Проф. Иво Христов за рестарта на Борисов: Хитроумна игра!
Хитроумна игра. Така депутатът от левицата проф. Иво Христов коментира по БНР предложението на премиера и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов за свикване на Велико народно събрание. Премиерът излезе и с предложение за нова конституция.
Статуквото се бетонира чрез имитация на промяна на статуквото. Така определи предложенията на ГЕРБ за промени в Конституцията и свикване на Велико народно събрание проф. Иво Христов.
По същество предложенията, които Борисов прави, са вън от дневния ред – и на протестите, и на задълбочаващата се политическа, институционална и икономическа криза наесен, смята Христов, според когото е налице класическо изместване на проблема.
В предаването "12+4" Иво Христов поясни, че предложенията звучат като „опит за изземване на стратегическата инициатива и печелене на време, за да докараме нещата до редовни избори напролет“.
С изключение на намаляването на народите представители от 240 на 120, всички останали предложения за реформи могат да се направят и от обикновено Народно събрание, не е нужно свикването на Велико, категоричен е проф. Иво Христов. Според него обаче чисто политически идеята не може да не се нарече блестяща, защото поставя опозицията в обяснителен режим. Ако си "за" - лошо, защото подкрепяш режима на ГЕРБ, ако си против - пак лошо, защото изглеждаш като човек, който не иска да се бори с корупцията, поясни Христов. Ако се опиташ да възразиш с разумни аргументи, изглеждаш крепител на статуквото, подчерта социологът.
Предложенията са несъдържателни, но следващите шест месеца ще се замеряме с аргументи, е неговият извод. Още повече, че "за огромна част от населението всичко звучи примамливо". И така правителството ще успее да завърши мандата си.
Протестът иска две оставки и извънредни избори - всичко друго е отклонение на вниманието, подчерта депутатът от левицата проф. Иво Христов.
„Това е ситуация, в която се хвърлят на публиката бомбастични неща, които голяма част от нея не е компетентна да преценява, но й звучат добре. Велико народно събрание, нова конституция, отмяна на земното притегляне и прочее. По този начин всеки, който се обяви с разумни експертни доводи срещу това, ще бъде обвинен като крепител на статуквото и против кардинални промени. Много хитроумна игра, безспорно“, заяви проф. Христов.
Голяма част от отправените предложения са в правомощията на обикновено народно събрание, а освен това Борисов знае, че те няма да минат, подчерта проф. Христов.
„Но в следващите 6 месеца ние ще влезем в този отклоняващ маньовър и ще се замеряме взаимно с аргументи кой е „за“ и кой е „против“ статуквото. И така ще докретаме до заветния февруари – март. Цялото упражнение е: местим въздуха от точка А до точка Б, като избразяваме борба със статуквото, с мафията, с всичко останало. Целта не е да се говори с аргументи и експертно – тоест обущарят да се произнася само за обувките и не по-нагоре, но за огромна част от населението това звучи много примамливо.“
Протестът има ясни лозунги и не би трябвало да се отклонява от тях, смята Иво Христов.
Ако нещо има значение в Източна Европа в момента, това са събитията в Беларус, които имат като далечна цел поредна атака срещу Русия, отбеляза още Иво Христов.
„Тоест ние общо взето сме, на езика на нашия 500-годишен господар, в калабалъка. Това позволява на българските местни политически мошеници вече 30 години да шмекеруват. Тъй като не сме особено важни, а когато се наложи, те са готови да продадат и майка си и баща си, само и само да останат на власт по отношение на международните фактори.“
Проф. Иво Христов отговори и на въпроса как събитията у нас се разполагат в контекста на руските енергийни проекти и предстоящите президентски избори в САЩ.
„Ако Борисов падне от власт, тръби няма да има. Ако Борисов остане на власт, не искам да съм на негово място. Той в момента се опитва да услужи на двама господари, които имат взаимоизключващите се интереси. Едните от изток, другите от запад. Резултатът може да бъде нихилиране на тези, които са по средата“, коментира Иво Христов пред БНР.
„За последно ние сме играли самостоятелна роля в далечната 1912 година – падането на Одринската крепост. Оттам нататък сме помощно колело в нечия чужда геополитическа каруца“, каза в заключение професорът.