Политически лидери коментираха днес част от параметрите в проектобюджета, представен от служебното правителство, предаде БТА.

Председателят на ГЕРБ Бойко Борисов каза на пресконференция,

че ако дефицитът остане 6,4 процента, както е в проектобюджета на служебния кабинет, страната ни трябва да забрави за членство в еврозоната. Според него честно е, преди да се състави правителство, лидерите на всяка партия в парламента да изкоментират бюджета и да кажат за какво ще гласуват.

По думите на Борисов има "капани", които не са отразени в бюджета.

В Чирен все още има нагнетен скъп газ, заемът от близо един милиард лева, отпуснат на "Булгаргаз", също не е отразен, кой ще го плаща, коментира председателят на ГЕРБ. От отговор се нуждаел и въпросът дали ще бъде гласуван таван на лимита на външния дълг.

Следващите дни трябва да решим дали теглим огромен дълг, дали да режем разходи, дали да вдигаме данъците - и около това мнозинство да се направи правителство, обясни той.

Партията на промяната и "Демократична България" (ДБ) да кажат откъде ще отрежат 3,4 процента, добави Борисов.

Съпредседателят на „Продължаваме Промяната“ Асен Василев заяви, че има две грешки в проектобюджета,

представен от служебното правителство на премиера Гълъб Донев. Във видео, публикувано на неговата Фейсбук страница, Василев посочи, че първата грешка е, че по Плана за възстановяване е заложено да се направят всички разходи - 100% от разходите, а да получим 0% от приходите. Това е грешка от 2 милиарда 881 милиона лева. 

Втората грешка е, че не е заложено да се събере 100% дивидент от държавните предприятия. Това е грешка от 1 милиард 721 милиона лева. Само с корекцията на тези две грешки бюджетният дефицит намалява с над 4 милиарда и половина лева и пада на 3,6%, каза Василев.

„Сигурен съм, че като започне работна седмица, получим информацията, която сме поискали от Министерството на финансите

и прегледаме бюджета на Гълъб Донев перо по перо, и останалите 0,6 процента ще бъдат намерени. Така ще имаме бюджетен дефицит от 3 процента, без да се намали с нито един лев нито една заплата, нито една пенсия, заложена от служебния кабинет“, посочва Василев във видеото. 

„Както и преди съм казвал – пари има за всички, ако не се краде“, допълни още той. 

Заложеният бюджетен дефицит от почти 12 млрд. лв. е чудовищен и безпрецедентен в най-новата история на България, 

заявяват от „Възраждане“ в позиция, разпространена от пресцентъра на партията вчера. Предстои финансовите експерти на „Възраждане“ да се запознаят с проекта на бюджет, но едно е сигурно, че при така заложените параметри всякакви неразумни и екзотични експерименти като влизане на България в еврозоната и ликвидирането на българския лев трябва да бъдат забравени поне за следващите няколко десетилетия, пише още в позицията. 

Официалната позиция на БСП по бюджета ще стане известна в понеделник, 

когато се събира Съветът по финанси към Националния съвет на БСП, който ще обсъди параметрите на предложения бюджет от служебния кабинет. Известно е, че БСП няма да подкрепи замразяване на доходите. 

"БСП за България" внесе в НС законопроект, който предвижда минималната работна заплата, която миналият парламент реши да бъде 50 процента от средната за страната, да влезе в сила от 1 юли т.г., а не от 1 януари 2024 г.

Времето разкрива истината. Лошото управление на държавните финанси през 2022 г., заради което „Има такъв народ“ напусна коалицията,

дава своите отровни плодове, написа на официалната си страница във Фейсбук лидерът на партия „Има такъв народ“ Слави Трифонов. 

„Безконтролното харчене на държавни средства доведе до това, че служебното правителство предлага увеличение на данъците – ДДС да бъде увеличен на 22%, а плоският данък за фирмите на 15%“, написа Трифонов. 

„Благодарение на некомпетентната финансова политика на Асен Василев бързо се плъзгаме към бюджетна катастрофа“, смята още той. 

В поста си Слави Трифонов припомня, че служебното правителство обяви, че внася бюджет с дефицит от 6,4% от брутния вътрешен продукт. 

„Това е нещо нечувано от епохата на Виденов досега,

а всички помним как завърши тя. За някои политици това, което се случва, може би е изненадващо, а за други даже е съвсем нормално и желано. А в действителност множество икономисти още от лятото на 2021 г. предвиждаха да се случи точно това. За 2-3 кратки години бюджетните разходи на държавата, измерени в млрд лв., почти се удвоиха. Публичният дълг беше под 30 млрд. лв. През тази година той може да наближи 50, а догодина – 60 млрд. лв. Вместо през този период България да се приближи до Еврозоната (като Хърватия), да повиши своя кредитен рейтинг и да привлече многомилиардни инвестиции (като Румъния и Сърбия), ние се къпем в блаженството на некомпетентността и популизма“, коментира още лидерът на „Има такъв народ“. 

„Трябва ни бюджет, който да показва желанието на държавата да подпомага всички местни и чуждестранни инвеститори, които искат да развиват бизнес в България“, допълва той. 

Според Трифонов правилните действия в тази ситуация не включват увеличение на данъците. Не включват и отказ от еврозоната за десетилетия напред, а включват реформи в публичния сектор и ограничаване на астрономическия ръст на разходите, коментира той. 

След проведени разговори и анализ служебното правителство реши да бъде внесен в парламента законът за държавния бюджет,

разработен на база на действащото законодателство. Предложният бюджет е с дефицит с от 6,4 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП), което е почти 12 млрд. лева. 

Минималната работна заплата през текущата година се фиксира на 780 лв.,

а през следващата ще бъде определяна по новата методика, която предвижда тя да бъде 50 на сто от средната за страната. Това кара МФ да допусне, че през 2024 г. МРЗ ще възлиза на 935 лв., а през 2025 г. тя ще прехвърли за първи път 1000 лв. и ще възлиза на 1030 лв.

Не се предвиждат промени в размера на осигуровките и разпределянето на тяхната тежест между работник и работодател.

В прогнозата на МФ е предвидено през текущата, 2024 и 2025 г. пенсиите за трудов стаж и навършена възраст да нарастват, както и досега, по т.нар "швейцарското правило" (процентът на изменение е равен на сбора от 50 на сто от нарастването на осигурителния доход и 50 на сто от индекса на потребителските цени през предходната календарна година), като за тази година се очаква това да бъде с 12 процента. Същото важи и за минималната пенсия, която към момента е 467 лв.

Министерството на финансите допуска в своята Средносрочна макроикономическа прогноза вероятност

Данъкът върху добавената стойност да се увеличи от 20 на 22 на сто, а корпоративният данък - да нарасне от 10 на 15 на сто. Уточнението тук е, че тези мерки не са заложени в законодателната рамка на бюджета, но са част от Средносрочната макроикономическа прогноза. 

Освен това се посочва вероятност данъкът, плащан от едноличните търговци, да се увеличи от 15 на 20 на сто.

Според МФ увеличено ДДС би внесло в хазната допълнително 1,63 млрд. лв., от увеличените корпоративни данъци пък се очакват допълнителни постъпления в размер на 2,3 млрд. лв.

Източник: Валерия Димитрова, Екатерина Тотева/БТА, Vesti,bg