Преди 114 години България става независима държава. Честит празник!

22 септември 2022 | 07:20
1 коментара
Преди 114 години България става независима държава. Честит празник!

Преди 114 години, на 22 септември 1908 година, в църквата „Свети четиридесет мъченици“ в Търново окончателно завършва процесът за възстановяването на българската държава. Тридесет години след Освобождението официално е провъзгласена Независимостта на България.


С този акт, обявен от държавния глава княз Фердинанд, страната ни отхвърля своята политическа и финансова зависимост от Османската империя, а българският княз приема титлата „цар“.
Фердинанд слага царската корона.

Макар че свети с отразената светлина на 3 март и 6 септември – Съединението (1885) на Княжество България и Източна Румелия, прокламирането на Независимостта е акт с огромно историческо значение, който превръща държавата ни в самостоятелен международно-правен субект.


Това е триумфът на една просперираща вече европейска държава, венецът в десетилетните усилия на българите да имат своя държава, елит и самоуправление.

В Манифеста, с който Фердинанд обявява Независимостта, се казва следното:
"По волята на незабавния цар-освободител, великият братски руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданиците на Негово Величество румънския крал, и от юначните българи, на 19 февруарий 1878 година (се) сломиха робските вериги, що през векове сковаваха България, някога тъй велика и славна. Оттогава до днес, цели тридесет години, българският народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под мое ръководство и онова на о’ бозе почившия княз Александър държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи.
Винаги миролюбив, моят народ днес копнее за културен и икономически напредък; в това отношение нищо не бива да спъва България; нищо не трябва да пречи за преуспяването й.
Такова е желанието на народа ни, такава е неговата воля. Да бъде според както той иска.
Българският народ и държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и еднакво да желаят.“

Документът, който завършва с „Да живее свободна и независима България! Да живее българският народ!“, е приподписан от министър-председателя Александър Малинов и членовете на правителството.

22 септември 1908 година се превръща в поредния пример (след Съединението) в българската история, когато граждани и управляващи вървят в една посока. Възторгът бил огромен.

В продължение на три десетилетия след 1878 г. България се развива с бурни темпове, но васалният статут пречи на икономическото й развитие и ограничава възможностите й на полето на дипломацията.
Българското княжество например трябвало да се съобразява с режима на капитулациите, наложени на Османската империя от великите сили, предвиждащи преференциален внос на европейските промишлени стоки.

Няколко събития дават тласък на неизбежния акт.

 

На 11 юли в Турция избухва Младотурската революция, която не успява да проведе реформи, но влиза в коловоза на национализма. Българският дипломатически агент в турската столица Ив. Ст. Гешов в писмо до външния министър на България лансира идеята за провъзгласяване на независимостта на страната, но София решава да изчака развоя на събитията.

В края на август в Цариград се разиграва нов удобен повод за повече решителност. На 30 август по случай рождения ден на султана е организирана гала вечеря, на която са поканени всички дипломатически мисии с изключение на Ив. Ст. Гешов. Младотурците очевидно искали да подчертаят васалното положение на България. Гешев е отзован, а Портата предприема реципрочно действие като отзовава комисаря си от София.

Една велика сила със задоволство наблюдава случващото се – Австро-Унгария, която иска да анексира Босна и Херцеговина, окупирана по силата на Берлинския договор. Отваря се възможност две страни да оспорят негови клаузи – Австро-Унгария и България, която да наруши договора, обявявайки своята Независимост. Фердинанд вече води преговори за общи действия.

На 5 септември 1908 г. избухва стачка на служителите на Източните железници, които формално били собственост на Османската империя, а реално – на германски и австрийски капиталисти. Тъй като Компанията била като държава в държавата, управлението им на българската територия било поето от Дирекция на българските държавни железници, като стачкуващите са заменени от български железничари и военни части. Протестната нота на Портата била отхвърлена.
Премиерът Малинов решава, че моментът за действие е настъпил. На 8 септември той телеграфира на княза, че „инцидентът Гешов е отличен повод да подемем енергично въпроса за независимостта. Нека не се блазним от обещания, нека действуваме.”
На 10 септември Фердинанд бил приет от император Франц Йосиф в Будапеща с почести, оказвани на независим владетел.

На 16 септември правителството взима решение да обяви независимостта, а на 21 септември князът пристига в Русе, а оттам – в Търново, където на следващия ден огласява Манифеста.
Следват тържествени митинги и вълна от възторг в цялата страна.

 

Признаването на акта обаче не се случва веднага.
На 3 март 1909 година външните министри на Русия и Османската империя подписват предварително споразумение, като Русия опростила на Портата 125 милиона франка. След още трудни преговори, след дипломатически совалки, както и заплахи от страна на София през април Турция най-после признава акта, а след нея - и европейските столици.

Историкът акад. Георги Марков оценява събитието така: „Това е събитие, което връща България в семейството на независимите европейски държави. Освен политически, страната ни получава и икономически изгоди, тъй като дотогава митническият режим се е определял не от българската държава, а от европейските сили. Повдига се и статутът на българските дипломатически мисии – от дипломатически агенции те прерастват в легации. Независима България променя Конституцията си през 1911 г. и вече има право да сключва съюзи, включително политически, военни и търговски. И това дава възможност на страната ни само четири години след обявяването на независимостта да сключи Балканския съюз, с който тя води успешна война срещу Османската империя за освобождение на територии, населени преимуществено с българско население.“

През 1909 година датата 22 септември е отбелязана много тържествено в страната, както и в българските легации и консулства в чужбина. Издава се възпоменателен кръст. След Първата световна война празникът е честван заедно с възшествието на цар Борис III (по нов стил на 5 октомври). След 1944-а той е обявен за царски и е забранен, а от 1998 година насам   отново е дата в националния календар.

 

Честит празник, българи!


Въведете име... публикува:
22 септември 2022 | 07:53
И да чествуваме и да НЕ – нищо не зависи от България! Че някой се "дуят" у Брюксел.?? То е , за да им е пълен джоба.! Големите ни мачкат, както си искат !! Ако нещичко зависеше от българския народ, щяха ли неговите политици да го докарат до просешка тояга. Но тъй като поне народа могат да "дерат",правят го съвестно и безотговорно с нужната доза алчност и лицемеерие. И кой и защо празнува ? Да направим една манифестация пред Партийното събрание и "Коня" ?!?

Добавете Вашия коментар!