Проф. Александър Маринов: Гневът на хората от виртуален ще стане реален и този момент наближава

Александър Маринов е професор, преподавател във Философския факултет на Софийския университет.

Член на Стратегическия съвет към президента Румен Радев.

- Проф. Маринов, ако България беше президентска република, след обръщението към народа на президента Румен Радев щяхме вече да редим новото правителство. Но не сме президентска република и сваленото доверие е символен акт. Може ли все пак позицията на държавния глава да доведе до сътресения и радикални промени? Или, съдейки по реакциите, статуквото за пореден път ще овладее кризата?

- Позицията на президента насочва общественото внимание към първоизточника на множеството взаимосвързани кризи – неприемливият начин, по който се управлява държавата. А именно – непрозрачно, без аргументиране и обсъждане на вземаните решения, при пълна липса на отчетност и с тежки рецидиви на бягство от отговорност за провалите. Рано или късно мнозинството от българите ще поискат промяна на този порочен начин на управление и това трябва да бъде наистина радикална промяна.

- В обръщението президентът ясно очерта разделителната линия между „порочната власт и милионите почтени българи“. Тест за позициониране и предизвикателство към елита ли е тази линия? Под елит имам предвид политически, икономически, юридически, експертния, който се изявява публично.

- Не всички елити са еднакво отговорни и не всички членове на тези елити са маскари. Идва време всеки, който номинално или по призвание се числи към елитите, да избере на коя страна ще застане – на страната на народа или на страната на шепа клептократи. Това означава да се заеме професионална и добросъвестна позиция към най-наболелите проблеми на обществото.

- Прочит на реакциите показва, че между мейнстрийма и социалните мрежи зее пропаст. Пропаст! Това няма как да се тълкува другояче освен като дълбоко и почти непреодолимо разделение. Кой според вас разделя нацията, проф. Маринов?

- Не кой, а кое. С риск да се повторя – лошото управление, което руши останките от справедливост и погазва закона, а на всичко отгоре по един противен начин ни показва, че е недосегаемо. Плюс афиширането на неморалното поведение като модел за успех. Не всеки иска и може да е негодник.  

- Перманентното потушаване на кризи снижава хоризонта на бъдещето за българските граждани до всекидневието. Но дори и във всекидневието вече не знаем какво ни чака – ще има ли вода, няма ли да има, какво ще е нивото на фините прахови частици и т.н. Въпреки всичко, управляващите твърдят, че правителството е стабилно. Те ли носят розови очила или недоволните граждани – черни?

- Тук не става дума за увредено зрение на управляващите, а за арогантно чувство за ненаказуемост. Когато казват, че правителството е стабилно, те имат предвид, че няма кой да ги свали. Въобще не ги интересуват хората и техните проблеми и болки. Лъжат безцеремонно, по методиката на Гьобелс. Улеснени са от това, че кръг от купени медии и „експерти” им пригласят. Но в края на краищата действителността е непобедима. Ако ми позволите метафората, когато се сблъскат пресъхналата чешма и телевизора, винаги краен победител е чешмата.

- Все пак как си обяснявате, че в социалните мрежи нашите сънародници са активни, бих казала дори, че се радикализират в отношението си към властта, но масови протести или съпротива на различни нива няма. Защо според вас?

- Причината е в социалната атомизация и внушаването на порочния принцип, че всеки трябва сам да се оправя. Когато всеки оправи себе си, всички ще бъдем добре. Но в един момент гневът от виртуален ще стане реален и този момент наближава, защото за повечето хора става все по-трудно да оцеляват – въпреки данните за „неотклонното повишаване на благосъстоянието”.  

- Знаете примера с жабата, която ако я хвърлиш във вряща вода, тя ще реагира. Но ако увеличаваш температурата постепенно, накрая жабата ще се окаже сварена. Сварено ли е българското общество и имате ли опасения, че ни чакат още и още по-високи температури?

- Докато не се промени начинът на управление на държавата, включително чрез пълноценно включване на гражданите и при безусловно съблюдаване на върховенството на правото, както Вие се изразявате, температурата ще се повишава. При сегашните тенденции това означава, че рано или късно ще настъпи взрив. Ако сме „сварени”, значи нямаме шансове да оцелеем като нация. Надявам се, че не сме.

- Песимист или оптимист сте, че посланията на държавния глава ще бъдат чути и по-важното – последвани?

- Ако съдим по доверието и одобрението към президента, неговите послания се чуват и възприемат като верни. Но той не може сам да предизвика тази радикална промяна, това е по силите на необходима критична маса от активни граждани, защитаващи правата и законните си интереси срещу произвола на властта. Смятам, че общественият инстинкт за самосъхранение ще се задейства.    

- Президентът Радев отдавна води битка за почтеност в политиката, за това „да научим политиците си да живеят само от заплати“. Но сякаш му липсват съюзници. Самотен и изолиран ли е държавният глава? Кои са партиите, на които може да разчита? Експертните кръгове, говорителите?

- Неведнъж съм казвал, че най-важният съюзник на един политик е народът. Това важи с особена сила за президента като пряко избран от народа. Ако говорим за повечето партии, не съм особено ентусиазиран, затова смятам, че идва времето на политическата сцена да се появят нови политически субекти, които се грижат не за кесията си, а за благото на хората. Президентът получава подкрепа – в различна степен и по различни въпроси – от широк кръг политически и неправителствени организации. Що се отнася до експертите,  познавам мнозина, които споделят в голяма степен вижданията на Румен Радев и са готови да дадат своя принос за промяната.

- Още няколко сюжетни линии се преплитат с тази за сваленото доверие – готовността на САЩ да действат „със зъби“ срещу корумпирани български граждани и предстоящото тълкуване на Конституционния съд за имунитета на президента и вицепрезидента. Случайно ли е това натрупване на „горещи“ политически събития?

- Не виждам пряка връзка между посочените две събития. В най-общ план политическата „жега” се поражда от нарастващите и нерешавани проблеми на хората. Впрочем, първата „захапка” на задокеанските партньори не впечатли особено и остави усещане, че сме употребени за пореден път в сблъсъка между САЩ и Русия. Но все пак госпожа Мустафа обеща, че „ще има и следващи”.

- След обръщението на президента ГЕРБ по-смело заявяват готовност да се задейства процедурата за импийчмънт. Българската конституция е издигнала сериозни препятствия срещу подобен акт. Все пак каква е вашата прогноза в тази посока? БСП имат 79 депутати, тоест всички останали събират необходимите две трети.

- Според мен това е само перчене. Трудно можем да допуснем, че всички ще се хвърлят да помагат на ГЕРБ в това, още повече при тях няма единодушие по въпроса. Но не става дума за аритметика, а за висша политическа математика. Дори при ограничения капацитет, в ГЕРБ има хора, които разбират, че подобна атака ще работи в полза на президента и ще се върне като бумеранг срещу самите тях. Все пак могат да сравнят доверието към парламента и към президента. Особено, като имаме предвид нарастващия гняв срещу управлението, това може да спусъкът, който ще изкара хората на улицата. Но както казва народът, когато Господ иска да накаже някого, първо му взема ума.

- Ситуацията е динамична. Какво е вашата прогноза за следващата стъпка на държавния глава?

- Не мога да предвидя в детайли, само ще отбележа, че е много погрешна тезата, че със свалянето на доверието от правителството президентът едва ли не е изчерпал възможните си действия. Уверявам Ви, че са налице цял спектър от възможни взаимообвързани ходове. Освен всичко останало, Румен Радев е военачалник от най-висока класа и неслучайно за времето си е бил единственият военен от Източна Европа, завършил американска военна академия със златен медал. В случая важното е, че президентът е прав в оценките и предложенията си, а правилната позиция дава възможност за печеливши ходове.   

- Кой според вас е по-реалистичен, макар и хипотетичен на този етап, вариант – президентска партия или заявка за втори мандат?

- Доколкото познавам президента, той няма да тръгне да прави своя партия, нито ще прати подставени лица в подобно начинание. Това не означава, че в българското общество няма да се появят политически и/или граждански формации, които да  подкрепят идеите и усилията му. А заявката за втори мандат е логично да бъде обявена след като на обществото бъде представена, бъде обсъдена и подкрепена неговата стратегическа програма за национално развитие и за отстраняване на пороците в модела на управление, които спъват това развитие.Епицентър