Празнуваме Игнажден, започват коледните празници

Игнажден – денят на свети Игнатий Богоносец, е сред най-тачените зимни църковни и народни празници, тъй като е свързан с новото начало – с родилните мъки на Богородица.

Според християнската традиция се смята, че на този ден започват родилните мъки на Богородица, затова в народните песни се пее: „Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа“.

На 20 декември Църквата възхвалява „с едни уста и едно сърце” един велик мъж, който вече хиляда и деветстотин години е верен пастир на християните по цялата вселена. За живота на св. Игнатий знаем твърде малко. Според едни източници той е бил грък, роден в Антиохия, а според други – сириец, за което ни подсказват езиковите особености на посланията му. Има предания, че св. Игнатий е бил именно онова дете, което Господ Иисус Христос взел на ръце и казал: „Истина ви казвам, ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно” (Мат. 18:1-3). Преданието потвърждава недвусмислено предизбраността на този дивен апостолски мъж, който от ранно детство пребивавал в Христовото учение.

 Той бил ръкоположен от свети апостол Петър за Антиохийски епископ, където проповядвал Христа. 

На 20 декември 107 г., в деня на триумф за победата над персите, св. Игнатий Богоносец загива мъченически Римския колизей, хвърлен лъвове. Случило се това, което светителят предрекъл: „Аз съм Божия пшеница: зъбите на зверовете ще ме смелят, за да стана чист Божий хляб”.

Празникът е свързан с предхристиянски мит за раждането на новото Слънце, на Младия Бог, календарно свързан с деня на зимното слънцестоене (22 декември). Обредността на празника дава представа за начало. В някои райони на България Игнажден се смята за начало на мръсните дни и на прехода между старата и новата година

Празникът е наричан още Полязовден. Името е свързано с думата Полязване – един от най-важните обичаи на Игнажден. На Игнажден се гадае каква ще е следващата година по първия човек, прекрачил прага на дома. Полезникът, пръв пристъпил в нечий дом изпълнява ритуал за наричане край огнището. „Колко искрици, толкова яренца, агънца, теленца , кончета …“ – нарежда полезникът да се множи добитъкът, да е здрав, да е плодородна годината, щедра, да не пада град и да не съсипва труда на селяните. Нарича и разбърква огнището с пръчка от дръвника.

По полезника гадаели каква ще е годината – ако той бил добър човек, добра година ги очаквала. Затова било много важно кой първи ще прекрачел прага на дома – поверие, актуално и днес. Ако никой не влезе в дома ни на Игнажден обаче? Докато в миналото по селата да не прекрачи никой дома ти било немислимо и изключение, със съвременния забързан и отчужден начин на живот, при който комуникираме главно през телефон и социални мрежи, а съседите рядко се познават, напълно възможно е в дома ви да няма полезник.

Народни поверия, свързани с празника
* Не трябва да се дава нищо назаем, за да се запази плодородието в семейството.
* Младите и нераждали жени не работят, за да раждат по-лесно (свързано с вярването, че на този ден започват родилните мъки на Богородица.[
* Ако на Игнажден времето е ясно, през април ще има суша
* Ако вали дъжд, през април ще има дъждове и плодородие.
* Добре е, ако на Игнажден, а също и по Коледа вали сняг.
* Ако на Игнажден времето е облачно, реколтата ще е добра и в кошерите ще има изобилие.
* Времето през следващите 12 дни на месеца – от 20 до 31 декември – показва времето през 12-те месеца на идващата година. 20 декември определя какво ще е времето през януари.
* Не бива да се изнася нищо от къщата – най-вече огън, жар или сол – за да не излезе берекетът.
* Не се става от трапезата по време на ядене, защото кокошките няма да мътят. Не се излиза на двора, за да мътят кокошките повече.
* Не се шие и плете, за да не се заплитат червата на кокошките и да снасят.
* Не се пере, за да не налети болест.
* Не е добре, ако се зачене дете на Игнажден, защото ще се роди с недъг.
* Не се местят кошери, иначе пчелите ще бягат.
* Мъжете не впрягат добитъка, за да са здрави и пъргави през цялата година.

На този ден е забранена консумацията на месо, яйца и мляко. На трапезата се сервират ястия от боб, царевица, жито, зеле, картофи, лук. Слага се още и туршия. На този ден се приготвят коледните колачета. Първото се прави под формата на кръст и се оставя у дома, за да го пази от зли сили и зложелатели. Традицията повелява да се приготвят толкова коледни колачета, колкото са членовете на семейството.

Вечерта цялото семейство се събира около трапезата, а най-възрастният член благославя храната на масата. Това е първата кадена вечеря от поредицата от предстоящи празници. Най-възрастният член на семейството трябва да прекади вечерята. Задължително на масата се слагат сурово жито и орехи.

В обредната питка се поставя свещ, която задължително трябва да се запали - вярва се, че огънят прогонва лошото. Свеща от орехите от тази кадена вечеря се запазват и се използват и за останалите кадени вечери, които предстоят.

На Игнажден са забранени ядовете. Ако се ядосвате на този ден, пълна с ядове ще е годината.