"Преса": По примера на Костов д-р Москов прави свои РМД-та

Здравният министър Петър Москов предлага 67 болници да бъдат извадени на тезгяха, като отпаднат от забранителния списък за приватизация. Проектът, който бе одобрен от кабинета, предвижда да се даде зелена светлина за продажба на „Пирогов“, Александровска болница, Майчин дом, ИСУЛ, болница „Света Екатерина“, всички университетски и многопрофилни болници, специализирани детски лечебници, онкоболници, за белодробни заболявания и тези за рехабилитация, съобщава „Преса”.

По времето на Иван Костов здравеопазването беше единственият сектор, който бе изцяло съхранен. Командира обаче стана баща на порочната РМД приватизация. „Убийствено е преди избори да предприемаш ход „а ла БГА Балкан“ и да те свързват с маниера „Костов“, тревожат се депутати от управляващата коалиция. Само ДПС казаха, че приемат раздържавяването, но искат ясно разписан ред.

Москов увери депутатите, че няма да прави приватизация като Костов, защото тогава имало РМД-та, а 75% от сумата можела да се плати с компенсаторки, и то разсрочено. В проекта на Москов, одобрен в МС, пише, че лекари могат да купуват болници или части от тях по пазарни цени, но по облекчена процедура. Условието е в приватизацията да участват 51% от лекарите и да придобиват поне 50% от капитала. Без публичен търг ще се мине и ако наемател в болницата иска да я купи, стига да има договор с НЗОК. На практика това е възраждане на РМД в по-приемлив вид, възмущават се депутати.

Промените в Закона за лечебните заведения бяха одобрени неохотно от здравната комисия, но всички групи, включително ГЕРБ и реформаторите, не приемат тази драстична стъпка - тотална приватизация на болници.

От опозицията подозират, че екипът на Москов си затваря очите пред трупането на нови задължения от болниците с цел да бъдат по-лесно приватизирани, след което да бъдат докарани до фалит. Министърът обаче отрече, че дълговете се увеличават, напротив - били овладени по негово време.

Лечебниците са регистрирани по Търговския закон и не се предвижда промяна на статута им. Това означава, че когато някой обяви фалит, ликвидаторът удовлетворява изискванията на най-големите кредитори. Това обикновено са фармацевтични компании. След това със сградния фонд може да прави каквото си иска.

Всички групи в НС пишат свои забранителни списъци за болниците. В ГЕРБ не са решили още колко ще са те, но смятат, че поне двайсетина трябва да попаднат в списъка. АБВ искат поне 35, а ПФ - още повече. Даже РБ настоява да има гаранции, че здравната помощ у нас няма да бъде блокирана.

Хората на Борисов са разтревожени и от предложението на Москов за сливане на здравни заведения с държавна и общинска собственост. Техни кметове по места поставиха остро въпроса, имаше и протести.

В законопроекта е предвидено, когато едно здравно заведение има смесена собственост, решението за приватизация да се взема от МС, което е скандално, защото така се елиминира местният парламент.

Д-р Красимир Петров от ГЕРБ поиска в закона да се запишат критериите, по които ще се преценява кои болници може да сключват договор с касата. В момента министърът предлага той да определя критериите, а комисии да дават становища. Те обаче не са нормативен акт и не може да бъдат оспорени в съда. И така на практика здравният министър еднолично ще отсява кои лечебници да останат на пазара. Още по-скандално е, че няма задължение, ако една болница има договор с НЗОК за работа по допълнителен пакет, да поеме и основния пакет, където са хроничните и спешните случаи, които обикновено носят загуби. Защо министърът не е ограничил болниците да нямат възможност да си избират пациенти и дали не ни води към огромен хаос в системата, питат се депутатите в кулоарите на парламента.

Над 397 млн. лв. са дълговете в края на 2014 г. Към 31 декември 2014 г. дълговете на държавните и общинските болници са в размер на 397 млн. лв. Това отговори Петър Москов на депутата от РБ доц. Димитър Шишков.

През 2013 г. дълговете на болниците са били близо 370 млн. лв. Петте болници с най-голям размер на задълженията за 2014 г. са: УМБАЛ „Св. Георги“-Пловдив (46,5 млн. лв.), УМБАЛ „Н. И. Пирогов“-София (34,6 млн. лв.), МБАЛ „Св. Марина“-Варна (26,7 млн. лв.), СБАЛ по хематологични заболявания в София (25 млн. лв.) и УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ“ в София (24,4 млн. лв.). Тяхната стойност спрямо 2013 г. намалява единствено за УМБАЛ „Св. Георги“, а за останалите четири се увеличава.

Просрочените задължения на „Пирогов“ към 31 януари 2015 г. възлизат на 12 млн. лв., на Александровска болница - 10,6 млн. лв., а на ИСУЛ - над 5 млн. лв. Многопрофилните болници за активно лечение в областните градове имат общо 61,7 млн. лв. просрочени задължения./БЛИЦ