Проф. Попов: Поради лошото управление сме изправени пред серия от кризи
България е изправена пред серия от предизвикателства, които са се натрупали във времето поради лошото управление на процесите.
Липсата на работещо правителство и парламент извади на показ и усили процесите на неуправляемост, които са започнали у нас още далеч преди изборите на 4 април 2021 г.
Партиите са длъжници на българските граждани по отношение на външната политика, която отсъстваше от предизборния дебат.
На България най-много й липсват международни приятели, които да я подпомогнат в прокарването на важни за страната ни външнополитически решения.
Няма как едно общество или държава да се справи със своите предизвикателства, ако няма национална солидарност по стратегическите въпроси.
Това заяви в интервю за БГНЕС проф. Здравко Попов, дипломат от кариерата и основател на Дипломатическия институт към МВнР.
Липсата на кабинет и НС засили вече съществуващите кризи
Според проф. Попов България е изправена пред серия от предизвикателства, които не могат да бъдат сведени до един тип.
„Те са се натрупали във времето поради лошото управление на процесите. По тази причина днес виждаме серия от кризи, които са вид предизвикателства във вътрешен план за страната. Сред тях са здравната, общоикономическата, финансовата, енергийната, образователната кризи“, изброи дипломатът.
Всички се надяваха, че тази серия от предизвикателства е преодолима, защото всички се надяваха, че ще има правителство и работещ парламент.
„Това се разтегна във времето от април до ноември, което нямам как да не се разглежда от гражданите като състояние на безредие. Имаме неуправляемост на процесите, което ще бъде голямо предизвикателство пред новото правителство, каквото и да е то. То трябва да направи процесите управляеми“, каза проф. Попов.
Той заяви, че липсата на реален кабинет и парламент само е засилило неуправляемостта, която като процес е започнала преди 4 април, и преди 2021 г. „Управляемостта беше загубена като способност на политическата класа и на държавната администрация в предходните две-три години. Ние имаме процес във времето, който тече през годините. Симптомите се превърнаха в реална диагноза“, уточни дипломатът.
България няма позиция по големите геополитически въпроси
Един от големите проблеми на политическия дебат у нас проф. Попов вижда в тоталното отсъствие на външнополитическата тема. Дефицитът на външнополитическа експертиза е отново свидетелство за неуправляемост.
“Политическите партии имат голям дълг към България и нейните граждани. Те трябва да ни дадат някакви виждания относно външнополитическото поведение на страната ни както по отношение на балканската и европейските политики, така и по големите геополитически въпроси на съвременния свят, който е много несигурен“, заяви проф. Попов.
Той е категоричен, че въпреки нестабилността и несигурността в световен план, където дори един малък конфликт може да доведе до радикализация, Българи трябва да има позиция.
„Светът е много нестабилен и несигурен, но България трябва да има отношение към всичките тези предизвикателства, да има позиции по тях. Това липсва в момента на българската външна политика“, добави дипломатът.
Имаме спешна нужда от международни приятели
Но това, което най-много липсва на България във външнополитически план са партньорите и по-точно липсата на международни приятели.
„Външна политика не може да се прави без участието в по-големи мрежи. Случаят с РС Македония показва това. Нашата позиция е ясна и категорична, около нея са се обединили и солидаризирали всички водещи политически сили. От друга страна виждаме, че нямаме много партньори, които да я споделят и в този смисъл да съучастват в един процес, така че тази криза да бъде разрешена по взаимноизгоден и за двете страни начин. РСМ, за да може да тръгне да води преговори за членство в ЕС, а България да може да изчисти въпросите свързани с българската общност и история“, заяви проф. Попов.
Това предполага България да има съюзници и партньори в тази кауза.
„За съжаление, през последните дни виждаме, че има много силен натиск от страна на ЕС да се решава този въпрос възможно по-скоро в полза на РСМ, отколкото в наша. Изказванията и на нидерландския премиер, и на френския президент и на много други участници в европейските процеси показва, че България изостава от възможността да реши този въпрос благодарение на някакъв тип международна споделена позиция“, подчерта проф. Попов.
Той припомни, че ние по принцип трудно намираме приятелства и при решаването на други външнополитически въпроси като Шенген, мигрантската криза и т.н.
Проф. Попов вижда едно от възможните решение на този проблем в силната професионализация на дипломацията ни, но тя трябва да работи на базата на ясни политически решения и програми.
„Ако имаме сравнително ясна програма във външната политика, но нямаме достатъчно добра професионална дипломация нещата няма как да се случат и обратното също е вярно. Ако имаме добра професионална дипломация, но нямаме ясна политическа визия за външната политика и какви са нашите национални интереси професионалната дипломация ще буксува“, добави той.
Политиците имат голяма отговорност
Проф. Попов призова политическата класа да излезе от битовото си съществуване.
„Партиите се намират в ситуация на свади, трапези и разделение. Няма как едно общество или държава да се справи със своите предизвикателства, ако няма национална солидарност по стратегическите въпроси. Ако тази солидарност отсъства, нищо не може да се направи“.
Резултатите от изборите показват накъде трябва да се върви, но въпросът е, че този път трябва да се извърви до постигането на консенсус и диалог, на общи позиции, което само по себе си е огромно предизвикателство.
„Дефицитът на политическа култура, на политически манталитет, на политическо визионерство и отговорност са много важни качества и добродетели, които характеризират политическия живот на една страна. Ако тук имаме дефицити, каквито и кризи и предизвикателства да има, те няма как да бъдат разрешени. И обратното“, каза той.
Според него трябва да се работи много върху това да се промени манталитета, че властта предоставя единствено и само облаги.
„Ако този начин на мислене продължи, нито едно от предизвикателствата няма как да бъде решено и то решено в нашата страна, а не да получим някакви указания и готови решение отвън, които ние само да прилагаме... Но те също няма да са в истинския смисъл на думата в полза на нашите национални интереси“, заключи проф. Здравко Попов. /БГНЕС