Предстоящата предизборна кампания ще е под надслов геополитика, цени и поддържане духа на протестите

Предстоящата предизборна кампания ще е под надслов геополитика, цени и поддържане духа на протестите от преди две години.

Колкото по-голяма е опасността от студ и тъмнина през зимата, толкова по-голяма е възможността политиците да помислят трезво.

Център-лявото става все по-мрежово и все по-малко монолитно пространство.

Това заяви в интервю за БГНЕС политологът д-р Първан Симеонов.

С него разговаряме за предстоящия старт на предизборната кампания, разделителните линии между партиите и възможностите за разрешаването на политическата криза.

„Основните послания на политическите партии на предстоящите избори ще бъдат свързани с джоба и с геополитиката. Част от българските политически партии от години предпочитат да се позиционират именно по геополитически вектори“, каза политологът.

Той припомни, че по традиция основното деление в българското общество е „консервативно и източно срещу прогресивно и западно“ и вероятно това ще бъде акцент и в тази кампания. „Генерално двете основни политически сили – ГЕРБ и „Продължаваме промяната“, могат да развият антагонистичка кампания помежду си, подобна на яркото противопоставяне между ГЕРБ и БСП навремето, в което двете взаимно отрицаващи се партии донякъде взаимно се мобилизираха, сочейки се една друга. Или поне идеята на ПП ще е такава – да мобилизират силни анти-ГЕРБ настроения, за да поддържа жив духа на 2020 г.“, прогнозира Симеонов.

Доказателства за това не липсват през последните дни в риториката между двете партии.

„Освен геополитиката и цените, ще го има и посланието от 2020 г., което всъщност беше и прототипът на ПП, а именно посланието срещу модела „ГЕРБ“ или „ГЕРБ и ДПС“, добави той.

Дали връщането към противопоставянето от 2020 г. няма да навреди на сформирането на бъдещо коалиционно управление между партии, изповядващи евроатлантическа ориентация, това ще се мисли след вота.

„Тогава, първо, в зависимост от конфигурацията, която се получила, вероятно ще се мислят и теми, по които би могло да се формира мнозинство. И както ясно долавяте, тук въпросът няма да е една или друга партия, а ще е една или друга личност. Струва ми се, че различни формации по терена биха били съгласни на различни видове сътрудничества, но големият въпрос ще бъде въпросът за личната съдба на хора като Бойко Борисов, той пък контрира с въпроси за личната съдба на хора като Кирил Петков и Асен Василев, и т.н. Но всичко това ще има своята важност след изборите. До изборите ще има позициониране по-скоро в тези три теми, по които си говорихме, пък после ще му мислим“, смята Симеонов.

Той не изключва партиите все пак да надмогнат егото си и да успеят да се разберат за управление.

„Има една парадоксална ситуация, в която наличието на опасност е шанс тя да бъде избегната, или осъзнаването на опасността. Колкото по-голяма е опасността от студ и тъмнина през зимата, толкова по-голяма е възможността политиците трезво да преценят риска и да оставят на заден план партийния егоизъм, а и личния си егоизъм, и да търсят някакви формули. Но не е малка и възможността такива формули да не се намерят и да се отиде и на нови избори“, заяви политологът.

Според него политиците в България живеят със съзнанието за сериозна потенциална опасност за есенно-зимния период: „И аз лично вярвам, че имат пътища един към друг, които могат да извървят или даже могат да произведат известно себеотрицание“.

По отношение на възможното обединение между „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“, което не се състоя, Първан Симеонов смята, че тук няма правилно или грешно решение.

„По-скоро това беше въпрос на политическо позициониране. По всичко личи, че ПП са решили да се позиционират отново малко по-центристки. Те бяха отишли много на Запад на фона на масовия български вкус, който е по-скоро Център-Изток, но меко Център-Изток, без крайности. Въобще българското масово съзнание няма особени крайности в нито една от посоките. Сега ПП като че ли малко се връщат в центъра, осъзнавайки, че все пак се различават от ДБ и че ДБ е по-скоро формация на крилото, тя е по-скоро нишова формация, и влизайки в тяхната ниша, ПП като че ли губят потенциални гласове в центъра“, заяви политологът.

Той припомни, че именно такъв тип гласове бяха предпочели ПП на последните избори. „Вярно е, те загубиха много такива потенциални гласове, но вероятно ще направят всичко възможно да задържат част от тях или дори да си върнат част от тях. Така, че двете формации имат шанса, понеже все още имат сравнително различен профил, не много различен, но все пак донякъде различен, те ще опитат по-пълно да оползотворят това център-дясно пространство, където ПП ще играе по-скоро център, а ДБ по-скоро дясно. С цялата условност на тези понятия в България, пак го казвам“, заяви Първан Симеонов.

ПП в последните дни зазвучаха малко по-меко по темата „Газпром“, за разлика от ДБ, които по този начин получават по-свободна ниша да играят основната си карта, а именно критичността към Русия.

„По този начин двете партии всъщност си правят услуга, защото ПП си позволява по-присъщото си центристко говорене, докато ДБ може по-спокойно, без да влиза в противоположност с ПП, да играе своята основна карта – критичността към Русия. Така, че тяхната надежда е, разпределяйки си така територията, да успеят да завършат с по-добър резултат, който да им осигури после опции“, добави политологът.

Това няма да е лесно, защото ГЕРБ в момента е в по-изгодната позиция да критикува. „Това е сладостта на опозиционната роля – ГЕРБ може да критикува досегашното управление от сутрин до вечер, то е в отбранителна позиция. Затова най-важното за ПП е, понеже те имат гласоподавателите, но те не са толкова много мобилизирани, както на тях им се иска, да мобилизират своите гласоподаватели. Те не са загубили гласоподаватели, просто имат демобилизирани гласоподаватели. И тук шансът на ПП е именно да измисли сюжет за мобилизация“, заяви Първан Симеонов.

Той смята, че ГЕРБ има за решаване проблема с политическата изолация. В този смисъл разширяване на влиянието е важно.

„Може да постигнат известно връщане на влияние сред по-широки обществени слоеве, макар и неголямо, но по-важното е после в парламента кой би искал да работи с тях. И тук, пак казвам, ще се повдигне въпросът за Борисов, макар че Борисов се е отдръпнал и т.н. Най-вероятно ще се повдигне въпросът да се отдръпва още. Това е главният въпрос за ГЕРБ, не толкова електоралната им тежест. Тя горе-долу вече е на една предвидима величина. ГЕРБ отдавна се превърна във формация с твърда подкрепа. Тя отдавна не е като някаква широка обществена мрежа, по-скоро една доста монолитна структура. По-важен е въпросът как тази монолитност не значи изолация. Това е важният въпрос за тях – дали ще успеят да отворят врати, а не дали ще бъдат по-големи. Разбира се, това зависи от изборния резултат. Ако ГЕРБ спечели убедително изборите, това може да направи доста по-убедителна тяхната позиция, която чувам и днес от Тома Биков. Те казват „въпросите на страната няма как да се решават без нас“, заяви Първан Симеонов.

Той посочи, че център-лявото е пространство, което става все по-мрежово и все по-малко монолитно.

„Погрешно разсъждават тези, които смятат, че бъдещето продължава да принадлежи на монолитните монополни структури. Бъдещето принадлежи на мрежите. И това е една от стратегически грешки според мен на БСП, че иначе правилно интензифицираха присъствието на партията, направиха я по-гъвкава, по-мобилна, по-реактивна, по-енергична, но някак си всичко това направи така, че формацията в един момент пропусна да отваря врати. И все се оказва така, че около лявото или ляво-консервативното в България, и малкото ляво-либерално, което има, са много голямо мрежово пространство отвъд БСП“, заяви политологът.

Според него неспособността на БСП да види това като шанс, фактът, че го предвижда като опасност, е пречка в това пространство. Тук по естествен път в това пространство лека-полека като основна фигура започва да се очертава Румен Радев, защото като че ли през него могат да звучат различни гласове. Гласове като интелектуалното ляво на Крум Зарков. Консервативно-лявото на военни среди и хора на сигурността, и т.н., което е традиционно силно представено в България.

„Тоест, някак си се получава един конгломерат в това пространство, което ние условно наричаме ляво. На фона на това пространство БСП като че ли продължава да смята, че имат монопола. Не ми се струва, че е вече така, и в този ред на мисли, тук ще спечели всеки, който има малко по-свежо излъчване. Генерално за това пространство, ми се струва, че ще отговаря Румен Радев и е много любопитно как ще текат отношенията му с Корнелия Нинова, като тук виждаме, че те са доста интензивни и противоречиви“, каза Първан Симеонов.

Той смята, че с най-голямо любопитство трябва да се гледа какво ще стане със Стефан Янев, който също между другото усеща, че в лявото има вакуум и заговори ляво, макар че преди време говореше по-скоро дясно, т.е. той е на път да поправи една може би грешка на позициониране в началото.

Традиционно любопитни ще бъдат проектите „Янев“, „Трифонов“ и, разбира се, „Костадинов”.

„С любопитство трябва да се гледа и какво става при Слави Трифонов, защото той е доста ярък в своето поведение, в същото време не преживява най-добрите си политически времена. И при двете формации не можем да кажем какви са изгледите им да бъдат в парламента. Има една друга формация – там наистина ще е най-интересно, тя е на „Възраждане“, които получават доста шансове, направиха и немалко грешки. Основната им грешка е, че позволиха прекалено да бъде пакетиран техният образ с образа на ГЕРБ и ДПС. И за това като че ли „Възраждане“ през лятото някъде бяха спрели своето нарастване, сега обаче при евентуална осезаема опасност от обедняване през есента, това обикновено върви с радикализация на обществата, „Възраждане“ получават нови шансове. Но там ще е енигма, защото там ще има скрити вотове, тъй че ако ще гледаме за любопитни места по терена”, каза Първанов.

Друго, което трябва да наблюдаваме, е активността.

„Активността може да ни изненада и приятно, и неприятно, защото не сме наблюдавали такава ситуация въобще. Ситуация, в която има четири поредни избора в рамките на две години, че и повече – имаше президентски избори, не сме наблюдавали, тъй че нямаме право да се изненадваме от нищо, да го кажем така“, обобщи Първан Симеонов. /БГНЕС