ПРОУЧВАНЕ: Всеки четвърти българин би заминал да живее в друга държава, ако има нужните документи

Всеки четвърти българин би занимал да живее в друга държава, ако разполага с всички необходими документи. Това показват данни на резултатите от проучване на общественото мнение, проведено от световната Асоциация „Галъп интернешънъл“ в 57 държави, покриващо около две трети от глобалното население (и около 90% от страните, които са свободни да проведат и публикуват резултати от проучвания на общественото мнение).

Точно една четвърт от участвалите в изследването българи заявяват, че ако разполагат с всички необходими документи, биха заминали да живеят в друга държава. Мнозинство от две трети (67%) отговарят, че биха останали да живеят тук. Малцина (8%) са тези, които не могат да преценят.

Противно на популярната представа за нагласите за миграция в страната ни, България се нарежда по-скоро на задните места в желанието на гражданите за живот в чужбина, коментират от "Галъп интернешънъл". Желанието за миграция сред нашите съседи от Гърция (40%), Румъния (38%) и Северна Македония (42%), например, е значително по-силно. Близки до нас в своите нагласи пък са държави като Испания (27%), Нидерландия (29%), Швеция (23%) и Австрия (23%).

Нагласите в страната ни са в съответствие със средните за ЕС. Там средно всеки трети би предпочел при възможност да живее в друга държава. 59% от европейците пък предпочитат да останат в държавата, в която са и сега.

Обяснението за нагласите у нас може да се дължи отчасти на продължителната десетилетна миграция към държавите от Западна Европа и Северна Америка от 90-те години насам, довела до ситуация, в която, който е пожелал живот в чужбина, вече е заминал. Фактори като възможност за дистанционна работа, повишаване на жизнения стандарт и достъп до услуги, начин на живот и стоки, не по-различни от тези в останалите държави от ЕС обаче, също не са за подценяване.

През последните години се наблюдава и известна промяна на миграционните нагласи в страната ни като цяло – запазват се високи нивата на желание за пътуване в чужбина с цел образование, развитие, квалификация, повече сигурност и по-високи доходи, но не толкова и за мигрирането за постоянно в друга държава. Животът в чужбина, макар и привлекателен, придобива очертания за конкретен времеви хоризонт – по-скоро мобилност, например при възможностите за пътуване в ЕС, а не миграция като съдбовно решение за живота, допълват от агенцията.

На глобално ниво 36% от запитаните по света искат да мигрират. Както се очаква, най-вече младите хора в затруднена икономическа ситуация са сред потенциалните мигранти. 59% отговарят, че биха предпочели да останат, където са, а останалите не могат да преценят.

Сред различните региони по света желанието за мигриране в друга държава е най-силно в Субсахарска Африка (където 56% от респондентите биха искали да живеят в друга държава при възможност). Следва Латинска Америка (54%). Най-слабо е изразеното желание за живот в чужбина в Южна Азия.

Страните, в които желанието да се мигрира е най-голямо, са Сиера Леоне (84%), Гана (81%) и Нигерия (71%). Най-малко биха искали да живеят в друга страна жителите на Индия (4%), Виетнам (8%), Япония (14%) и др.

„Фактът, че всеки трети (и дори повече) от жителите на изследваните 57 държави иска да емигрира, е повече от показателен. Причините да се смени държавата, в която живееш, със сигурност са разнообразни и сравнението на държави не е съвсем подходящо. Очевидно е, че икономическите обстоятелства доминират подобно решение, но далеч не са единствените. Изглежда, наистина, силната културна идентичност е най-мощният фактор за обратното – да останеш в своята държава. Затова и регистрираме сравнително ниски нива на подобни намерения в страни като Индия, Виетнам, Япония и Русия“, коментира Кънчо Стойчев, президент на световната Асоциация „Галъп интернешънъл“.

Общо 54 329 души са интервюирани в глобален мащаб. Във всяка държава през периода август-октомври 2022 г. са интервюирани около 1000 души по метода „лице в лице“, по телефона или онлайн. Участвалите в изследването държави са 57.

Статистическата грешка в изследването е в диапазон ±3-5% при доверителен интервал – 95%.