Пропадането продължава вече 12 години

На 18 години Валери Божинов дебютира за националния тим на България на европейско първенство (б.р. Евро 2004 в Португалия). Той е считан за мега талант, но след това никога не изпълнява очакванията.

Ако има сцена, която да символизира кариерата на Валери Божинов, тя се случва на 19 януари 2012 година: в третата минута на добавеното време между тогавашния му клуб Спортинг (Лисабон) и Морейрензе в мач от третия кръг на португалската Купа на Лигата домакините получават дузпа при резултат 1:1. Божинов стой с топката на бялата точка, гледа към съотборниците си и чака. Обичайният изпълнител на наказателните удари в тима е чилийският национал Матиас Фернандес, който иска да бие отново дузпа, но Божинов просто го избутва. Освирквания се чуват от феновете на домакините на стадион „Жозе Алвеладе“. Това, което след това се случва, е почти ясно: Ударът на Божинов е париран. Вместо да се короняса като този, който печели мача за тима си, се случва обратното. Един ден след мача клубът от Лисабон обявява, че заради своеволието си Божинов ще бъде наказан.

Можеше да се случи нещо добро, но всичко се обърка. Това беше така не само за тази януарска вечер в Португалия, а и някак си за цялата кариера на българина.

14 клуба в 16 години

В една сцена се показват много страни на Божинов: неговото голямо самочувствие, някои биха говорили за едно голямо его. Неговият труден характер. Превъзходните възможности пред него и малкото, което е успял да извлече от тях. 14 клуба в 16 години говорят еднозначно за всичко това.

За последно Божинов игра за Лозана в швейцарската Суперлига, при което „игра“ е приятелски формулирано. В повечето случаи от преминаването си в тима през лятото той чакаше за кратки изяви. В турнира за купата на страната българинът реализира от дузпа срещу нискоразреден тим, а това е и единственият му гол за Лозана. И ще си остане такъв, защото миналата седмица само след три месеца нападателят разтрогна договора си с швейцарците, който бе до 2019 година.

Прекратяването на договорите са като един червен конец през кариерата на Божинов и не обрисуват добра картина за нападателя. Те са свидетелство за високите очаквания, които не са изпълнени. Те разкриват какви ядове е имало с българина винаги и зад кулисите.

Ако човек погледне листата на клубовете, в които Божинов се е пробвал поне веднъж, може да се прочетат впечатляващи имена: Фиорентина, Ювентус и Манчестър Сити се появяват, към тях и Спортинг (Лисабон). Ако все пак се вгледа човек още по-внимателно, трябва да установи, че нападателят е записал само два наистина силни периода в професионалната си кариера - в сезон 2004/05 бележи 11 гола за Лече в Серия „А“, а през сезон 2015/16 успява да се разпише 18 пъти за Партизан в сръбския елит. Това са единствените години, в които той е вкарвал повече от 10 гола за първенство.

А ако кариерата му бъде обобщена още по-компактно, може да се каже, че от 2005 година тя постоянно и бързо върви надолу. Тогава той бе на едва на 19 години, а в момента е на 31.

Фалшивите заглавия

„Той е играч, при който винаги се случва нещо“, каза британският телевизионен журналист Дейв Фарар през 2007 година, когато Божинов преминава за много пари от Фиорентина в Манчестър Сити. Тогава го казва това в позитивен смисъл, но след това изречението започва да звучи като лошо предчувствие. Във Флоренция не са доволни от Божинов, при Ювентус той бе само резервен нападател в Серия „Б“, а в Манчестър Сити дълго време бе контузен. И при следващите си отбори Божинов не можа да стъпи здраво на земята, докато неговото реноме след онзи случай в Португалия не бе напълно разрушено. Твърде малко ентусиазъм, липсваща форма, звездни маниери и личен живот преди всичко по страниците на светските издания свършват останалото.

Валери Божинов и две години по-младият вратар Николай Михайлов трябваше да поведат новата генерация на страната към успехи, които да напомнят на старите като участието на полуфинал на световното първенство през 1994 година в САЩ. Двамата обаче не само споделят две бивши партньорки, те бяха един след друг заедно с една поп звездичка и един модел на плейбой, но и спортната си съдба: Михайлов също е без отбор на 29 година, след като през 2011 година бе титуляр на тогавашния холандски шампион Твенте.

„Просто се нуждая от един шанс. Някой, който да вярва в мен“, казва Божинов през 2015 година. Такива хора има по време на цялата му кариера, но всички те са разочаровани.

„Мога отново да достигна най-добрата си форма“, твърди упорито нападателят. Тази седмица той започна търсенето на нов клуб: представи чрез „Инстаграм“ как тренира във фитнеса, как тича и как вдига тежести. „Виждате ли, още го мога“, иска да каже той с това.

Няма да е изненадващо, ако още някой отбор се пробва с Валери Божинов. Изненадващо ще е по-скоро, ако той направи един или два силни сезона, с които да може да спре пропадането си.

По материал на Даниел БУЗЕ, Goal.com
Превод от немски: Георги Красимиров Георгиев/БЛИЦ СПОРТ