Повече от 75% от почвите по света са значително деградирали, което ще се отрази негативно на живота 3,2 милиарда души.

Тези земи или са станали пустини, или са замърсени, или са били обезлесени за селскостопанско производство, което е сред основните причини за изчезването на видовете, предупреждават от Междуправителствената научно-политическа платформа за биологичното разнообразие и екосистемни услуги (IPBES).

 

Разрушаването на почвения слой ще доведе до масова миграция, в порядъка на 700 милиона души до 2050 г.

Дори сега разрушаването на почвите, причинено от индустриално земеделие, добив на полезни изкопаеми и урбанизация засяга около 40% от населението на Земята

Ако продължават с настоящите темпове, тези процеси ще доведат до загуба на плодовитостта на почвения слой, която ще засегне 95% сухоземната повърхност на планетата до 2050 г.

Проучването е направено в 45 държави, като в него са участвали повече от 100 учени.

Най-тежко засегнати са влажните зони. 87% от тях са изчезнали през последните 300 години. Тропическите гори, блатата и др. имат ключово значение за регулиране на климата на Земята и кръговрата на водата. Тяхното унищожаване води до настъпление на пустините и полупустините.

Основната причина за деградацията на почвите, според доклада, е комбинацията от начина на живот в развитите икономики, основан на консумацията и нарастващото потребление в развиващите се страни, съчетано с увеличаването на тяхното население.

За повечето държави това не сред най-важните проблеми, въпреки че според конвенция на ООН от 1994 г., до 2030 г. трябва да се постигне спиране на разрушаването на останалите незасегнати земи в световен мащаб.

В много развиващи се страни в Африка и Азия, цената на бездействието може да надхвърли трикратно стойността на необходимите мерки, а печалбите от възстановяването на почвите биха били десетократно по-големи от необходимите за целта инвестиции.

Отделно от това, ООН  публикува миналата седмица глобално изследване, което прогнозира, че повече от половината от населението на Земята няма да има достъп до питейна вода най-малко един месец в годината до 2050 г.