоен.
Промяната на държавата минава през промяна и на нас самите. Това би могло да създаде основата на нов обществен консенсус.
Проведе се и първият протест в тригълника на властта. Основен лозунг: „Тук не е Москва.“ В средата на 100-те дни от управлението подобни протести имат слаба мобилизираща сила. Социалната им и обществена основа също е малка. През новото правителство България направи заявка за отстояване на интересите в рамките на съюзите, в които членува – ЕС и НАТО. Това е позиция, която се харесва на по-голям дял от българските граждани. С нея Радев печели симпатии, независимо от втвърдяването на опонентите му по линия на Русия.
РАДЕВ СТОИ СТАБИЛНО ЗАСЕГА, НО ВЛАСТТА ИЗНОСВА
За да уплътни амбициозните си заявки за постигането на дългосрочните цели, Румен Радев трябва да създаде силна партия и да я укрепи като структури, кадри и присъствие във властта на всички нива.
При първите трайни симптоми за ерозия в доверието опонентите на ПБ и Радев ще го атакуват остро. Властта сега стои стабилно заради убедителната победа, която бе постигната през април и заради парламентарното мнозинство. Но властта износва, особено ако прилага реформи и непопулярни мерки, и тези козове – победата и мнозинството, няма да са ѝ достатъчни, за да управлява спокойно и уверено.
По парадоксален начин е валидно и обратното: че ако не действат решително и не направят реформи, „Прогресивна България“ и Радев ще ерозират на базата на неизпълненото очакване за мащабни промени. Те трябва да действат сега, независимо че са притиснати от наближаващите президентски избори, които е важно да спечелят.
Най-подходящото време за действие са следващите 5-6 месеца. Тоест, Радев трябва да се докаже до края на годината, за да разчита на успехи в регионалните избори и на мандат без силни турбуленции.
Нормализацията, която искат гражданите, включва и европеизация на политически елит. Екстрите за политическата класа следваше да бъдат премахнати бързо. Използването на служебни автомобили, например, за изпълнението на лични планове, трябва да бъде прекратено.
Сблъсъкът по линията Изток-Запад, война и мир, бе очакван. На този терен Радев е като въжеиграч. Редактира санкциите срещу Русия, но не възразява да сключва договори със Зеленски в областта на отбраната.
Позицията му по линията война и мир се разминава с тази на Брюксел и на водещите държави, като Радев настоява за приключване на конфликта по пътя на дипломацията. В същото време България е страната, която заявява готовност да отделя най-висок процент от БВП за превъоръжаване и сигурност.
Значителен дял от българските граждани подкрепят политиката, която Радев започна – на подчертаване на собствения интерес, независимо дали се отклонява от брюкселската визия. Критиците му са основно от среди, чието „йесменство“ стана пословично и отблъсна българските граждани и от политиките на Брюксел, считайки ги на наложени.
ЙОТОВА Е СТАРТА НА ПРЕЗИДЕНТСКАТА КАМПАНИЯ БЕЗ КОНКУРЕНТ
Илияна Йотова бе единственият вицепрезидент в най-новата ни история, която доказа, че въпросът кой е подгласник на държавния глава има значение.
Радев-Йотова е първата двойка, която уплътни и двете функции – на президент и на негов подгласник, даде им смисъл и значение. Така Йотова пое без проблем щафетата от Радев след неговата оставка. Ако издигне друг, считайки го за по-печеливша кандидатура, Радев ще загуби. Засега няма подобни индикации. Йотова е на старта и на официалната си кампания.
За ГЕРБ президентските избори се превърнаха в комплекс, в поле, където неизменно търпят загуби и трябва да влязат в кампанията обмислено. Ново Ватерлоо за партията ще катализира процесите на отчуждения, напускания, ерозия.
Президентските избори ще определят не само кой ще е държавен глава, но и коя ще е водещата политическа сила в център-дясното пространство. И още: кой лидер/коя сила ще е водач на опозицията срещу правителството на Радев.
Ако бъде издигнат, Андрей Гюров ще бъде представян като прозападният кандидат за държавен глава, който си поставя за цел да задържи България в досегашната й орбита.
Разбира се, на Илияна Йотова няма как да бъде сложен етикет на произточния претендент. Йотова е с образа на европейски политик и тя ще бъда атакувана от лидера на „Възраждане“ Костадин Костадинов, който очакваме да се впусне в битката. Задача на Костадинов ще бъде да отклони гласове от Йотова на първия тур, което ще вдигне цената на всички партии, склонни да я подкрепят.
Предстои напрегната и любопитна кампания, в която ще участват кандидати с ясни профили, независимо дали зад тях стои партия или Инициативен комитет. За първи път от години състезанието няма да се води по антикорупционната линия. Тя ще отстъпи позиции на визиите по оста Изток-Запад, които са все по-актуални на фона на бързо променящите се геополитически баланси и очертаващия се нов международен ред.
Илияна Йотова е много активна, като всекидневно е на терен.
Впусне ли се в надпреварата за президент, тя ще се движи уверено по социалния вектор, за което има солиден бекграунд като едно от най-популярните лица на лявото.
"ПРОГРЕСИВНА БЪЛГАРИЯ" Е В ПРОЦЕС НА КОНСТРУИРАНЕ
С убедителната си победа правителството не е притиснато нито от претенции/условия на коалиционни партньори, нито от времето. Предполага са, че хоризонтът му е пълен мандат. Това, което обаче притиска властта, са предизборните обещания и високите обществени очаквания след петгодишна политическа криза.
„Прогресивна България“ изглежда като политическа сила, която още е в процес на конструиране, въпреки че като регистрация партията вече е факт.
Палитрата от говорители, които защитават тези, законодателни предложения, инициативи е свита. Представителите й, които могат да изнесат дебат, да се противопоставят на опозицията, остават малко. Нови не се очертават, а опозицията започна да набира скорост.
„Прогресивна България“ трябва да засили комуникацията с обществото.
Прогресистите се успокоиха от победата, някои се главозамаяха. Атаките на опозицията обаче и спадът в доверието към правителството и към премиера трябва да ги върнат към реалността, независимо че подкрепата за самата партия не пада, а отбелязва дори леко повишение. Това може да се обясни с факта, че опонентите й се компрометираха през последните години и ще им бъде трудно бързо да обърнат тренда. Алтернатива и обединение на опозицията засега няма.
С подкрепата си за Шествието в защита на традиционното семейство ПБ даде ясен, че ще се налага като консервативна формация.
ЦЕЛТА НА ГЕРБ Е ИЗГРАЖДАНЕТО Й КАТО ОПОЗИЦИЯ С ГЛАВНО "О"
Партия ГЕРБ влиза в нов етап от своето развитие, като паралелно текат два процеса – на смяна на поколенията, но и на отлив на опитни кадри, което може да създаде трудности за консолидацията й.
Цел на ГЕРБ следва бъде изграждането ѝ като опозицията с главно О. В този момент всяка от парламентарно представените сили играе някаква опозиционна роля и това създава политическа какафония, макар и далеч по-умерена от тази, на която българското общество бе свидетел от 2021 година насам. С други думи, ГЕРБ има шанс да канализира опозиционните усилия, да им даде посока и характер.
ПЕЕВСКИ ПОСЛУША СТРУКТУРИТЕ НА ДПС
Ключовото вътрешно-партийно събитие за ДПС бяха рокадите в ръководството на партията.
С постовете си се разделиха фигури, които не са получили добри оценки от структурите, загубили са влиянието си в регионите, присъствието им създава напрежение. Това са депутати, чието поведение в края на ноември и през декември миналата година даде енергия на протестите, довели до падането на правителството на Росен Желязков.
Връзката между висшия еталон на ДПС и хората е най-важна за партията и това не е само пропаганден лозунг. Пеевски послуша структурите, с които се срещна преди заседанието на Централния съвет. Решението му бе отразено в медиите сериозно и аналитично, без негативна конотация.
Пеевски ще бъде безкомпромисен и към кадри, чиито действия хвърлят сянка върху имиджа на партията. ДПС се обновява в синхрон с настроенията на партийната основа, каквато е членската маса.
Известни политически фигури напускат политиката. Делян Добрев този път се разделя наистина с партийната работа за ГЕРБ, Йордан Цонев – с политиката след 36 години активна дейност. Фактът е показателен, че процесите на промяна не са само козметични. Започва процес на преосмисляне на тежести и на влияние.
НЕСПОЛУЧЛИВИ ОПИТИ НА "ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ" ДА БЪДАТ СТРАШНА ОПОЗИЦИЯ
Без политически враг, когото да демонизират, партиите от „Демократична България“ са в рисковата ситуация на намаляваща публичност. Ортодоксалната проукраинска политика втвърдява единствено твърдите ядра, но не и периферията, която можеше да бъде мобилизирана, когато на власт са политически опоненти като Борисов и Пеевски. Когато на власт е Радев с пълно мнозинство, опитите на ДБ да бъдат страшна опозиция засега са несполучливи.
"БАБА АЛИНО" СЕ СТОВАРВА ВЪРХУ "ПРОДЪЛЖАВАМЕ ПРОМЯНАТА"
Развитието на случая „Баба Алино“ ще се отрази върху „Продължаваме промяната“. В него има прекалено много политика и много малко отговорност на независимите по закон институции в България. Казусът е толкова скандален, че общественото мнение не изглежда склонно да оневини когото и да било.
И ПП скочиха срещу Радев заради позицията му спрямо санкциите срещу Русия, като извадиха аргумента „показахме, че не сме надеждни европейци”.
Подобни коментари правят лоша услуга на Европейския съюз и подкопават доверието към неговите институции. Ако следваме логиката на подобни тези, излиза, че Европейският съюз отпуска пари само срещу послушание и „йесменство“. Поведение, което обаче не се харесва на мнозинството от българските граждани.
"ВЪЗРАЖДАНЕ" ПРИТИСКА РАДЕВ
Опозиционната роля, която играе „Възраждане“ предстои да й носи политически дивиденти.
„Възраждане“ е опозиция на управлението и опозиция на опозицията от ПП и ДБ, които продължава нон стоп да атакува. Партията притиска и Радев, като настоява за още по-твърди позиции спрямо Украйна, посолствата, Брюксел.
За разлика от временните правителства, които могат да си позволят лукса да правят не нещата които трябва, а нещата които се харесват, спечелилите с много са обречени да правят точно това, което другите не искат да правят.
Проклятието на големия изборен резултат е в това, че правителството не може да си позволи да „прави гимнастики“ и да крие истинския дефицит, защото наред с всичко друго, не може да прехвърля на „следващите“ разходите от настоящата година.
Управляващите добре разбират, че сама преразпределителната функция на фиска е недостатъчна и ограничена, за да намали фискалните „жертви“. Затова е необходимо да се насърчи икономическият растеж и да се „реже“ по-малко от онези, които създават повече брутен вътрешен продукт.
Критиците на бюджета от всички страни отказват да чуят, че икономиката се забавя, че източниците на икономически растеж – недвижимите имоти, строителството и сектор „държавно управление“ са крайно неустойчиви и неефективни да продължават да движат икономическия растеж.
ТРЪМП ПРИСТЪПВА КЪМ РАДИКАЛИЗИРАНЕ НА ПРОБЛЕМА С УКРАЙНА
Независимо от публичните похвали на Тръмп към Русия и КНР, че са запазили неутралитет във войната на Израел и САЩ срещу Техеран, реалната картина май е различна. Неутралитетът на Москва се оказа просто фасада, зад която се криеше реална помощ за Техеран, под формата на разузнавателна информация, указване на военни цели за атака, и – много вероятно – определена военна помощ с оръжие. Така Русия, демонстрирайки публично неутралитет, на практика държеше в ръка собствен коз, готова във всеки момент да заиграе нескрито с Иран. Както САЩ, така и Русия се оказаха в ситуация на взаимно надлъгване. Всяка от страните искрено разчиташе да измами другата, което стана ключов фактор в по-нататъшното развитие на събитията.
След провала на операцията спрямо Иран, Тръмп пристъпва към радикализиране на проблема с Украйна, с което притиска Русия до степен, в която Пекин би се принудил или да се дистанцира реално, или да подкрепи Русия публично, като изостави досегашната си амбивалентна позиция, оказала се печеливша без Китай да участва и без да заема страна.
Според логиката на вашингтонските стратези, ескалацията на украинския фронт би принудила КНР – в нарастващия хаос – да преразгледа съюзническите си приоритети.
Приключването на войната в Украйна вече е (почти) невъзможно по дипломатически път, със старата школа на дипломацията, т.нар. „old school diplomacy“. Проблемите вече трябва да се решават или до пълна победа на една от страните, с други думи шах-и-мат, или с пълно преформатиране на сегашните правила, или, образно казано, появата на някакъв „черен лебед“, който да обърне шахматната дъска и да накара играчите да преразгледат самата основа на досегашната си стратегия.
ЕС трябва да формулира реалистична и изпълнима стратегия към Западните Балкани и страните по източната си граница. Не бива да се позволява регионът да се превърне в „сива зона“, която не е напълно интегрирана в ЕС, а е поле на сблъсък на различни влияния. Поради това България може да настоява за конкретизиране на европейската перспектива за региона. Изявени кандидати за роля на водещи сред другите страни-членки на ЕС няма – за Гърция по-приоритетно е противопоставянето с Турция в Източното Средиземноморие; Словения развива централноевропейска идентичност; Хърватия не афишира амбиции да бъде водач на европейската перспектива за Западните Балкани. Опитът от българското председателство на Европейския съвет от 2018 г. е ценен политически капитал, който не трябва да бъде пропиляван. България би могла да бъде локомотив на това ключова част от подхода на ЕС към региона да бъдат инвестициите в свързаност, но не само като пътна инфраструктура, но и в компоненти от новата икономика като електропреносни мрежи, задаването на технологични стандарти, изграждането на общи платформи за комуникации и други.
източник: Епицентър.бг, Институт за стратегии и анализи