Преподобна Стойна лекува и до днес

Стойна Димитрова, известна като Преподобна Стойна или Стойна Калугерята, е българска отшелничка, смятана за ясновидка и лечителка. Тя е родена на днешната дата - 9 септември 1883 година в село Хазнатар, Серско, тогава в Османската империя, днес в Гърция.

На седемгодишна възраст се разболява от едра шарка, в резултат на което ослепява и се твърди, че се появяват нейни ясновидски и лечителски способности.

До тук историята на Преподобна Стойна много напомня на тази на най-известната българска пророчица Ванга. Петричката врачка дори е казвала за нея, че баба Стойна е три пъти по-силна от нея. Всъщност Преподобна Стойна била известна и като духовната учителка на Ванга. Петричката пророчица неведнъж я е признавала за своя предтеча и често пращала болни да търсят изцеление на гроба ѝ.

До шестнадесетата си година Стойна живее в пълно уединение в отделна стая. Когато навършила тази възраст, ѝ се явил насън Свети Георги, който ѝ казал да копае в двора, където ще намери негова икона и кандило. С помощта на съседите, тъй като семейството ѝ е бедно, в двора на това място се построява малък параклис, където Стойна живее до 1913 година.

Прозвището си получава от съселяните си, заради аскетичния си начин на живот. Преподобна Стойна предупреждава близките си, че няколко дни ще бъде като мъртва, но да не я погребват. След една седмица Стойна видимо се съживява и хората от района започват да идват при нея за помощ и изцеление.

След Междусъюзническата война цялото ѝ семейство се преселва в България, тъй като Хазнатар остава в Гърция. На път за Петрич, минавайки през село Долна Сушица (от 1951 година Златолист), Преподобна Стойна решава да остане да живее в храма „Свети Георги“ в селото. Там тя прекарва остатъка от живота си в пост и молитва. До смъртта на Преподобна Стойна много хора идват при нея за помощ, съвет, утеха и изповед.

Твърди се, че много хора, включително самата Ванга, идвала да търси изцеление до вековния чинар в двора на "Свети Георги". 

Легендата гласи, че чудотворното дърво се извисява още от създаването на българската държава. Всеки страдащ трябва само да обгърне здравият му вековен дънер и ще се изцери.

Смята се, че чинарът дава огромна сила и енергия, както била убедена и самата Преподобна Стойна. Днес на дървото са вързани две люлки. Всеки, който има молба към светицата, трябва да се полюлее на тях.

В двора на манастирчето се намира още и кладенец на желанията. Всеки, който има определено желание, само трябва да се наведе над него и да прошепне искането си над живата вода.

Преподобна Стойна умира от пневмония на 22 декември 1933 година, като отказва лекарства. Погребана е в двора на църквата „Свети Георги“ в село Златолист, където е оформен малък мемориал. След смъртта ѝ сестрината ѝ дъщеря и няколко жени, живели край нея, описват живота ѝ. Спомените са публикувани през 1986 година на страниците на списание „Български фолклор“Кмета.бг