Празник на скръбта и на реколтата: Историята на Деня на благодарността
През 2022 г. Денят на благодарността се пада на 24 ноември, а от 1941 г. насам той винаги е в четвъртия четвъртък на ноември. За много американци Денят на благодарността е най-важният ден в годината, като измества дори Коледа и Хелоуин.
В много отношения той не се различава от традиционния празник на реколтата в Обединеното кралство, доколкото има за цел да благодари на Бога за богатата реколта преди настъпването на зимата. Американската версия също се фокусира върху този аспект, но акцентът е върху семейството и приятелите, които се събират, за да се насладят на празнична трапеза, поднесена с голяма доза патриотизъм.
Кога е бил първият в историята Ден на благодарността?
Първият документиран Ден на благодарността през 1619 г. е пряк резултат от това, че английските заселници буквално благодарят на Бога за това, че са се приземили благополучно на американска земя, след като са прекарали опасни месеци в открито море.
Но повечето американци знаят за по-символичната версия от 1621 г., когато две индиански племена - уампаноаг и патуксет - разменят хляб с новопристигналите бащи пилигрими. За разлика от версията от 1619 г. обаче, събитието от 1621 г. е малко по-романтично и е лесно да се разбере защо е завладяло националното въображение.
Защо някои хора намират Деня на благодарността за противоречив?
Отговорът идва в две различни форми. Много историци се съмняват в достоверността на събитията от 1621 г., за разлика от събитията от 1619 г., но никой не се съмнява около съдбата на индианците. За тях европейската колонизация е била пълно бедствие. Да вземем например двете племена, които може би са присъствали, а може би не са присъствали на събитието от 1621 г.
Уампаноагите са почти унищожени по време на Войната на крал Филип през 1675-76 г. (един от най-кървавите конфликти в историята на САЩ), а хората от племето патуксент са напълно унищожени от европейските болести в рамките на няколко години.
Затова за много коренни американци Денят на благодарността е ден на скръб.
Кога Денят на благодарността става празник?
За да отговорим на този въпрос, трябва да се върнем назад във времето на Джордж Вашингтон (1732 - 1799 г.), който обявява четвъртък, 26 ноември 1789 г., за "Ден на обществената благодарност".
Въпреки лошото владеене на английски език от страна на Вашингтон (Джон Адамс описва Вашингтон като "твърде неграмотен, неук, нечетящ за положението и репутацията си"), той възнамерява да установи един ден в календара, в който нацията да се събере и да отпразнува своето гражданство.
Но тази дата в никакъв случай не е окончателна. Следващите президенти обявяват Деня на благодарността в различни дни, седмици и дори месеци до 1863 г., когато Ейбрахам Линкълн обявява, че Денят на благодарността трябва да се признава ежегодно в последния четвъртък на ноември.
Защо датата на Деня на благодарността се променя (отново)?
През 1939 г. Денят на благодарността се пада в последния четвъртък на ноември, както обикновено, но датата е 30 ноември. Президентът Франклин Д. Рузвелт, загрижен, че празнуването на Деня на благодарността може да окаже икономическо въздействие върху разходите за Коледа, променя датата на предпоследния четвъртък на ноември.
Тридесет и два щата се съобразяват с новата директива, но шестнадесет отказват, така че в продължение на две години в САЩ има два празника на благодарността. Всичко това се променя на 6 октомври 1941 г., когато Конгресът се опитва да определи законно последния четвъртък на ноември за Ден на благодарността, но Сенатът - отчитайки годините, когато ноември има пет четвъртъка - се отдръпва и вместо това обявява предпочитание към четвъртия четвъртък на ноември.
Камарата на представителите се съгласява и на 26 декември 1941 г. президентът Рузвелт подписва резолюцията, малко повече от три седмици след като САЩ неохотно влизат във Втората световна война.
Как се празнува Денят на благодарността?
В днешно време, разбира се, всичко се върти около пуйката и тиквения пай за десерт, а приятелите и семейството пътуват из цялата страна, за да се срещнат и съберат. А от 1869 г. насам американският футбол се е превърнал в почти същия синоним на Деня на благодарността, както и вездесъщата пуйка (повече за това по-късно).
На 17 ноември 1869 г. местният вестник на Филаделфия публикува следното съобщение: "На Деня на благодарността в 12 и половина часа на територията на Germantown Club ще се проведе мач по футбол между двадесет и двама играчи от Young America Cricket Club и Germantown Cricket Club". Ако изписването на "foot-ball" изглежда малко несигурно, има основателна причина за това. Това не е просто първият футболен мач, който се играе в Деня на благодарността, а предвещава началото на самия американски футбол.
Мачът, който се играе между Рутгерс и Принстън, е груба смесица от футбол и ръгби и въпреки че правилата са установени едва след няколко десетилетия (първите мачове от НФЛ се играят на Деня на благодарността през 1920 г.), мачът се превръща в нещо повече от институция за Деня на благодарността, той помага за създаването на любимия спорт на нацията.
Пуйката за Деня на благодарността
Приблизително по същото време, когато САЩ се запознават с чисто нова игра на футбол, пуйката се утвърждава като основен участник в трапезата за Деня на благодарността. Въпреки това пуйката не винаги е била синоним на Деня на благодарността и можем само да предполагаме защо.
Едно от обясненията за това е романът на Сара Джоузефа Хейл "Нортууд", който не е свързан само с размера на пуйката. Написана през 1827 г., Хейл посвещава една глава на Деня на благодарността в Нова Англия с много пуйки. Хейл също така води ентусиазирана кампания за превръщането на Деня на благодарността в национален празник, така че по времето, когато Линкълн обявява, че Денят на благодарността трябва да бъде признат, пуйката вече се е промъкнала в националната психика.
Днес се смята, че всяка година се убиват 45 милиона пуйки, за да се нахранят гладните празнуващи Деня на благодарността - значителна част от 240-те милиона пуйки, които се колят годишно в САЩ.
Интересни факти за Деня на благодарността
Джон Ф. Кенеди е първият, който освобождава пуйка за Деня на благодарността, а Ричард Никсън изпраща пуйката си в зоопарк. Но именно Джордж Буш направи помилването на пуйката официално, когато встъпи в длъжност през 1989 г.
Хари Труман не е първият президент, който помилва пуйка, но е първият, който получава церемониална пуйка от Националната федерация на пуйките. И я изяде.
Под ръководството на президента Роналд Рейгън в края на ноември 1986 г. се провежда "Седмица на американските индианци".
През 1990 г. президентът Джордж Буш обявява ноември за "Национален месец на наследството на американските индианци".
Сега, всеки ноември, Националният месец на наследството на американските индианци - сега наричан "Месец на наследството на индианците" (или "Месец на наследството на американските индианци и индианците от Аляска") - се признава ежегодно заедно с неговия враг - Деня на благодарността.
Денят на благодарността не е признат в Обединеното кралство
Въпреки това през 2021 г. 39% от 18-24-годишните, 27% от 25-34-годишните и 22% от 35-44-годишните са го празнували. Само 10% от тях са американци, а 55% са лишени от всякакви връзки със САЩ.