Проф. Николай Радулов: МВР е във фактически разпад! Разрушенията са трагични

Проф. д-р Николай Радулов е преподавател в Нов български университет, Департамент „Национална и международна сигурност“. Бил е главен секретар на МВР. 
 

- Проф. Радулов, БСП внася вот на недоверие заради безсилието на МВР и проблемите в сектор „Сигурност“. Какво вижда вашият професионален поглед в системата за сигурност?

- В продължение на осем-девет години наблюдаваме непрекъснато и трайно намаляване на ефикасността на МВР. Паралелно с това доверието към вътрешното министерство пада. Това го чувстват и самите полицаи, което се потвърждава от няколко изследвания на полицейските профсъюзи. 
Полицаите са недоволни от ситуацията, но не могат да се справят с липсата на възможности за работа. Институтът по криминалистика и криминология отдавна не съществува. Той вече е само Институт по криминалистика и практически е във фалит. Той не може да работи качествено, бюджетът му е все по-малък, задълженията му нарастват, самата сграда се саморазрушава, все повече служители се пенсионират. 

С всеки изминал ден капацитетът на служителите да използват съвременни технически и технологични средства, без които не може да се противодейства на престъпността, намалява. Самите служители са отчаяни по начина, по който се развива министерството. Управленските кадри се заменят от угодни на ръководството на МВР и на сектор „Сигурност“ хора, които по никакъв начин не се славят сред тях като професионалисти. Всичко това води до страхотен разпад. 
Ние вече години наред коментираме работата на министерството и всеки път казваме, че то е стигнало дъното. След две години виждаме, че тогавашното дъно днес е таван и продължаваме надолу. 
Разрушенията в МВР са толкова трагични, че министерството е в състояние на фактически разпад. 

- Веднага припомням, че в началото на годината имаше протести на полицаите, които бяха недоволни от липсата на мотивация, от начина на издигане на кадрите на ръководни постове, от невъзможността да се работи. Щом им увеличиха парите обаче, протестите спряха. Това разочарова ли ви?

- Това е временно положение. На полицаите им обещаха, че ще им увеличават заплатите, а всички други техни искания ще бъдат изпълнявани постепенно. Мисля обаче, че полицаите вече са наясно с това, че никакви други техни искания за повишаване на ефикасността на работата им, за използването на съвременни средства няма да бъдат налични. 
На ръководни кадри се назначават не просто хора, некадърни да управляват системата или некомпетентни, а хора, които имат много подозрително минало. Хора, за които се предполагат връзки с организираната престъпност; хора, за които се твърди, че са били най-малкото телохранители на фигури от организираната престъпност. 
Това води до безкрайно опорочаване на идеята за борба с престъпността. Като че ли е подигравка с желанието на обикновени хора да започнат работа в полицията, да защитават обществото и да му служат. Затова имаме огромния проблем с това, че интелигентни млади хора не могат да влязат в полицията.

- Как така не могат?

- Част от тях не желаят, а част от тях ги отстраняват още в началната част на системата – там, когато ги проучват. Това са конкурентноспособни хора, които ще видят, че системата не работи, защото на компетентните не им се дава да работят. 

Последните десетина години все говорим за промяна или за реформа. Но вече и дума не може да стане нито за промяна, нито за реформа. А за нулиране на системата и за започване отново. Иначе тази система се превръща в система сама за себе си, която съществува, само за да може разни хора да ходят на работа и да изпълняват някои неотложни действия спрямо гражданите. Гражданите са разглеждани като хора, които са подчинени и трябва да изпълняват разпореждания. И никакъв случай като хората, които са им работодатели. На практика от пет-шест години нашата полиция е спряла да защитава и служи. 

- Казахте нещо изумително - в МВР постъпват кадри, които са свързани с престъпността?!

- Не бих казал, че постъпват. Те отдавна са постъпили. Виждате поредица от главни секретари, които имат над 10 години стаж в системата, за  които се твърдеше, че са били лични охрани на този или онзи. Това е факт. 
Може би знаете, че в началото на 1997 г., когато ние с Богомил Бонев се върнахме от президентството в МВР, заварихме назначени братя Галеви. Единият беше в специализирания отряд за борба с тероризма, другият – в ГДБОП. 
Това е практика, на която нормалният ръководител в МВР не би трябвало да се съгласява и би трябвало да се противопостави, тъй като тя опорочава идеите за съществуване на цялата система. Когато служителите не само виждат присъствието на такъв човек в системата, а неговото главоломно развитие, те се демотивират окончателно. По-старите служители, които имат възможността и потенциала да работят, си казват: „Какво ще работя, те ме предават всеки ден.“ Спират и чакат пенсия. 

- След като в МВР служат хора, свързани с организираната престъпност, ясна ли е според вас границата между престъпността и вътрешното министерство?

- Границата като че ли е теоретична. 
Всеки, който се е сблъсквал със служители на МВР – при обир, кражба на автомобил, посегателство срещу личността - виждат тяхното къде по-откровено, къде по-фризирано желание да не регистрират този тип престъпления. Те очевидно са силно притиснати от ръководството да докладват бодро за все по-малко и по-малко престъпления. При сегашното положение това може да стане само по един единствен начин: чрез статистически подкрепени измишльотини или по-скоро лъжи. 
Няма как като виждаме какво става в обществото, в съседа, в нашия собствен имот да твърдим, че престъпността намалява. Опитът да се припише на нас, гражданите, солипсизъм – седим си в една бъчва и само си представяме живота навън, е груба манипулация. 

- Виждаме не само обири на съседи, всички станахме свидетели как завърши случаят "Пелов".  

- И не само. Да припомня кървавия случай по Нова година, когато почти всички ръководители от системата за сигурност безкрайно се изложиха с безсмислени и лъжливи интервюта. Преди това бе  разстрелът на данъчния служител, след това този на Петър Христов – значима фигура във Велико Търново, от когото според великотърновци зависят резултатите на изборите. Колкото и управляващите сега да отричат и да се правят, че не го познават, гражданите на Велико Търново са ги виждали заедно. 

Всичко това показва две неща: ниското ниво на качество на предлагания продукт от МВР и опитът на гражданите да се наложи една илюзорна реалност.

Преди 1989 г. също имаше такава практика за насаждане на илюзорна реалност, но тя засягаше други проблеми – да твърдим колко е хубаво у нас, виждайки че магазините бяха празни. Сега е същото – предлагат ни некачествена стока „гражданска сигурност“, на която ние трябва да се възхищаваме. 

- Щом МВР е в състояние на фактически разпад, какво е състоянието на държавата и на обществото, което не получава базова ценност, каквато и сигурността?

- Без да съм експерт по други дейности, мисля, че състоянието на държавата и на другите държавни институции не е по-различно от това на МВР. Хората идват от същите среди. В МВР не отиват лошите хора, а в другите министерства – добрите. Вместо компетентни хора се назначават хора с връзки по един и същи начин. Администрацията се е превърнала в хранилка за удобни хора, които нищо не произвеждат, но създават затруднения на всеки, който иска да работи.  

- Армията също е в състояние на колапс. Набелязват се мерки, не се изпълняват, един процес започва, спира, тръгва отначало. Въртим се в омагьосан кръг?

- Щеше да бъде обнадеждаващо, ако се въртим в кръг. Ние се движим в спирала, която противно на учението за диалектиката, се движи не нагоре, а надолу. Нещата се повтарят, но на по-ниско ниво и на по-ниско ниво. 
Въоръжени сили, които са равни на чиновниците в МО, няма никъде по света. Военният парад на 6 май приличаше на парад на мира. Оръжията са ни толкова стари, че вероятно в повечето случаи представляват само музейна историческа ценност. 

- За огромно съжаление обаче не са в музея, а с тях загиват хора. 

- Права сте. Но имаме и самолети, които само стоят на летищата. 
Ако излетят, не е сигурно дали ще кацнат. 

- Закъсня ли този вот на недоверие при разпада на основни сектори, свързани със сигурността?

- Нито е закъснял, нито е подранил, нито е навреме. Такъв вот можеше да се направи преди 6 месеца, преди 2 години, ще се прави и вбъдеще, ако не се решат кардиналните проблеми. А това са проблемите за заплащането, за принципите в кариерното развитие и най-вече – за възможността хора, свързани с престъпния свят, изведнъж да се появяват на ръководни или работни позиции в службите за сигурност и обществен ред.

- Казахте, че МВР трябва да се занули. Това означава ли, че и министерска оставка няма да реши въпроса? Какво имате предвид с предложението за пълно рестартиране?

- Имам предвид, че понякога е много по-скъпо и трудно да се поправи една рухнала сграда, отколкото да се строи на гола поляна. Туморните образувания така са обхванали системата на МВР, че нямаме никакви гаранции, че поправяйки една или друга част от нея или вливайки нови сили, те няма да бъдат обхванати от същите ракови образувания. Гаранция за нас, гражданите, че ще имаме система, която ни защитава и ни служи, не съществува. Такава гаранция в нормалните държави е управлението на държавата. 

- Президентът изведе като приоритет борбата с корупцията. Какво е състоянието на структурите и службите, които трябва да участват в „пускането на прожекторите“?

- Вероятно веднага се досещате, задавайки ми този въпрос, как всяка сутрин някой от министрите обяснява, че корупция няма, че това, за което се твърди, че е корупция, е индивидуално усещане за нея. Отново солипсизъм, развит по друг начин. 
Редица авторитетни организиии, на които международните структури се облягат при взимане на решения, са абсолютно категорични, че корупцията в България не само съществува, но е взела гигантски размери. 
Може би си спомняте, че тук гостува италиански професор – Антонио Никасо, заедно с един от водещите прокурори за борба с мафията – Николо Гратери, които написаха книга за мафията „Бялото злато“. В нея ставаше дума за това, че италианската мафия с голямо удоволствие работи с българската, тъй като нашата е на много високо ниво, има пипала във всички държавни структури и добри връзки на международно ниво в Европейския съюз. 

Има корупция и това е несъмнено за гражданите. Разбира се, когато някой каже, че има корупция, веднага го контрират с репликата: дай доказателства. Не сме ние тези, които трябва да вадим доказателства. Други са структурите, които трябва да дават доказателства. Ако те не работят, няма как да има доказателства. 

Много често структурите, които трябва да получават и да обработват сигнали за корупция, се използват с обратния знак. Те разследват лицето, срещу което е получен сигнала, и накрай казват: човекът е кристално чист. Това са структури по-скоро за издаване на индулгенции, отколкото за борба с корупцията. 
Забележете, че такива структури винаги се ориентират или към политически и икономически противници на властта, или към дребни риби, които нямат никой зад гърба си. Разхождат ги напред назад, докато им съсипят живота. 

- Ярък пример изниква в съзнанието ми след тези ваши думи.

- Не е само един. Много са примерите от последните десет години. Колко дела се водиха срещу хора, за които се твърдеше, че са страшно корумпирани и накрая съдът ги оправдава. Но съдът не е задължен да сътрудничи на обвинението. Съдът преценява какви са доказателствата. Доказателствата са такива, че съдът не е убеден в някои случаи във вината на обвиняемите. В други случаи е убеден, че тези хора са невинни. 
Сложен е проблемът. Но две неща са сигурни. Първо, че корупция има. Второ, че структурите за борба с корупцията търсят корумпирните не там, където те са. В една детска кутийка не можеш да намериш слон, защото няма как да се е побрал. Да търсиш корупцията например в частните структури, означава като Мечо Пух да си пъхнеш главата под възглавницата и да мислиш, че си се скрил. Корупцията е свързана с организираната престъпност и с властта. 
Най-лесно е да кажеш, че катаджията е корумпиран, защото е взел 20 лева. Да, и това е така. Но един е взел 20 лева, а други не са си платили данъците за 16 милиарда. И никой не им ги търси. Съвсем съзнателно, най-вероятно.Епицентър