Проф. Михаил Константинов: Усложняването на международната обстановка ще доведе до широка коалиция в България

Експертът проф. Михаил Константинов, в интервю за предаването „Това е България” на Радио „Фокус”

Водещ: Проф. Константинов, на президентските избори на 6 ноември битката ще е между премиера ген. Бойко Борисов и шефът на ВВС ген. Румен Радев. Казвам добър вечер на изборния експерт проф. Михаил Константинов. Поддържате ли прогнозата си, проф. Константинов? 
Михаил Константинов: Да, поддържам я, естествено с уговорката, че това е леко шеговита прогноза. Няма човек на този свят, който да може да предскаже какво ще се случи след 90 дни, защото толкова точно ни остават до изборите. Но да, ако нещата не претърпят драстични промени, г-н Румен Радев ще бъде кандидата на левицата, а г-н Бойко Борисов ще се наложи да се пробва за президент, и почти сигурно това ще бъде успешно. 
Водещ: Какво би променило прогнозата ви? Защо Бойко Борисов да не спечели още на първия тур? 
Михаил Константинов: Трудно е Борисов да спечели на първия тур, защото първо има един сравнително стабилен, патриотичен кандидат, това е г-н Каракачанов, с подвластник г-н Нотев. Това е силна двойка. Зад нея застанаха Патриотичния фронт и „Атака“, които временно преглътнаха взаимната си неприязън, и тази двойка ще получи своите гласове. Освен това не се знае дали г-н Слави Трифонов няма да участва. Той е типичният извънсистемен играч, каквито и извънсистемни играчи вече няколко пъти са се появявали на българската политическа сцена и са достигали даже до трето място. Типичен случай г-н Жорж Ганчев, който веднъж имаше 800 хил. гласа, което е изключителен резултат. Сега г-н Ганчев пак ще участва, но ще бъде доста далеч от тези свои постижение. Именно поради това ще бъде много трудно някой да вземе повече от половината гласове на първи тур. А да не забравяме и друго, ако интересът към изборите е слаб, независимо от референдума, който се произвежда с тях, и гласуват по-малко от 3.7 млн. избиратели при 7 млн. в списъците, първият тур няма да бъде признат, независимо от резултата. Това наблюдавахме през 2006 година. През 2006 година г-н Първанов спечели убедително на първи тур с 64% от гласовете. Но бяха излезли да гласуват доста по-малко от половината, и поради това се отиде на втори тур, където той спечели разгромно срещу г-н Волен Сидеров. 
Водещ: Проф. Константинов, допускате ли и намеса на външни фактори в тези избори? 
Михаил Константинов: България няма как да не търпи влияние на външни фактори. На прекалено централно и прекалено приветливо място се намира нашата родина, и абсолютно сигурно тя търпи влияния и от запад и от изток. От запад това е веднъж от Брюксел по линия на Европейския съюз, и едно още доста по-далечно влияние, това е от САЩ – това е през Алианса НАТО, на който България е лоялен член. От друга страна, Русия определено проявява интерес към тази част от Европа. Няма как. България буквално започва да играе възможно най-ключова роля, както и друг път през вековете и десетилетията е играла. Но сега това особено отчетливо се вижда. Особено ако, както се очаква гражданската война в Турция не затихне, а се разгори с нова сила, ние ставаме свръхважен елемент от южния флаг на НАТО просто, защото Турция може даже да излезе от НАТО по естествен начин, ако гражданската война придобие чудовищни размери там. Така че значението на България само ще нараства, и това е знак за нашите политици, че трябва много добре да използват това положение, което от една страна е много опасно, но от друга дава големи възможности за нашата държава. 
Водещ: Да, криза. Всички винаги даваме този пример – с изписването на японски „криза“ означава и „възможност“. 
Михаил Константинов: Да, но този път и кризата ще е много тежка, а и възможностите са такива, каквито рядко се случват. Между впрочем, ненапразно се заговори, че при една нестабилност в Турция, и то точно там, където се намира базата „Инджирлик“, нали знаете къде ще отидат 90 ядрени бойни глави? 
Водещ: В България. 
Михаил Константинов: И в Гърция, и в България. 
Водещ: Ще бъдат разделени, няма да се концентрират на едно място, вие сте прав. 
Михаил Константинов: Точно така. Значи, ще ги получим ние и гърците, което между другото си е наше задължение по НАТО. Ние не може само да ползваме отбранителния чадър на Алианса, а да не влагаме никакви усилия. Така че съжалявам, но ще трябва да се преглътне това нещо. Ако има общо решение на НАТО, трябва да се поеме нашата част от него. 
Водещ: Как да разчитаме в започналата вече игра, защото тя реално е започнала, появата в „Правда“ на статия, в която ген. Румен Радев е сочен като напускащ Военновъздушните сили несъгласен с политиката на НАТО и „Еър полисинг“, тоест, охраняването на българското небе от самолети на Алианса? 
Михаил Константинов: Ген. Радев в прав текст каза, че с второто специално не е съгласен. Той счита за унижение за българската военна авиация тя да бъде замествана от чужди военновъздушни сили. И аз го разбирам генерала, тъй като в продължение на много години българската авиация е била един много съществен компонент на българската отбрана. Не е много отдавна времето, когато сме имали 300-400 самолета. Друг е въпросът, тогава за какво щяхме да ги използваме, но това е факт. В този смисъл статията е разбираема. Освен това, руснаците използват този начин да влияят. Много е модно да се говори за говори за хибридна война. Аз не искам да използвам този изтъркан термин, но очевидно е войната в момента се води на абсолютно всички фронтове, включително и в интернет пространството с помощта на хакери, пробиви на сигурността, „черен интернет“ и т.н. 
Водещ: Мнозина поставят изборите у нас като вероятност и в известна степен и функция на изборите в САЩ. Тоест, ако везните наклонят към Тръмп – ще бъде избран един, ако наклонят към Клинтън – друг. Вие съзирате ли такава връзка? 
Михаил Константинов: Не, чак такава връзка не сезирам, защото американският политически модел е коренно различен първо от европейските модели, и второ, от българския политически модел. Освен това, ако трябва да правим тази аналогия – кой ще бъде с Тръмп, и кой ще бъде с Клинтън при нас? Няма такава аналогия. По-скоро това е важно за световната политика кой ще вземе мястото на началник на света, както се нарича американският президент. Така че там изборите действително ще оказват някакво косвено влияние, но не пряко. Аз мисля, че българските избори ще си зависят преди всичко от български фактори, и на второ място – от фактори в Европа, като тук слагаме и разбира се, тази част от Турция, която е близко до нас. 
Водещ: От българските фактори кой ще бъде водещият, който ще отредели на практика хода на изборите? 
Михаил Константинов: Хода на изборите ще ги определи българският народ, надявам се, българският избирател или суверена на тази държава. 
Водещ: Той как ще бъде аргументиран? 
Михаил Константинов: Тепърва предстои да чуем аргументите на основните играчи, но те в общи линии и г-н Борисов, и г-н Радев ще играят, за тях основна тема ще бъде сигурността, патриотизма, сплотяването на нацията, и това е напълно разбираемо. България в момента се нуждае наистина от сплотеност, от единство и от бих казал едно предпазливо, но твърдо отношение в тази всеобща катастрофа, в която светът е тръгнал. Аз вече мисля, че много трудно да бъде предотвратена войната. Надявам се, че няма да е голямата война, защото тогава няма смисъл да говорим каквото и да било. Но ако войната остане все пак малка или средна, е много важно българският народ какъв ще бъде. Аз пък смятам, че българите инстинктивно и по традиция пред лицето на тази опасност ще се обединят, защото в противен случай си подписваме смъртната присъда. Ние сме действително нямаме в момента мощна армия, слаби сме в много отношения. Бих казал, че твърдостта и решителността на народа са ни основния резерв, който можем да използваме. Нямаме друго в момента. 
Водещ: Едно такова обединение, продиктувано и от събитията, няма ли да ускори избора на президент на първи тур още? 
Михаил Константинов: Би могло. Но, вижте, всички ще играят патриоти на първи тур. Ето, първо кандидатът на патриотите господин Каракачанов по естествен начин – това му е амплоато, това му е естествената роля. Ясно е, че и двамата големи ще го играят патриоти. По-скоро резултатът от изборите, който все пак би трябвало да победа на ГЕРБ, ако има политическа логика, резултатът от изборите може да се окаже много важен за по-нататъшното развитие на страната. Ако се окаже, че е необходимо, може да се направи и голяма коалиция. Може да звучи кощунствено в момента за много в България, но такава голяма коалиция управлява Германия вече 10 години, управлява Австрия повече от 30 години. И тя не е изключена и в България. 
Водещ: Искате да кажете, че БСП може да влезе в коалиция с ГЕРБ и Реформаторския блок? 
Михаил Константинов: По принцип голяма коалиция в България е възможна. 
Водещ: Кой ще включи? 
Михаил Константинов: Значи, напълно е възможна. Щом е възможно в големи европейски държави, значи е възможно и тук. В момента това трудно може да бъде преглътнато, както от хората вдясно, така и от хората вляво. Но, буквално ви казвам, ако войната се разгори на нашата югоизточна граница, какво ще правим според вас? Ясно е, че е необходимо такова обединение. Между впрочем, ще дам за пример англичаните. Когато Англия влиза в голяма война. Който е премиер, си е премиер, шефът на опозицията става вицепремиер автоматически. И двете големи партии забравят дрязгите и управляват заедно. Примерно това е при Втората световна война. Когато започва тя, Чърчил е премиер, а шефът на лейбъристите Арли в същия момент бива избран за вицепремиер и двамата с Чърчил изнасят войната. Това е един малко известен факт, но това е така. И веднага след като Чърчил губи изборите, след като Германия капитулира, както знаете, има избори в Англия, които Чърчил губи, Арли става премиер, при положение, че е напълно запознат със световните работи, тъй като той е бил де факто 6 години във властта, всичко му е ясно. Така че, ето виждате как когато родината е в опасност, казвам го без всякакви кавички, политическите сили се обединяват. Тук не става въпрос само за двете големи – ляво, дясно – но и за по-малките. Аз не виждам разумна причина примерно Реформаторският блок да остане встрани от едно национално обединение, ако то се наложи. Абсолютно всички партии, а и хора в лично качество, трябва да участват в това обединение. 
Водещ: Това засега звучи все още утопично, познавайки българските политически партии. 
Михаил Константинов: То може да звучи утопично, но те ако не го направят, друг някой ще го направи. И те не само ще станат излишни, но ще им се случат и други работи. Значи, идва момент, в който българските политици трябва да действат абсолютно национално отговорно. Тоест те трябва да забравят вътрешнопартийните си дрязги, които често са чисто бутафорни. Вие виждате тук едни сблъсъци на пропагандното поле, но в действителност това е по-скоро за пред електората. И много често шефовете на, бих казал, враждуващи политически сили си пият заедно кафето и си говорят, което аз лично го оценявам положително. Така че няма да е толкова трудно да се обединят, щом като трябва. А, дето се вика, народът ще им го наложи това. Пак повтарям, да не дава Господ, но този път Господ ще даде. Вие само си представете какво се случва, след като бъде унищожена "Ислямска държава" в Близкия Изток, което е предстоящо. Това, че 50 000 главорези ще влязат в Европа, е ясно. Това, че ще бъде направен опит за кюрдска държава, също е ясно. Тази кюрдска държава единственото, което я спира, е разделението вътре при самите кюрди, които се делят на четири части и воюват помежду си, едва ли не. Но, така или иначе, към кюрдска държава се върви. Това означава огромни парчета от Турция да бъдат де факто откъснати от страната. Хайде си представете какво става, когато една почти 80 милионна държава, каквато е Турция, й се случи това нещо. Значи, това е просто, бих казал, световен катаклизъм ще бъде, не обикновен, а световен. Така че как няма да се обединят, ако действително се наложи да воюваме? Какво, да не би едните да стоят в левия окоп, другите – в десния? И отсреща идват противниците. Това са смешни работи. Когато има война, народът е единен.
Водещ: Професор Константинов, в случай, че премиерът Борисов се кандидатира, бъде избран за президент, какво става с правителството? 
Михаил Константинов: Нищо особено не става. 
Водещ: Все още нямаме, поне на този етап, ясни данни за напрежение по-тежко от южната ни граница на юг. Какво ще се случи у нас? 
Михаил Константинов: Значи, правителството не виждам изобщо защо трябва да му се случва нещо. В това правителство в момента има няколко вицепремиери. Визирам господин Томислав Дончев, който е изключително опитен човек, през много постове преминал, балансиран, внушаващ доверие и т.н. Ето ви един готов премиер. Ако господин Борисов стане президент, какво пречи той да стане премиер? Нищо, разбира се. Така че правителството може да продължи да си действа и всичко зависи от това дали ще е стабилен или не парламентът. Един парламент може да излъчва колкото си иска правителства. Не е задължително, ако падне правителството, да падне и парламентът. Макар че в България досега така се е случвало. Така че първото е докога ще издържи парламентът. Един от факторите за стабилност, освен, разбира се, външната заплаха, е и страхът на малките партии, че повече няма да помиришат парламент, ако се отиде на нови избори. А то така и ще стане. В този парламент има 8 политически блока и 45 партии общо. Е, как ги виждате тези при едни нови избори да влязат? Ясно е, че една трета от тях ще отпаднат. Така че страхът от отпадане е един много добър стабилизиращ фактор. Аз повтарям, че правителството може да продължи да си действа без проблеми. Освен това не е вярно, че когато един силен политик стане президент, както се е случвало в историята, неговото политическо влияние рязко намалява. Няма такова нещо. Най-типичният пример е Първанов – след като стана президент 2001 година, той много години след това беше силният човек на „Позитано“. Той и до момента е много силен в тази част на спектъра. А си представете, в първите години той си беше шефа на БСП. В този смисъл, Борисов със своето огромно влияние и авторитет в ГЕРБ, няма как да го загуби. А и самият ГЕРБ няма никаква полза да се лишава от този авторитет.