Първи думи на пребитият от полицията майстор ковач на Банско - Радо Сарафов
Патрул на Жандармерията от Благоевград преби известния ковач от гр. Банско Радослав Сарафов, известен като Чичо Ковач. Инцидентът станал около полунощ и бе огласен от приятеля му и негов съдружник Георги Делиев.
Вчера успяхме да се свържем със Сарафов, който е семеен, с 2 деца, носител на много награди, автор на десетки изложби и на талисмана на родния град – огромния железен камертон, експониран в центъра на града. Ето какво разказа Сарафов за инцидента:
„В събота свършихме късно работа и седнахме с колегите да се почерпим за края на работната седмица – мръсни, изморени, но все пак ние сме ковачи. Като отговорен човек, понеже бях пил, оставих колата и тръгнах пеша към къщи. Бях на 200 метра от цеха, когато ми звъннаха да изчакам един от колегите, за да се приберем заедно. Оказа се, че разговарям на 2 метра от колата на жандармеристите, която от няколко години през зимния сезон стои на пътя от Банско за Разлог. Обещах по телефона да изчакам колегата и в този момент се отвори прозорецът на задната седалка и един ме попита: „Кой си ти, бе?“. Е, какво може да отговори човек на такъв въпрос? Докато се чудех какво да кажа, същият ми нареди да се разкарам. Попитах защо, отговорът беше: „Пречиш ни на работата“. Засмях се, защото не разбрах каква точно работа вършат в 12 и половина след полунощ, след което онзи изскочи от колата, ритна ме в левия крак, аз паднах, излязоха и другите му двама колеги и започнаха да ме ритат. Добре че в това време дойдоха колегите ми, които се развикаха, иначе жандармеристите щяха да ме направят дроб. Георги позвъни веднага на 112 и дойдоха полицаите, та всъщност на тях дължа спасението си.
Аз съм мирен, обикновен гражданин, не съм конфликтен, досега не съм имал пререкания с полицията и като гледах по телевизията протестите и пострадалите от полицейските палки, винаги съм си мислел, че те по някакъв начин предизвикват униформените. Вече не го мисля. Направи ми впечатление, че никой не ми поиска лична карта, не ме арестуваха за оказана съпротива или друго провинение, не ми направиха проба за алкохол или наркотици – абе, просто ме метнаха на земята и започнаха да ме ритат. Давам си сметка, че много е вероятно да са ме помислили за клошар – мръсен, с яке с качулка, но това не може да бъде основание за побоя, който ми нанесоха. И преди се е случвало по малките часове да минаваме край техния патрул на същото място, даже сме били шумни, но колегите им винаги са слизали и са ни казвали: „Пичове, минете встрани, за да не ви налети някоя кола, пазете се”. Това, което стана в събота, за мен продължава да е необяснимо. Тримата жандармеристи бяха с противогрипни маски, но забелязах, че единият е на моята възраст – 45-46 г., така че би трябвало да очаквам поне той да прояви някаква човещина. Е, не прояви.
Още на следващия ден си извадих медицинско. Имам хематом отляво върху ребрата, кракът ми е доста зле. Веднага се обадих на съпругата на моя съдружник, която е адвокат, и в понеделник ще подадем жалба в прокуратурата. И искам гласност, защото съм убеден, че още много хора като мен са пострадали от такъв произвол и демонстрация на сила, но ги е страх да се оплачат. Правя го заради всички тях и ще настоявам за наказанието на тримата, колкото и време да ми отнеме това“.
Р. Сарафов е един от най-известните творци в Банско. Той и съдружникът му Георги са познати като “Железните братя”. Влизат в ковачницата още като деца и оттогава поддържат жив древния занаят – коване на желязо. През 2011 г. Радо получава признание от големия холандец ковач Huub Sensen, който на 80 години идва сам в Банско, за да предаде тайните си на младия българин.
Творбите на “Братя Сарафови” са емблематични за много от банските механи, тяхна изработка са църковни порти, фенерите на градския площад, мостчетата в градския парк и много др. Освен това в ковачницата им в Банско се провеждат невероятни като изживяване занимания за изковаване на нож от дамаска стомана за всички, които желаят да се докоснат до това невероятно изкуство.