Президентът Румен Радев започва консултации за съставяне на служебен кабинет

Президентът Румен Радев започва консултации за съставяне на служебен кабинет.

Днес на Дондуков 2 са поканени първите две парламентарни сили. Това са ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ.

Консултациите с ГЕРБ-СДС са в 10.00 часа, а с ПП-ДБ в 11.30 часа.

До това се стигна, след като кабинетът "Желязков" подаде оставка този четвъртък.

Все още не е ясно, кога ще се проведат консултациите с останалите политически сили. След като приключат следва връчване на мандатите по ред.

Ако и трите мандата се провалят - президентът назначава премиер от домовата книга, служебен кабинет и насрочва дата за следващи избори.

До този момент президентът Радев не е коментирал новата политическа ситуация в страната след оставката на кабинета на Росен Желязков, за която той активно настояваше по време на протестите. 

Неделният ден не премина без политически реакции и коментари.

Божидар Божанов заяви пред Българската национална телевизия, че от ПП-ДБ няма да предлагат свой кабинет, но настояват за промени в Изборния кодекс.

Тошко Йорданов заяви, че ПП-ДБ са излъгали протестиращите, защото при положение, че първият протест беше за бюджета, който бе коригиран, хората продължиха да стоят навън и заговориха за оставка.

В късните часове с политически коментар излезе и лидерът на ИТН Слави Трифонов, който заяви, че обича фактите, малко по-късно той публикува и видео на разговор с представители на партията, в което коментират актуалните теми.

ПП-ДБ отива при президента с идеята да се върви към избори, а не към второ правителство. Но - избори по нови правила.

„100 процента машинно гласуване, защото се видя опита до момента, купуване на гласове, драскане на бюлетини, това трябва да спре. Всички искат честни избори - като искат - само машини и ще решим проблема“, каза Ивайло Мирчев, ПП-ДБ.

Според „Възраждане“ идеята за машинното гласуване е тяхна.

„Ние предлагаме това от 2022 година, само машинно гласуване, но не трябва да залитаме в крайности. Машините не трябва да броят. Не трябва да има хартиен вот, но не може машината да брои, защото тогава с малка промяна в софтуера може да подмени вота на милиони българи. Да има сканиране“, заяви лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов.

За авторство върху предложението за машинен вот претендират и от „Има такъв народ“.

„Идеята на ИТН беше 100% машинно гласуване, но не с тези машини, а със сканиращи устройства и изчистване на списъците от мъртви души“, каза Станислав Балабанов, ИТН.

Бившият председател на Народното събрание и депутат от БСП припомни, че по темата с промените в Изборния кодекс се работи от месеци.

„Има работна група, която е преди второто четене, и всички групи внесоха и очакваме работната група да предложи обобщен законопроект.

Сред предложенията има два вида - с генериране на разписки или бюлетините се преброяват“, заяви Наталия Киселова, „БСП - Обединена левица“.

Как се стигна доптук?

3 ноември. Министерството на финансите публикува проекта на бюджет 2026, предвиждащ ръст на някои осигуровки и данъци.
Същия ден започнаха остри реакции от страна на опозицията, работодатели и граждански организации.
5 ноември. Работодателите бойкотираха тристранния съвет - задължителен за придвижването на бюджета.
6 ноември. Делян Пеевски заяви подкрепа за проектобюджета.
21 ноември. Народното събрание прие на първо четене проекта за държавен бюджет за 2026 г.
24 ноември. "Продължаваме промяната - Демократична България" насрочи протест срещу кражбите в бюджета.
26 ноември. След скандално заседание ресорната парламентарна комисия прие проекта за бюджет.
Същата вечер десетки хиляди хора обградиха парламента в протест срещу бюджета.
27 ноември. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов обяви, че управляващите оттеглят проектобюджета.
28 ноември. "Продължаваме промяната - Демократична България" свика нов протест.
1 декември. Втори протест - по-многолюден и вече с ясни искания за оставката на властта.
След края на протеста се появиха провокатори и се стигна до сблъсък с полицията и арести.
2 декември. В обръщение към народа президентът Румен Радев заяви, че оставката е неотложна.
5 декември. ПП-ДБ внесе шестия поред вот на недоверие срещу кабинета "Желязков" и обяви нов протест.
6 декември. Министерството на финансите публикува втори проект на бюджет за 2026 г.
10 декември. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов обяви, че ще решава за оставката на правителството след влизането в еврозоната.
11 декември. Премиерът Желязков обяви, че подава оставка в отговор на очакванията на протестиращите.
Минути по-късно правителството оцеля и в шестия вот на недоверие.
12 декември. Народното събрание единодушно прие оставката на премиера, а с нея - и на правителството му.