Предизборната кампания след първите 10 дни: Умора, страх и безмилостна война в някогашното ДПС

Върху кампанията за предстоящите парламентарни избори тежат умора, въпросителни, страх.
Липсват ентусиазъм, споделена представа за бъдещето, ясни очертания за следващ кабинет.

Има и друго: много отчетливо кампанията е разполовена – на видима, рутинна част от една страна, и от друга - на събития, които се развиват зад сцената; на действия, които не агитират пряко, но оказват влияние върху посланията на партиите и нагласите на избирателите.

Умората е обяснима, - отиваме на седмите парламентарния избори за последните три години. Рекорд, чиято екстремалност започна да не прави голямо впечатление. Обществото взе да свиква с извънредното обстоятелство и сякаш никой, поне засега, не полага усилия да прекрати това печално обстоятелство - партиите, като предложат смислена кампания и вдигнат вълна, гражданите като масово заявяват готовност да гласуват.

Случва се точно обратното. Социолозите прогнозират отлив и още по-ниска избирателна активност. През първата седмица на кампанията няма признаци, че тя ще успее да предизвика емоции и желания за гласуване.

Партиите и лидерите им са като извикани на бис артисти, които вече са изпълнили най-големите си хитове.

ГЕРБ и Бойко Борисов залагат отново на изпитаната формула за срещи с членове и симпатизанти в цялата страна. Един от ефектите е да стреснат опонентите със залите, които пълнят -  нещо, което само ГЕРБ успяват да направят.

Лозунгът на партията е „Сигурност и стабилност“, с който тя препраща към своите управленски мандати, но постига е друг ефект – на фона на растящото напрежение в различни точки на света, лозунгът е все по-актуален.

Очаква се, според данните от изследванията и от тенденцията в последните избори, ГЕРБ отново да е първа политическа сила и да носи отговорност за реализацията на първия мандат. Партията няма право на повече провали. След осмия вот политическата криза може да стане вътрешно-партийна. Казано другояче – гледай БСП и ДПС, мисли за ГЕРБ.

При срещата си с актива и симпатизантите в Ихтиман Борисов много категорично каза: „Аз ви гарантирам, че този път ще успея да направя правителство.“ Но формулата засега не е много ясна, а и различията остават.

Борисов, както обикновено, спори задочно с ПП-ДБ. В случая – за  профила на бъдещия премиер: „Искат да се намери извънземен - равноотдалечен. Къде е този човек? Видяха, че са маскари и сега търсят някой друг. Кой е този друг?“

Лидерът на ГЕРБ хем се опитва да приласкава ПП-ДБ за обща коалиция, хем остро ги напада, критикува, провокира, заканва се, кълне се („Няма да ви позволя да съм отрицателния герой в телевизиите!“)
Като отхвърля предложението за премиер с профила на Марио Драги, Борисов твърди, че „трябва всички да сме вътре.“
Защото „има война в Украйна, в Израел. Аз не си спомням такава чудовищна международна ситуация. Ние днес сме пред война, а си играем на правителство.“

Кампанията на ГЕРБ има за цел да спечели колкото се може повече места в НС, което ще позволи на партията да поставя условия със самочувствие.

Борисов казва още нещо важно: Че „нов ГЕРБ няма да се яви, друг Цар няма да дойде“. Разбирай - ново политическо чудо, което да преобърне ситуацията и да накаже лошите, няма да излезе на политическата сцена.

Проект на президента Румен Радев няма да има, така ли?

Ново при ГЕРБ е, че трима успешни кметове бяха хвърлени и в битката за централната власт – Димитър Николов (Бургас), Живко Тодоров (Стара Загора), Николай Мелемов (Смолян). Те няма да стават депутати, но според тезата, лансирана в кампанията, „всеки е длъжен да даде своя принос за голяма победа на ГЕРБ“., защото „институциите не работят, държавата върви по инерция“, последните години са „катастрофа“.

Дотук, като партия с опит, ГЕРБ води много стегната кампания: лансира водещи обещания и ангажименти по сектори, водачите на листи работят в регионите си, като кампанията на всеки един от тях има свой почерк.

В сравнение с последната предизборна кампания различното сега е едно – кризата в системните партии, която в ДПС ескалира до безмилостна политическа война.

През септември динамиката около партията беше бурна. Сега – пак. Социологическите проучвания сочат, че и двете фракции – около Пеевски и около Доган, ще влязат в следващия парламент. Групата около почетния председател се явява като Алианс за права и свободи (АПС) и около нея е като минно поле. По повод ареста на Джейхан Ибрямов хората около Доган поискаха отлагане на изборите заради ненормалната обстановка, но ден по-късно имунитетът на депутата беше свален и от ЦИК, и от НС.
Съпругата на Ибрямов започна гладна стачка – акт, който не помним от 90-те. За АПС ситуацията е тежка, а Ахмед Доган защити публично Ибрямов, като застана до съпругата му Биршен, негова бивша секретарка.

Клипът, насочен срещу ДПС-Ново начало, визиращ войната в Газа, беше голяма грешка, която настрои срещу АПС еврейската общност и нейните неправителствени организации, както и либералният сегмент.

Паралелно със сюжета „Ибрямов“ се разви новината, че Военно-окръжна прокуратура София започва разследване по сигнал на Делян Пеевски с искане да бъдат установят агентите, работили за Държавна сигурност (ДС) по линия на „Възродителния процес“ по региони.

В сигнала се казва и следното: „Намираме за съществено да се установи престъпната роля и на предателите, които Държавна сигурност е инфилтрирала сред българските мюсюлмани, които първо са извършвали доносническа дейност, а на по-късен етап, използвайки справедливия гняв на жертвите на Възродителния процес, изградиха политико-икономически структури от мафиотско-олигархичен модел”.

Извън събитията с високо напрежение, свързани с битката между бившите вече съпартийци, ДПС–Ново начало води традиционна кампания. Тя залага на срещи тет-а-тет с избирателите, които имат възможност да попълват анкетни карти с въпрос: „Какво очаквам и изисквам от политиците?“ Кампанията на ДПС-Ново начало излъчва позитивизъм, за разлика от тази на АПС, където има ясно изразена агресия към доскорошните съидейници от ДПС-Ново начало.

Прави впечатление агресивното говорене на почетния председател Ахмед Доган, който публично отправи закана срещу доскорошния съпартиец и най-близък съратник, когото преди три месеца нарече "феномен", а в неделя "даде клетва" да се справи с "това предизвикателство".

За БСП-ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА изборите са тест за жизнеспособността на едно обединено ляво пространство, подложено на фрагментация години наред. Задачата, която си е поставила левицата е да си върне позицията на водеща партия, като се надява импулсът да дойде от общите усилия на предстоящите избори.

Лозунгът й гласи „Време е за решения“, като бе представена Програма за  ускорено развитие на България, разработвана в продължение на два месеца от 10 работни групи. Документът дава 100 решения за България.

Сред водещите лица на БСП се наредиха младите социалисти като лидерът на младежката организация Габриел Вълков, водач в 23-и МИР в София, който казва:„Разликата между десницата и левицата - ние няма да седнем в ничий скут“. И още: .„Предлагаме равен старт в живота на всеки млад човек в България.“

Представителите на партията говорят за необходимостта да се създаде експертно правителство, като припомнят, че БСП има решение на конгрес да не влиза в коалиция с ГЕРБ и ДПС.

По време на кампания обикновено се раздават тонове луксозни обещания унисекс, а когато за доверието на гражданите се състезават все повече и повече партии те просто започват да ги игнорират.
Предимството на „Възраждане“ е, че дава ударни обещания. Като това да излезем от НАТО, да не приемаме еврото, да запазим българската енергетика. Спорни са, но се запомнят.

Партията се радикализира, като единствена не подкрепи становището, постигнато на КСНС при президента. „Нашата позиция беше, че трябва да излезем с осъждане на израелската агресия така, както България осъди руската агресия“, каза лидерът Костадин Костадинов.

„Възраждане“ и ПП-ДБ са в челен сблъсък. ПП-ДБ сезира прокуратурата заради “извършени престъпления против Републиката от ИТН и „Възраждане“ заради блокирането на трибуната в последните часове от работата на Народното събрание. Това бе „вградено“ в кампанията на коалицията.  

Ново е, че ПП-ДБ са по-практични, предлагат решения за здравеопазване, доходи, образование.
Лозунгът й е „Да се погрижим за България“, а символът на кампанията – фиданка. Коалицията няма да раздава рекламни материали като фланелки, химикалки, а дръвче, което да бъде засадено. Амбицията е да бъдат засадени близо 50 000 нови дръвчета.

Очевидно е, че коалицията се опитва да бъде симпатична, като настървението срещу модела ГЕРБ, Борисов, Пеевски е отстъпило встрани, но дали симпатизантите на реформаторската сила очакват от нея точно това - да се смири, да се сниши?

ПП-ДБ са в много неудобна позиция – ако искат да запазят електората си, трябва да атакуват яростно тези, с които направиха „сглобката“ и с които пиха „мазно кафе“.

Подобна ярост засега няма. Коалицията трябва да се бори за второто място в остра конкуренция с „Възраждане“, която изглежда по-целенасочена и много радикална.
Мотото й е „Стига експерименти! Време е за Възраждане“!“

Партия „Има такъв народ“ твърди, че да се гласува за нея е „Логичният избор“. Защото, според Слави Трифонов, тя не е лъгала, а е показвала суровата и грозна истина, дори с цената да бъде намразена.
 
Популистката формация печели от кризата, като успя да си създаде ядро от симпатизанти, които при ниската избирателна активност са достатъчни, за да има малко депутати, но голяма тежест в преговори за правителство, за законопроекти, за решения.

След първите десет дни на кампанията личи и друго: тя се разпадна до кампании на местна почва, докато на национално ниво партиите не изведоха значимо, съдбоносно послание, което да вдигне рязко желанието за гласуване.

Във времето до вота те трябва да направят точно това - да накарат избирателите да погледнат в бъдещето и да гласуват за него.
Дали ще успеят да го направят, предстои да видим. Епицентър.бг