Преди 70 г. войските на 3-и Украински фронт окупират България

На 8 септември 1944 г. войските на 3-и Украински фронт навлизат в България и я окупират, без да срещнат съпротива. Това става след като на 5 септември Съветския съюз обявява война на България. Също на 8 септември България обявява война на Германия и по този начин държавата ни е сама срещу всички участници във войната.Трети Украински фронт настъпва основно през Добруджа със силите на три общовойскови армии: на десния фланг с 46 А, в центъра с 57 А и с лявофланговата 37 А. Последната с ускорен марш се дислоцира в района на Бургас, Казанлък и Ямбол, с цел да замести полковете на 3-та пехотна Балканска дивизия на Прикриващия фронт срещу Турция. До края на окупацията през декември 1947 г. 37 А е основната окупационна войска у нас.

Твърденията, че българският народ отива да посрещне руските войски само от любопитство, както е направило през април 1941 г. при навлизане на германците, не са верни. Първо, по онова време народът все още е настроен русофилски, а не германофилски; Второ, народът по време на войната е оголял и обосял – германските задължения за изнесени български стоки по клирингови взаимоотношения надхвърлят тогавашни 100 млн. долара; Трето, частите на Съветската армия са посрещнати с цветя от ликуващ народ, който се надява на положителни промени.

Настава период в историята ни, който според някои е освобождение на страната от монархофашизма, а за други е равнозначен на трета национална катастрофа. Но от сегашната дистанция на времето на събитията би могло да се погледне и по-безпристрастно.

Неизбежната окупация

Основният фактор за започналата на 8 септември съветска окупация на България и последвалите след това процеси в страната е изцяло геополитически и се отнася до плановете на водещите държави от антихитлеристката коалиция за следвоенното устройство на Европа. Конкретно то опира до въпроса в чия сфера на влияние ще попадне България.

В средата на лятото на 1944 г. българското правителство си дава ясна сметка, че войната е загубена и страната ни неизбежно ще бъде окупирана. Проблемът е дали англо-американската окупация може да изпревари руската. Още в края на юли 1944 г. правителството дава мандат на Стойчо Мошанов да води преговори в Кайро за сключване на сепаративно примирие с представителите на САЩ и Англия. Неговият текст се уточнява от Европейската консултативна комисия (ЕКК) със седалище в Лондон.

Според Мошанов съвместният британско-американски проект от 13 точки е съгласуван едва на 25 август 1944 г., като „условията за примирие били като за победена страна, но не представлявали безусловна капитулация”. От България се изисква: да скъса отношенията си с Германия и съюзниците й; да разоръжи и интернира неприятелските военни части и граждани; да постави под контрол неприятелската собственост. Нейните войски и администрация трябва да се изтеглят от окупираните територии на „съюзните" държави, което означава, че националното обединение, постигнато през 1941 г., отново ще загуби реални очертания. Предвидена е възможност за окупация на страната, като „върховният командващ има правото да придвижва свободно съюзни сили през българската територия за сметка на България, ако военното положение изисква". При това България трябва да изпълнява разпорежданията на съюзниците за ползване и контрол на нейния транспорт, както и да осигури доставки, услуги и местна валута, каквито съюзниците поискат, „за използване от техните сили или мисии в България, или за продължаването на войната".

Съветският представител в ЕКК отказва да съгласува документа под предлог, че страната му не е във война с България. А вече е 3 септември! И Лондон също не бърза, защото си дава реалистична преценка, че българо-гръцката граница ще е бъдещата разделителната линия между техните и съветските войски.

ЕКК на 12 септември започва обсъждането на съветския проект за примирие. Фактът, че в България вече се намират съветски войски, предопределя новите моменти в него. Съветската страна налага преговорите да се водят в Москва. Вече се предвижда участие на българската армия във войната срещу Германия и свободно придвижване и оказване на помощ на съветските и съюзническите сили на територията на страната. Ново е и предложението да се създаде Съюзна контролна комисия (СКК) под ръководството на съветското върховно командване, която да следи за спазване на примирието.

В началото на 1945 г. Сталин пише на Тито откровено: „Настоящата война не прилича на тия от миналото; всеки, който е окупирал една територия, въвежда в нея своята собствена социална система. И всеки налага своята система до това разстояние, до което е могла да настъпи неговата армия. Не може да бъде иначе!”

Вторият фактор, който дава формално основание на Съветския съюз да окупира България, е, че тя е обявила война на САЩ и Великобритания, съюзници на СССР в антихитлеристката коалиция. В основата лежи недалновидното решение на българското държавно ръководство и лично на цар Борис ІІІ страната ни да се присъедини към нацистка Германия и впоследствие всячески да я подпомага. Те са били дълбоко убедени, че след две национални катастрофи за първи път се присъединяваме към печелившата страна и най-после ще си решим националния въпрос с отнетите територии. В противен случай е трябвало да кажем „Охи!” като гърците и да последваме съдбата на Югославия.

Това обаче не се случва и на България е съдено да изпие до дъно горчивата чаша на изкуплението. Никой не ни е виновен за погрешния исторически избор. Пътят към ада обикновено е застлан с най-добри намерения.

Поделянето на Европа

До този момент сферите на влияние между съюзниците се разделят по подразбиране и на основата на минал исторически опит и прецеденти. Окончателното споразумение в чия сфера на влияние ще попадне България е направено на 10 октомври 1944 г. по време на едноседмичното посещение на Чърчил в Москва.

Чърчил си спомня от разговорите следното предложение към Сталин: ”Нека уредим нашите взаимоотношения на Балканите. Вашите армии са в Румъния и България. В тези страни ние имаме интереси, мисии и агенти. Нека не се противопоставяме на дребно. Как бихте погледнали да имате 90% предимство в Румъния, а ние да имаме 90% в Гърция и 50 на 50 в Югославия?” Докато думите ми се превеждаха, нахвърлих следното на половин страничка:
Румъния
Русия 90%
Останалите (съюзници) 10%
Гърция
Великобритания (в съгласие със САЩ) 90%
Русия 10%
Югославия 50-50%
Унгария 50-50%
България
Русия 75%
Останалите (съюзници) 25%
Подадох я на Сталин, който вече беше чул превода. Настъпи кратка пауза. След което Сталин постави със синия си молив голям знак и върна обратно листчето. Всичко беше уредено за секунди.”

В протокола от срещата е вписана само една неопределена бележка: „Другарят Сталин заяви, че 25% контрол на британците в България не хармонизира с другите цифри в таблицата. Другарят Сталин смята за необходимо да направи някои промени, в смисъл Съветският съюз да има в България 90%, а Великобритания – 10%.”

Сталин вече е подкрепил предишно искане на Чърчил Великобритания да има в Гърция право на сюзеренна власт и по британското уведомление от 22 септември за навлизане на техни войски в Гърция няма възражение.

На 10 и 11 октомври 1944 г. външните министри В. Молотов и А. Идън също водят напрегнати разговори и постигат съществен напредък в съгласуването на позициите на двете страни. Министрите са единодушни, че „българите трябва да почувстват, че не са победители" и че България трябва да бъде държана отговорна „за миналите си престъпления".

Плод на техен двустранен компромис е и решението по категоричното и многократно изразяваното британско искане за изтегляне на българските войски от заетите през 1941 г. територии. Но британците не могат да бъдат обвинявани – те действат строго в духа на Атлантическата харта (14.8.1941 г.) относно следвоенното устройство на Европа, че САЩ и Великобритания „няма да се съгласят с никакви териториални изменения, които не са в съгласие със свободно изразеното желание на заинтересованите народи”. България няма друг изход, освен да освободи териториите, като с това за сетен път потвърждава горчивия опит, че „най-много сълзи са изплакани от сбъднати мечти”.

На 11 октомври 1944 г. от името на трите държави-победителки българското правителство е информирано, че „необходима предпоставка" за започване на преговори за примирие е евакуирането на „всички български войски и всички български чиновници от гръцка и югославска територия".

С подкрепата, която СССР дава на английското искане, се слага край на илюзиите за възможно отстояване на българските национални интереси в Беломорието. В замяна Лондон се отказва от включването в примирието на гръцките претенции за териториално разширяване на север. Ако Сталин е могъл, повече от сигурно е, че е щял да осигури на България излаз на Средиземно море с цел там да бъде изградена военноморска база за съветския военен флот.

Примирие без мир

Текстът на примирието е окончателно готов на 23 октомври 1944 г., а вечерта на 26 октомври е връчен на българската делегация. Окончателното приемане на Съглашението за примирие става на 28 октомври 1944 г., когато под него слагат подписите си маршал Ф. Толбухин, ген. Джеймс Гамел и българските делегати П. Стайнов, Д. Терпешев, Н. Петков и П. Стоянов.

Съглашението урежда въпросите за съдействието, което България трябва да оказва на Антихитлеристката коалиция в хода на военните действия; потвърждава изискването за евакуиране на всички български поданици и за анулиране на „всички законодателни и административни положения, които се отнасят до анексирането или включването в България на гръцка и югославска територия". В друга част от клаузите са гарантирани икономическите права и интереси на съюзниците. Предвижда се България да върне цялата им собственост и всички ценности и материали, изнесени от териториите им, както и да предаде като трофей намиращото се в страната военно имущество на Германия и сателитите й. Обемът на репарациите за загубите и вредите е оставен за определяне в бъдеще, но чл. 15 изисква българското правителство да изплаща редовно, още от влизането на Съглашението в сила, парични суми в българска валута и да предоставя стоки, средства и услуги, „които могат да потрябват на Съюзното (Съветското) главно командване за изпълнението на неговите функции".

Страната ни наистина е окупирана, но това е възможно „най-меката” форма на окупация, за разлика например от германската окупация на Полша, Гърция и Югославия. Държавата функционира в условия на окупация, но в същото време: държавният апарат продължава да работи; монархическата институция е запазена; заварената банкова система продължава да действа; банковите авоари не са замразени, (не е посегнато на златния запас от 24 тона); единствено върху българската парична емисия не е поставено клеймо „Красная комендатура”, както е направено по отношение на останалите сателитни държави на Германия; армията практически не е засегната; структурата на местната власт е запазена; окупационните власти не се намесват във вътрешните работи и не слагат ръка върху природните ресурси... При това Съветската армия се изтегля през 1947 г., а не остава у нас, както в Източна Германия, Чехословакия и Унгария.

Що се отнася до последиците за България, те не са предизвикани от окупационната Съветска армия, а от Съглашението за примирие с правителствата на САЩ, Великобритания и СССР, подписано доброволно от българските представители с мандат на правителството на 28.10.1944 г.

Vae victis! (Тежко на победените!) – възкликнал някога галският предводител Брен. Очевидно такава е била волята на съдбата.

При изпълнение на Съглашението България е подложена на невероятно икономическо натоварване. Едно изследване сочи огромната сума от 133 280 719 447 лв., като в нея влизат над 63,2 млрд. лв. разходи на България при участието й във войната срещу Германия; 30 млрд. разходи по изпълнение на примирието; определените косвени щети в размер на над 27 млрд. лв.; разходи за обезщетения, пенсии и еднократни помощи – 10,9 млрд. лв. Но нищо от тази сума не е могло да бъде спестено. Персонажът на Андрешко като пример за подражание на политиците ни в международната политика е абсурден и смешен.

Нищо от изнесеното от България обаче не е заминало за Москва – основно това са военни потребности и всичко е погълнато от фронта. Но следва да се отбележи, че пропорционално на населението спрямо СССР загубите на България в материални и финансови средства, жертви и разрушения са нищожни. Същото е и спрямо Гърция и Югославия.

Относно претенциите, че сме задоволявали потребности на Съветската армия, следва да се уточни, че е нормална международна практика така да се постъпва с окупираните държави. Например според чл. 18 на Компиенското примирие от 22 юни 1940 г. между Германия и правителството на Франция, последното поема разноските за германската окупационна армия. Изобщо е абсурдно да се мисли, че сме можели „да минем сухи между капките”.

Внимание заслужава и ролята на Съветската армия във вътрешните политически събития в България. Безспорен факт е, че военният преврат в нощта срещу 9 септември става възможен едва след като СССР обявява война на България и започва нахлуването на Съветската армия.

Съюзната контролна комисия обаче не е регистрирала нито един факт съветски войски да са се намесвали във вътрешния политически живот на страната. Тяхното влияние и подкрепа за формиращия се впоследствие режим от сталински тип са чисто пасивни и се състоят в самия факт на пребиваването им у нас.

За съжаление саморазправите през първите месеци и безследното изчезване на 26 хиляди души пак са си чисто наша българска работа. Същото се отнася и за Народния съд – неговото създаване е по волята на държавите-победителки, но грубото вмешателство в работата на съдебните състави и неоправдано жестоките присъди не са наложени от външни фактори.

Истина е, че новата власт на ОФ не съумява да овладее ситуацията в страната и допуска последният жесток етап от гражданската война у нас, започнала през юни 1923 г. Тази констатация не оправдава извършените престъпления, а само обръща внимание на причините за тях.

Всъщност всички граждански войни в света завършват жестоко – като се почне от Древния Рим, минавайки през Вартоломеевата нощ, Великата френска революция, гражданските войни в САЩ и в Русия, съвременното разпадане на бивша Югославия... За съжаление България не прави изключение от общото правило.

Ганчо КАМЕНАРСКИ
[email protected]



 

Българското правителство приема условията за примирие, предложени от правителствата на Съветския Съюз, Съединеното Кралство и Американските Съединени Щати, действуващи от името на всички обединени народи, които се намират в война с България.
На основание на гореизложеното представителите на българското правителство - Министър на външните работи - г-н П. Стайнов, Министър без портфейл - г-н Никола Петков и Министър на финансите - г-н П. Стоянов, снабдени с надлежните пълномощия, от една страна, и представителите на Съветското главно командуване - маршал на Съветския Съюз Ф.И.Толбухин, представителят на Върховния командуващ на съюзниците в Средиземноморския район - генерал-лейтенант Джеймс Хамел, упълномощени по надлежния начин от правителствата на Съветския Съюз, на Съединеното кралство и на Американските Съединени Щати, действуващи от името на всички обединени народи, които се намират в война с България, от друга, подписаха следващите тук условия:
1. а/ България като спря военните действия против Съветския съюз на 9 септемврий 1944 год. и като скъса отношенията си с Германия на 8 септемврий 1944 год. и с Унгария на 26 септемврий 1944 година, прекрати военните действия против всички други обединени народи;
б/ Българското правителство се задължава да разоръжи германските въоръжени сили намиращи се в България и да ги предаде в качеството на военнопленици.
в/ Българското правителство се задължава да интернира[2] поданниците на Германия и нейните сателити.
с/ Българското правителство се задължава да издържа и да представя такива сухопътни, морски и въздушни сили, които могат да бъдат определени за служба под общото ръководство на Съюзното /Съветското/ Главно командуване. Тия сили не трябва да се използват на територията на Съюзниците, без предварителното съгласие на заинтересованото Съюзно Правителство;
д/ След прекращаваното на военните действия против Германия българските въоръжени сили трябва да бъдат демобилизирани и преведени под наблюдението на Съюзната Контролна Комисия в мирновременно положение.
2. Българските въоръжени сили и чиновници, съгласно предварителното условие, прието от Българското правителство на 11 октомврий 1944 година, трябва да бъдат евакуирани от територията на Гърция и Югославия в установения по това условие срок; българските власти трябва да вземат незабавни мерки за евакуирането от гръцка и югославска територия на ония българи, които са били български поданници на 1 януарий 1941 год. и да анулират всички законодателни и административни положения, които се отнасят до анексирането или включването в България на гръцка и югославянска територия.
3. Българското правителство ще обезпечи на Съветските и други Съюзни войски възможността за свободно предвижване по българска територия в всяко направление, ако по мнението на Съюзното /Съветското/ Главно командуване това се наложи от военната обстановка, при което българското правителство ще окаже на това предвижване всякакво съдействие със свойте съобщителни средства и за своя сметка по суша, по вода и въздуха.
4. Българското правителство ще освободи незабавно всички съюзни военнопленници и интернирани, преместени лица и бежанци, в това число и поданниците на Гърция и Югославия, с достатъчно храна, дрехи, медицинско обслужване и санитарни и хигиенични предмети, а така също с превозни средства за възвръщане на кое и да е от тия лица в държавата му.
5. Българското правителство ще освободи незабавно, независимо от поданството и националната принадлежност, всички лица, които са арестувани в връзка с тяхната дейност в полза на Обединените народи, или за гдето са съчувствали на делото на Обединените народи, или поради техния расов произход и религиозни убеждения, а така също ще отмени вcяко дискриминационно законодателство и произтичащите от него ограничения.
6. България ще сътрудничи за задържането на лица, обвинени в военни престъпления и за тяхното съдене.
7. Българското правителство се задължава да разтури веднага всички намиращи се на българска територия прохитлеристки[3] или други организаций, които водят враждебна на Обединените Народи пропаганда и да не допуска занапред съществуването на такъв род организации.
8. Издаването, внасянето и разпространяването в България на периодическа и непериодическа книжнина, постановката на театрални зрелища и кино-филми, работата на радиостанциите, пощата, телеграфа и телефона ще става по споразумение с Съюзното /Съветското/ Главно командуване.
9. Българското правителство връща цялата собственост на Oбединените народи и на техните поданници, в това число гръцката и югославянската собственост и ще внесе репарации за загубите и вредите, причинени от войната на Обединените народи, в това число Гърция и на Югославия, които загуби и щети ще бъдат установени в бъдеще.
10. Българското правителство ще възстанови всичките права и интереси на Обединените Народи и техните поданници в България.
11. Българското правителство се задължава в срокове, указани в Съюзната Контролна Комисия да възвърне в пълна изправност на Съветския Съюз, а така също и на Гърция и Югославия и на другите Обединени Народи изнесените от страна на Германия и България от техните територии през време на войната всички ценности и материали, принадлежащи на държавни, обществени, кооперативни организации, предприятия, учреждения или отделни поданници, като например инсталациите на фабрики и заводи, локомотиви, железопътни вагони, трактори, автомобили, исторически паметници, музейни ценности и всяко друго имущество.
12. Българското правителство се задължава да предаде в разположение на Съюзното /Съветското/ Главно командуване, в качеството на трофеи всичкото намиращо се на българска територия военно имущество на Германия и нейните сателити, включително намиращите се в Български води флотски единици на Германия и нейните сателити.
13. Българското правителство се задължава да не допуска, без разрешението на Съюзната Контролна Комисия, изнасянето или експроприирането на каквото и да е имущество /включително ценности и валута/ принадлежало на Германия и Унгария или на техни поданници и лица, които живеят на техни територии или на територии заети от тях. Българското правителство ще пази това имущество по реда, установен от Съюзната Контролна Комисия.
14. Българското правителство се задължава да предаде на Съюзното/Съветското/ Главно командуване всички плавателни единици, принадлежащи на Обединените Народи и намиращи се в Български пристанища, независимо в чие разпореждане тия единици се намират, за използуване от Съюзното /Съветско/ Главно командуване през време на войната против Германия и Унгария за общите интереси на Съюзниците, като по-късно тия плавателни единици бъдат възвърнати на техните собственици.
Българското правителство носи пълна материална отговорност за всяка повреда или унищожена на изброеното по-горе имущество, до момента, в които ще го предаде на Съюзното /Съветското/ Главно командуване.
15. Българското правителство трябва редовно да изплаща парични суми в българска валута и да предоставя стоки /гориво, хранителни продукти и пр./, средства и услуги, които могат да потрябват на Съюзното /Съветското/ Главно командуване за изпълнение на неговите функции.
16. Българските търговски плавателни салове, които се намират както в Български, така и в чужди води, ще бъдат под оперативния контрол на Съюзното /Съветското/ Главно командуване за използуване в общите интереси на Съюзниците.
17. Българското правителство, ако потрябва, ще обезпечи използуването върху територията на България на промишлените и транспортни предприятия, а така също на средствата за връзка, силовите станции, предприятия и учреждения за обществено ползуване, складове за топливо и други материали, съобразно инструкциите, дадени през време на примирието от страна на Съюзното /Съветското/ Главно командуване.
18. През целия период на примирието ще бъде учредена Съюзна Контролна комисия в България, която ще регулира и следи изпълнението на условията за примирие, под председателството на председателя на Съюзното/Съветското/ Главно командуване, с участие на представители на Съединеното Кралство и Съединените Американски Щати.
В течение на периода между влизането в сила на примирието и завършването на военните действия против Германия, Съюзната Контролна Комисия ще се намира под общото ръководство на Съюзното/Съветско/ Главно командуване.
19. Настоящите условия влизат в сила от момента на тяхното подписване.

Съставено в Москва в четири екземпляра, всеки от тях надписан на български, руски и англииски езици, при което текстовете на руски и англииски език са автентични.

28 октомврий 1944 год.

ПО ПЪЛНОМОЩИЕ НА
БЪЛГАРСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО

/п/ Д.Стайновъ
/п/ Д.Търпешевъ[6]
/п/ Н.Петковъ
/п/ П.Сояновъ

ПО ПЪЛНОМОЩИЕ НА ПРАВИТЕЛСТВАТА