Проф.Георги Близнашки: БСП е мъртва партия! Не можем да докажем, но те ликвидираха физически Андрей Луканов

БСП, без да можем да докажем, ликвидираха Андрей Луканов, БСП е мъртва партия. Не съм отишъл на дясно, пазя демокрацията. Уволнявам областните управители, заради резултатите от евроизборите. Костинброд – бюлетините беше съшито с бели конци, затова няма осъдени. Георги Близнашки не е бил ченге, не съм човек за влияние на Русия и САЩ, нямам чин в тайните служби. Шистов газ ще добиваме, ако нямаме алтернатива. Русия не е заплаха за националната сигурност на България. В КС бих отишъл след 10 години. Това са част от нещата, които служебният премиер споделя в интервю по „Радио К2”.Илиана Беновска: Уважеми слушатели, Вие слушате „Радио К2” днес на 6 – ти септември 2014 година, аз съм Илиана Беновска. В днешния ден, когато честваме 129 – та годишнина от Съединението на Княжество България с Източна Румелия и в първия ден от предизборната кампания за 43 – то Народно събрание, във връзка с предсрочните парламентарни избори, които ще се проведат на 5 – ти октомври 2014 година, специален гост в „Радио К2” е министър – председателят на България проф. Георги Близнашки, добър ден!

Георги Близнашки: Добър ден и честит празник, разбира се! Защото Съединението е една знаменателна дата, за това, че когато имаме правилно разбиране за нашите национални интереси ние можем да доведем започнатото дело до успешен край!

Илиана Беновска: Господин министър – председател, днес е ден, в който всички политици и държавници ще се обърнат към избирателите със свои думи и послания, Вие, какво обръщение ще направите, като министър – председател, като политик, като конституционалист към избирателите?

Георги Близнашки: Всеки ще заяви своите изходни позиции в предстоящата предизборна кампания, но на мен, като министър – председател на едно служебно правителство, което не е и не може да бъде страна в изборите, не ми остава нищо друго, освен да призова основните политически партии да забравят езика на омразата, поне за известно време, поне за предизборната кампания, макар че именно тогава страстите се нажежават най – много. Да се опитаме да направим една спокойна кампания, една кампания, в която политическите лидери разменят доводи и аргументи в защита на своите позиции, а не се замерват с компромати и да избягваме обичайните напоследък крясъци по площадите. Да си пожелаем една спокойна кампания, защото всички сме изморени от политическото противоборство. Конфронтацията продължи твърде дълго, страната има нужда от спокойствие, за да мобилизира своите ресурси за провеждането на натрупаните досега неотложни реформи. Та това е моето обръщение – повече толерантност в предстоящата политическа борба и каквито и да са резултатите, нека да ги приемем такива, каквито са, за да можем да вървим след изборите напред с една по – твърда стъпка и увереност, че имаме грижа за интересите на българските граждани, а не просто обслужваме частни корпоративни интереси.

Илиана Беновска: Но, възможно ли е, искам да Ви попитам човешки и да ми отговорите, възможно ли е да има толерантност, когато България е най – бедната страна в Европа, с най – ниското възнаграждение, с нация, която е почти на изчезване, тази година имахме, миналата тоест, най – ниска раждаемост… Как се съвместяват тези призиви за толерантност и търпимост, когато хората имат други нужди? Освен това, Вие не сте виновен, тази година е съпроводена от непрекъснати бедстия- в момента и в Бургас, и Созопол, и Приморско, река Ропотамо е преляла и вече имаме две или три жертви, хора, които са се удавили, поради наводнението в Бургас?

Георги Близнашки: Така е, но онова напрежение, което се наблюдава по силата на причини, които са извън нашия контрол, би трябвало да ни накара да се замислим колко сме слаби и безпомощни пред силата на природата и да се опитаме да направим онова, което е по силите ни- поне в политическия живот, да се опитаме да отидем към нормализация, защото много от тези негативни тенденции, за които говорим, включително и в демографската сфера, се дължат на едно много сериозно обстоятелство, а то е, че България изостана от останалите страни от Централна и Източна Европа, заедно с които поехме по пътя на демократизацията, пътя на приобщаване към европейските ценности, към ЕС. Мисля, че останаха твърде много нерешени проблеми през последните 25 години и това е основната причина за изоставането от хода на реформите. Всички други отдавна забравиха за понятието „преход“, те говорят за „устойчиво развитие“ в рамките на ЕС, за стандарти, които вече са близо до общоевропейските стандарти, ние продължаваме тук в периферията да се измъчваме с нашите собствени проблеми, създадени от самите нас до голяма степен. Та, от тази гледна точка през тази година на непрекъснати протести е време да се върнем към онзи изначален консенсус, консенсусът около базисните ценности, които сплотяват обществото, за да можем на тази основа вече да изграждаме различията в политиките. Иначе, ако продължаваме тази безкрайна война между лявото и дясното, между олигархията и обикновените граждани, които се чувстват безпомощни и изоставени от държавата, тогава нещата ще продължат да се развиват в една негативна посока, а всички си даваме сметка, че не заслужаваме такова развитие. Та, след като постигнахме един успех, все пак аз съм част от протестите и в този смисъл мога да кажа, че това е един от малкото успешни протести в света, след като успяхме да дадем един урок на управляващите, поставили се в зависимост от олигархията, то на тази основа вече ,нека се опитаме да градим политическия и правов ред на една нова основа. За да изпреваря част от въпросите, които евентуално бихте ми поставили ...

Илиана Беновска: Опитайте се, да видим дали ще успеете!

Георги Близнашки: Именно затова дадох своето съгласие да се захвана със служебното правителство.

Илиана Беновска: Именно за кое дадохте своето съгласие.

Георги Близнашки: Защото това е начин да възстановим, поне от моя гледна точка, този фундаментален ценностен консенсус, който трябва да сплотява обществото. Ако Ви прави впечатление през този един месец и няколко дни, буквално днес се навършва един месец от обявяването на служебното правителство и неговото встъпване в длъжност, та, през този месец аз полагам огромно усилие за успокояване на страната, успокояване на политическите страсти. Защото без да се мине през един процес на нормализация трудно можем да отидем към едни избори, чиито резултати да се приемат от всички. В този смисъл моят ангажимент беше на тази плоскост, аз самият бях изненадан, когато бях поканен от преиздента да възглавя служебното правителство.Но, дотолкова, доколкото още в хода на протестите неведнъж се случваше да идват хора при мен и да ме питат какво ще правим, като ги свалим, ще успеем ли да излъчим наше правителство, хората си го представяха разбира се по малко по – различен начин, моят отговор обикновено беше – бъдете спокойни, ще измислим нещо ще се справим с нещата. В крайна сметка върху мен се падна този кръст и мисля, че служебното правителство засега успешно се справя с поставените му задачи.

Илиана Беновска: Но, на кое правителство сте министър – председател, господин министър – председателю, на протестиращите ли?

Георги Близнашки: В крайна сметка това е служебно правителство, което се назначава от държавния глава, но това правителство, така или иначе ,дойде на вълната на протеста.От тази гледна точка, напълно основателно в някои медии коментарите бяха в смисъл, че протестът идва на власт. Тук става дума не за фигурите и лицата от протеста, а за онези ценности, в името на които хората излязоха на улицата. Защото борбата беше не за едни или други социални интереси, не за цената на тока, а за човешкото достойнство, за това, че трябва да бъдем управлявани от лица, които ние сме избрали, които ние сме посочили, за това, че не можеш да управляваш без да си спечелил изборите в крайна сметка. Това беше, което изведе хората на улицата, срещу този опит олигархията да наложи своя политически диктат върху всички сфери на обществения живот. В този смисъл назначението на Делян Пеевски, аз неведнъж съм го казвал, беше само онази капка, която преля чашата на общественото недоволство.

Илиана Беновска: Можете ли да ми отговорите, проф. Близнашки, дали Вие не проявихте форма на реваншизъм, когато протестирахте срещу кабинета, който беше с мандата на БСП, подкрепен от ДПС, заради това, че БСП постепенно Ви отхвърли, ако мога така да се изразя, през годините лично Вас, като накрая вече, може би, като резултат от участието Ви в изборите и Вашето говорене и иницииране на референдум на 7 март 2014 година Националният съвет на БСП прекрати Вашето членство за „уронване престижа на партията, системно нарушаване на уставните норми, състоящи се в публични изявления и действия срещу партийната политика и партийните решения”, цитирам буквално решението?

Георги Близнашки: Това беше моментът на формалната раздяла, но за мен нещата бяха вече свършен факт още някъде през 2012 година, когато ми стана ясно, че има принципно разминаване. Много от хората в това ръководство около Сергей Станишев, неговият семейно – приятелски клан, както го наричахме до неотдавна, не се интересуваха от ценности и принципи, не се интересуваха от идеология, тях ги интересуваше властта сама по себе си, властта като самоцел. Та, от тази гледна точка това беше една дълга раздяла, едно дълго сбогуване. Нека да спомена, че през тези 25 години аз не съм правил особени компромиси.Аз бях човекът, който през 1990 поиска оставката на Александър Лилов, ако си спомняте, след това участвах в учредяването на Обединението за социална демокрация, въобще имаше един дълъг дълъг период, в който аз съм се опитвал да отстоявам своето разбиране за начина, по който трябва да се развива БСП. Истината е, че не успяхме, не успяхме да я превърнем в една съвременна социалистическа или ако щете социалдемократическа партия. В определен смисъл това е и личен провал, но това беше част от едно колективно усилие. Идва момент, в който просто си даваш сметка, че нещата стават безсмислени. За мен този преломен момент, в който ми стана ясно, че нещата са отишли много далеч и връщане назад няма да има, беше въвеждането на плоския данък през 2007 година. Тогава аз водих битката по всички правила вътре в партията, през лятото, през есента произнесох онази знаменателна реч в Народното събрание, която разтресе целия управляващ елит тогава. Много хора тогава си дадоха сметка, че става дума за нещо преломно. Тоест, когато една партия изостави каузата на социалната справедливост, каквото и име да носи, тя вече не е социалистическа по своята същност. От тази гледна точка моето оттегляне беше един продължителен процес, знаете, че аз бях избран в Националния съвет на БСП, но се оттеглих.

Илиана Беновска: Вие бяхте избран в Националния съвет даже без Ваше знание, доколкото си спомням.

Георги Близнашки: Именно, за това става дума, това беше едно дълго дълго сбогуване и за мен 7 – ми март, датата, в която бях формално изключен, дойде като края на агония, която беше вредна и за мен самия, и за бившата Комунистическа партия, която, пак казвам, не можахме да преобразуваме, хората, които се захванахме с това през далечната 1989 година. В този смисъл моето излизане на площада няма нищо общо с реваншизма. Това беше един акт на отговорност пред българския народ, пред българското общество, аз съм го казвал неведнъж, за мен много важен момент беше когато видях група млади хора в още тези първи протестни действия, които не бяха организирани, млади хора, които носеха един плакат, на който пишеше „Долу кабинета Олигарски”. И аз си помислих – Боже мой, тези млади хора интуитивно разбират, че нещо не е наред, а какво да каже човек като мен, който е ветеран и който е наясно с всичко, което се случва. Нека само да Ви припомня, за да приключим тази тема, че някъде през 2007 година, рано пролетта, когато започна спирането на европейските средства за България, аз бях човекът, който поиска оставката на трима министри тогава, които бяха в управлението на Републиканска пътна инфраструктура, а именно Петър Мутафчиев, министър на транспорта, Асен Гагаузов, министър на регионалното развитие и шефа на всичко това по онова време, финансовия министър Пламен Орешарски. Та, когато хората излязоха на улицата срещу Орешарски, аз си дадох сметка, че моето място е там сред тях и трябва да изляза от тази ситуация на една привидна подкрепа на нещо, което принципно не споделям, защото беше дошъл моментът гражданското общество да се изправи срещу диктата на олигархията и за мен това не са просто обикновени думи, това е нещо, което има дълбок смисъл.Аз мисля, че политическото ръководство на страната, което така или иначе до средата на 90 – те години играеше водеща роля, изгуби своите позиции и в началото на новото хилядолетие олигархията, онези влиятелни делови среди, които станаха приказно богати, за съжаление, върху гърба на всички нас, започнаха да контролират политическия живот и това е, което ме мотивира и си давах сметка, че това е страхотен шанс. За мен до голяма степен беше изненада, че хората така масово излязоха на проетстите, за мен беше една голяма надежда и мисля, че успяхме да постигнем нещо голямо през миналата година.

Илиана Беновска: Приятна изненада беше за мен, когато Ви видях на стълбите на Университета, когато започнаха университетските протести, на първия организиран митинг, не помня кога точно беше датата.

Георги Близнашки: 12 – ноември 2013 г.беше кулминацията на студентските вълнения.

Илиана Беновска: Но тогава, премисляйки онези неща и от днешна гледна точка, ще Ви припомня, че аз попитах лидера на БСП тогава Станишев, когато изключиха Вас, Георги Първанов и т.н., как историческата партия БСП си позволява да изключи историческата личност, президента на България два мандата Георги Първанов, сега мога да добавя, защото Вие вече сте окончателно историческа личност, бидейки министър – председател на България, защо тази партия изключва исторически личности от себе си, тази историческа партия изключва исторически личности?

Георги Близнашки: Нека не забравяме, че, без да можем да го докажем, но те си позволиха да ликвидират физически човека, който започна промените, Андрей Луканов… Така, че изключването на едни или други фигури, това е нещо в реда на нещата, това е лошата страна на тази политическа партия.

Илиана Беновска: Чия е тази партия БСП, в крайна сметка на кого?

Георги Близнашки: Това е една месомелачка, в крайна сметка, която е унищожила толкова много кадри, толкова много личности, така че няма смисъл да се коментира. Ако се върнем далеч назад във времето, „какво тук значи някаква си личност”, в името на едни красиви идеали са извършени, може би, най – страшните престъпления в националната ни история. Та от тази гледна точка аз не съм изненадан.

Илиана Беновска: Но на кого е тази партия, тази партия е създадена и предназначена да защитава интересите на трудещите се, на социално слабите?

Георги Близнашки: Поне на книга е така, и аз участвах в поддържането на тази илюзия, това е една от най – големите грешки, които допуснах, че участвах в написването на новата програма от 2012 година, макар че ми беше предварително ясно как ще завърши всико това, защото Сергей Станишев и неговият кръг не се интересуваха въобще от никакви ценности, от никакви идеи, но както и да е, това за мен е част от една история, която за мен е обърната страница.

Илиана Беновска: Не, не може да е обърната страница тази история, защото Вие сте свързан и потомствено, чрез бабите и дядовците си, чрез родителите си с тази партия, само за секунда искам да попитам, важно е да прозвучи, тази партия може ли да бъде изправена на крака, да се превърне наистина в лявата социална партия или тя е обречена на потъване, на изчезване?

Георги Близнашки: Не, не мисля! Това е една мъртва партия, тя не реагира! Тя не реагира през 2007 година, когато се постави въпроса за плоския данък. Не реагира и преди една година, когато се върна във властта по един много странен начин с една новосъздадена тройна коалиция, заедно с ДПС и Атака. Въобще, хората са загубили чувствителност. Остава нещо примитивно, просто – да сме на власт и да караме другите да се подчиняват на волята ни.

Илиана Беновска: Казвате, че БСП е мъртва.Искате ли да кажете, че скоро на територията на България тази партия няма да съществува и няма да имаме силна лява партия?

Георги Близнашки: В процес на отмиране е, каквото и да си говорим, поколенията, които сляпо и безрезервно вярваха в тази кауза си отиват, така че много трудно с безсмислените заклинания, които се чуват напоследък, могат да бъдат ангажирани младите хора. Защото живеем вече в друг тип общество, в крайна сметка имаме един индивидуализъм, при който всеки се бори за своето утвърждаване, за своето признание в обществото и трудно можем да се върнем към онези колективни форми на участие, свързани с класите, класовата борба и цялото онова наследство, което имаме от миналото. Още повече, ако имаме достатъчно разумни политици, които да водят една умерена политика, мисля, че за този тип партии, като бившата Комунистическа партия, просто не остава място. Неслучайно, не знам дали Ви прави впечатление, през последните години те пропускат да отбелязват датата 10 – ти ноември, рождената дата на БСП.

Илиана Беновска: Това даже се забравя.

Георги Близнашки: Те се върнаха към 9 – ти септември 1944, а това е рождената дата на БКП.

Илиана Беновска: Тук искам да Ви поставя един малко заядлив въпрос, кажете ми на колко години е БСП всъщност, казват, че е столетница, но всъщност столетница е БКП, която се е трансформирала в БСП.

Георги Близнашки: О, не, ако погледнем историята тесните социалисти нямат нищо общо с онова, което ще се случи след 1919 година, когато тогавашната Социалдемократическа партия се трансформира в комунистическа, която по – късно ще стане проводник на сталинистката политика. Въобще, има няколко фази в историята на тази партия, която е свързана с такива преломи и такива обрати в нейната политика, че трудно можем да говорим за някаква историческа приемственост.Така че всичко това, което говорим за столетница, това е много условно.Лошото е, че към днешна дата тези хора не са наясно със себе си, защото действително, ако БСП не беше взела инициативата за 10 – ти ноември 1989 година, нещата в България можеха да се развият по съвсем друг начин и тази партия отдавна щеше да е слязла от сцената. Както повечето аналогични партии, между другото, от Централна и Източна Европа, това много лесно се забравя.

Илиана Беновска: Нека да Ви попитам нещо, което си мисля от известно време и сега като Ви слушам внимателно още повече се затвърждава, Вие, одеснявате ли , Вашите възгледи променят се от леви в десни?

Георги Близнашки: Не. Не мисля. Аз съм един умерен човек, който се придържа към своите възгледи, своето убеждение. Друг е въпросът, че към днешна дата аз лично правя опит да се абстрахирам от класическото разделение между ляво и дясно, защото трябва да спасим самите основания на демокрацията в България, на демократичния политически процес. От тази гледна точка аз не съм изневерил на своето изначално верую …

Илиана Беновска: Не. Аз не искам да Ви хвана в изневяра, а може би в еволюция, ако това е еволюция.

Георги Близнашки: Не мисля, че съм отишъл на дясно, просто задачата на деня е друга. Защото не можеш да имаш демократичен социализъм без политическа демокрация, която е пуснала здрави корени в обществото докато, ние непрекъснато се люшкаме от една крайност в друга. От тази гледна точка, аз не мисля, че съм претърпял някаква еволюция. Просто, на преден план задачата сега е да постигнем нещо, което фундаментално от значение, да запазим устоите на демокрацията, още повече това е едно доста сложно явление, т.нар. „конституционна демокрация“. Това е квалифициран тип демокрация. Може би, една твърде сложна задача, която си поставихме. Именно, тези базисни ценности и принципи са подложени на изпитание и аз не мисля, че след тези избори ще настъпи един принципен консенсус. Мисля, че ще има отново спорове за начина, по който ще трябва да бъде организирана и държавата. За съжаление, от различни посоки чувам доста примитивни възгледи за това как трябва да се направи съдебната реформа или някои други реформи.

Илиана Беновска: Сега ще ми кажете възгледа си …

Георги Близнашки: Моята роля е друга в този случай и аз нямам намерение да вземам страна в предстоящите сблъсъци. Предпочитам от позициите си на конституционалист, според някои водещ конституционалист в страната, така или иначе да влияя върху правното развитие на тези процеси, отколкото да бъда страна от политически сблъсък.

Илиана Беновска: Но, хайде блиц. Обвиняват Ви, че сте станал поръчков министър – председател, който изпълнява предадените Ви чрез президента Плевнелиев разпореждания на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов.

Георги Близнашки: Не. Единственият разговор, който сме водили с Бойко Борисов беше в тази посока - да не се прекалява с уволненията, защото това нанася вреда на политическа партия ГЕРБ. Това беше една молба от негова страна. Лично за мен, искам да го кажа пределно ясно, при тези уволнения, за които се вдига най-много шум, уволненията на областните управители, лично аз съм на мнение, че имаме един обективен критерий, към който трябва да се придържаме и това са резултатите от последните европейски избори. Лично аз нямам намерение да прехвърля половината от общия брой на сменените областни управители, освен ако това не се наложи поради обстоятелството, че доста от тях - сега изяснява точно колко 7 или 8 . влизат в партийните листи с оглед на предстоящата изборна надпревара.

Илиана Беновска: Е, те имат право да излязат в отпуск.

Георги Близнашки: Разбира се, но нека не се забравя, че това са политически назначения, можех да ги уволня с един акт още на втория ден от моето встъпване в длъжност. Не го направих, а това са хора, който са назначавани в последна сметка от Сергей Станишев и Лютви Местан. От тази гледна точка, тези упреци са абсолютно неоснователни.

Илиана Беновска: Добре. Казвате, че един път сте говорил с Борисов, откакто сте министър – председател.Аз, честно казано, като избирател, иска ми се да говорите по – често и с него, и с Михаил Миков, и с Местан, и с Доган. Защо това се счита за някаква „заразна болест“, ако разговаряте с лидерите на една или друга партия, значи Вие сте под влияние?

Георги Близнашки: Значи в ролята си на министър – председател аз разговарях преди всичко с една поредици от неправителствени организации, които бяха активни участници в протеста и едно от нещата, които направих е да не се опитват да кадруват, вместо правителството и да се опитват …

Илиана Беновска: А не кадруват ли?

Георги Близнашки: И да се опитват да схванат логиката на процеса, в който участваме. Всички те идваха със своите задачи. По – скоро с проблеми, които очакват да намерят решение от страна на служебното правителство и това е конструктивният подход, но доста често те се разправяха срещу едно или друго предложение, кадрово решение на правителството и аз ги помолих да не се …

Илиана Беновска: Добре. Това работа ли е на гражданското общество, на неправителствените организации …

Георги Близнашки: Знаете, че всички мотиви …

Илиана Беновска: Но пак Ви питам, защо се счита в България като „заразна болест“ ако един министър – председател общува и с лидерите и на опозицията, и на управление?