Проф. Радулов: Николай Младенов е удобен на Борисов за бъдещ премиер. Той му е кумец!

Д-р Николай Радулов е преподавател в Нов български университет, Департамент „Национална и международна сигурност“. Бил е главен секретар на МВР

- Как ще определите годината, която си отиде, проф. Радулов? Кое българско събитие е с най-забележим релеф и ще оказва влияние върху развитието и през този година?

- Българско събитие като изява на държавата ми е трудно да определя. Но като изява на гражданите най-характерното и най-интересното събитие бе гражданският протест, който продължава и днес.

Годината мина под знака на две събития – на коронавируса и на протестите. Някои определят протестите като неуспешни. Да, така изглеждат от гледна точка на целите, които недоволните граждани си бяха поставили – оставките на премиера и на главния прокурор.
От друга гледна точка обаче 2020 бе първата година, когато хората в България ясно изразиха нежеланието си нещата да продължават по същия начин. Показаха, че са напълно наясно какво представлява министър-председателят. Че всички победи и постижения, които той демонстрира на думи, не са нищо повече от елементарна пропаганда всеки ден.  

За мен най-положителното и ефектно събитие за миналата вече година са протестите на хората срещу едно самозабравило се мафиотско управление.

- Казахте, че протестите продължават. Мащабът им обаче е вече символичен. Защо се стигне дотук след масови протести? Защо не успяха да постигнат целите си и загубиха енергия?

- Много анализатори правят традиционните обобщения в края на една година и много от елементите, които те описват съществуват. На първо място се изтъква, че не е имало водач на протестите, че е имало противоречия между организаторите. Имаше такъв елемент, но значението му беше малко. Протестите не бяха за смяна на един диктатор с друг, а за да се прекъсне мафиотското управление.

Редуцирането на енергията, според мен, се дължи на откритото намерение на управляващите да я пренасочат към фалшиви инициативи. Например – проектът за нова Конституция.
Участвах в протестите и никъде, на нито едно място, никога не чух призив за нова Конституция.

Очевидно, ставаше дума за лъжа, подобна на стария виц за сравнението между американските и съветските автомобили. Спорили американец и руснак и руснакът като нямало какво да каже накрая попитал: „А вие защо биете негрите?“.

Така изглеждаше и нашата история през миналата година. Митингът искаше оставки, викаше, че Борисов е мафиот, а той с бащински вид каза: „Разбирам ви, разбирам ви, ще изпълня вашето искане за промяна на Конституцията“.

- Може би и упорството на Борисов и правителството да не подават оставка изигра своята роля? Хората си казаха, те няма да се оттеглят, да чакаме изборите.

- Има го и това, но аз бих го тълкувал от различен ъгъл. Хората на площадите от първия ден бяха настроени мирно. Никой от тях не беше настроен агресивно. Неколцината, които проявиха агресия и не бяха нито арестувани, нито наказани, имаха някаква връзка с полицията, според повечето присъстващи на протестите. Тоест, това бяха провокатори.
Като казвам „полиция“ веднага да уточня, че имам предвид  ръководството на МВР, а не редовите служители. Миналата година ръководството на вътрешното министерство показа чудеса при връщането на фигури от професионалното ръководство в политическото. Това вече се превръща в правило в МВР. По никакъв начин не се демонстрира задължението, което полицаите имат по закон – да са деполитизирани.

Връзката между управляващите и провокаторите беше явна. Всички на площада искаха мирен протест. След няколко месеца на протести се разбра, че правителството няма да си отиде без да се пролее кръв. Повечето хора решиха, че ще опитат да решат проблема чрез избори.

- Протестите провокираха смени в правителството, включително в МВР. Като специалист виждате ли промяна в работата на вътрешното министерство? Влошаването на икономическата среда увеличава ли престъпността? Има ли разнобой между ръководството и редовите служители и синдикатите, които организираха протести за увеличение на парите?

- Промяна има, но за съжаление тя е преобладаващо в сферата на саморекламата. След направени проучвания от самото МВР, то констатира, че гражданите са почти 100% доволни от услугите, които им предоставя. От гледна точка на обикновения човек в страната това е цинична подигравка. Липсва напълно загриженост спрямо сигурността на хората. Нещо повече, ръководството на министерството реши, че е добра идея да прояви загриженост за охраната на висши държавни служители и създаде нова главна дирекция, обединяваща жандармерията и СОБТ.

Въпрос, който си задаваме, е дали ще има най-накрая някакво поделение, което да защитава обикновения гражданин, който фактически издържа цялото министерство.

Все повече се увеличава противоречието между ръководството и обикновените служители в министерството. Хората са задължени да изпълняват некомпетентни разпореждания, да се ангажират в опасни дейности, като не работят по задълженията си да обезпечават гражданска сигурност. Повечето служители са наясно с критериите за издигане в кариерата – послушание и безпрекословно изпълнение на разпорежданията на тези, които са ги назначили. Пренебрежението към обикновените служите си пролича при увеличението заплатите с 30% на тези, които правителството реши, че са били на първа линия на борбата с корона вируса. Борисов и хората около него счетоха, че служителите на МВР е достатъчно да получат 10%, а след продължителни протести - 15%. За успокоение един от зам. министрите мъдро констатира, че Борисов най-добре познава МВР и би искал увеличението да е 45%.
Считам, че служителите на министерството са достатъчно интелигентни, за да усетят, че са обект на подигравка и „подхвърляне на пържолка“ от страна на Борисов и ръководството на МВР.

Считам, че престъпниците, след продължителна „ваканция“ заради пандемията отново се активизираха и макар че формално може би изминалата година ще бъде отчетена с по-малко регистрирани престъпления, тази година ще си наваксат.

- Чака ни година на двойни избори - парламентарни и президентски. Ще се прелее ли енергията от площадите в урните?

- Мисля, че да. Въпреки че не съм много сигурен в желанието и способностите на това правителство да проведе нормални избори. Виждате с какви евтини номера си служи управлението, какъвто бе този с проекта за Конституция.
Всичко, което може да бъде използвано, ще бъде използвано. Но зарядът за промяната съществува и дори силно ухажваните от Борисов държавни служители, които получиха 30 на сто увеличение на заплатите, може да не се окажат верни електорални единици. Парите не са всичко. Хората са погнусени от корупцията, която е превзела цялата държавна машина. Те са се замислили за бъдещето – своето и на децата си, и ще излязат да гласуват на предстоящите избори със същите искания, с които бяха на площадите.

- Има ли опозицията политическа воля и стратегическо мислене, за да се обедини около идеята за честни избори и да контролира как протича изборният ден?

- За да разполага със стратегически възможности, опозицията трябва да има единен лидер и ръководство. А това не е така и няма как да е. Но има очевидно споразумение между опозиционните сили да се направи сериозен и непрекъснат контрол на случващото се в изборния ден и на броенето на бюлетините, така че да не бъде ликвидирано желанието на хората за един различен живот.

- Отново споменаваме липсата на единен лидер. Как оценявате Вие новогодишното слово на държавния глава? Как тълкувате думите му, че трябва лидерство?

- Беше заявление в най-общ смисъл - трябва ни лидерство, нужно ни е ново управление, необходимо е начело на това управление да стои компетентен държавник.
Ние наистина имаме нужда от нови лидери и от министър-председател, който да започва изказванията си с „ние“, а не с „аз“.

Нямаме нужда и от министър-председател, който да ни бъде инсталиран. България нерядко е била жертва на инсталирани ръководители като започнем от княз Фердинанд, намерен в една кръчма от пратениците на Стамболов. Преди няколко години в проучване на нагласите на хората в България начело излизаше Кристалина Георгиева без да има нищо общо със случващото се в България.

Сега наблюдаваме опита да ни се натрапи Николай Младенов. Излязоха интересни статии тук-там за това колко много го уважават, как се отказал от предложен пост и т.н. Наблюдаваме постепенното подаване на неговата кандидатура - нещо, което няма да е достатъчно убедително за българските граждани, без значение кой го подава. Да не говорим, че за хората от опозицията, повечето от които са били симпатизанти на СДС през годините, е пределно ясно неговото предателство към СДС. В последните години, когато СДС не успя да влезе в Народното събрание, той премина в редиците на ГЕРБ.

Не ни е необходим поредният послушен на чужди сили министър-председател, който мисли единствено за решаването на свои проблеми.

- С кандидатурата на Младенов може би се търси някакъв контрастен образ – по-елитарен, знае чужди езици?

- Кой го търси този контрастен образ? Хората, които бяха на площадите, не го търсят. А те искат промяната. Борисов е наясно, че най-вероятно няма да е следващият министър-председател. Той търси удобна кандидатура. Младенов е много подходящ, защото му е кумец.

Типично българско е властовите позиции да се предават от роднина на роднина. Но ние повече от десет години сме членове на ЕС и като европейски граждани би трябвало да се откажем от непотизма.  
Кандидатури, които идват отвън и са много добри навън, не се харесват на българите. Избирателите искат държавниците й да са добри за тях, а не за външни структури, институции и дори държави.

- Здравната сигурност стана и въпрос на национална сигурност. Бяхме първи по смъртност в Европа, сега сме трети. Въпреки това, правителството твърди, че се справяме много добре. Справяме ли се според вас?

- Като слушам всички, които твърдят, че правителството се справя добре, се чудя дали не сме жертва на генерална измама.
Стил на министър-председателя е сутрин да се е събудил с една мисъл, следобед да проповядва друга, а вечер да му хрумва трета. Той казва едно, министърът – друго. Този разнобой, при който уж управляващите противодействието на кризата говорят различни неща през няколко часа, ми подсказва, че кризата е оставена на самотек.

И през последните дни ни се обяснява, че героично побеждаваме вируса и че всички ще бъдат ваксинирани, ако не до края на март, то до края на април. Това са безумия. Ние за месец не можем да получим 25 000 ваксини, като всеки ваксиниран трябва да получи по две дози. При тези темпове колко години трябва да минат, за да бъдат ваксинирани всички? Според мен – четири-пет години. Ако идеята е министър-председателят да остане още четири години, за да ни ваксинира, това е ново изобретение в пиара.

- Доставките няма да вървят с тези темпове, ще дойдат и ваксини на други производители. Въпросът е логистично дали сме готови да управляваме процеса? Израел вече ваксинира един милион граждани.

- В Израел са ваксинирали един милион, защото са получили съответното количество ваксини. Политизирането на ваксините, както се случи в нашата практика, няма да ни направи добра услуга. Много държави закупиха руски ваксини. Идеята да вземем ваксини само от едно място, а очевидно не сме и сред приоритетните държави, може да ни изиграе лоша шега.

- Трябваше ли и трябва ли президентът да свика КСНС за пандемията, мерките, за изработването на ясен национален план за овладяване на заразата, за пътна карта за ваксинацията?

- Моето мнение е, че президентът трябва да свика КСНС. Но това съвещание може да има само знаково значение. Почти всички участници в КСНС са част от държавната власт. Цялата група от висши държавни чиновници по дефиниция са настроени враждебно спрямо президента.
Свикването на КСНС няма да даде реален ефект. Правителството не се държи благоразумно, когато става въпрос за президента. Депутатите от управляващата партия, когато чуят за него, започват да отделят слюнки на бяс, без значение какво е предложил и какво е изговорил.
Ползата от КСНС ще е само символична – да се покаже, че има проблем и държавният глава, който е лишен от правомощия, е забелязал този проблем.

- В международен план изборите в САЩ бяха важното политическо събитие. След победата на Байдън ще се върнат ли старите отношения между САЩ и Европа по отношение на сигурността?

- Направеното в мандата на Тръмп бе насочено повече към американските граждани. Който и да управлява оттук нататък, няма да може да върне нещата в старите позиции. Ролята, която имаха САЩ във всички процеси по света, няма да е същата.
Европейският съюз има нужда от повече самостоятелност. Решенията по отношение на сигурността – било то свързани с отбраната, въоръжените сили или специалните служби за гранична охрана, би трябвало да са приоритетни за ЕС.
Задължително беше, според мен, подмяната на въоръжението да става на базата на общоевропейски решения, на европейски производствени сили. Закупуването на изтребителите за нашата военна авиация, които съществуват само на чертежи, беше чисто политически ход.
Не беше ли по-добре милиардите, които България даде, да бяха влезли в европейски производства? Те са не по-малко качествени. Ако не бяха качествени, Франция нямаше да прави ежегодни изложения на военна техника, които да са посещавани от американски и израелски разузнавачи и от време на време да бъдат залавяни шпиони по такава техника и гонени от Франция.

Налага се ЕС да се заеме с по-сериозни теми, отколкото половете на брачните двойки и малките деца. Това са въпросите за нашата сигурност, за единно превъоръжаване на ЕС, за създаване на общи военни структури.
САЩ имат много вътрешни проблеми, които допреди седем-осем години не бяха известни на останалия свят. В самите САЩ има нужда от ресурси и от политически действия по отношение на вътрешната сигурност. Те имат насреща си и бързо нарастваща политическа и икономическа сила като Китай. Едва ли ние ще сме им приоритет. За нас като част от Европейския съюз и за самия ЕС това ще е по-добро решение.

- Коя Ви се иска да е думата на 2021 година?

- Промяна. Хората искат най-накрая това безобразие да се приключи!

източник: Епицентър.бг