Православната църква почита днес Свети Мина

Българската православната църква почита днес паметта на св. Мина, който е покровител на семейството. Светецът е известен чудотворец и закрилник на сираците и бездомните.

 Той изповядвал християнската вяра и служил във войската, разположена в Котуанската област, под началството на военачалника Фирмилиан. По това време в Рим царували заедно двамата нечестиви царе Диоклетиан и Максимиан (284-305 г.). Те издали указ да се предават на мъчения и да се убиват всички християни, които не се покланят на идолите. Според указа вярващите в Христа навсякъде били принуждавани да извършат идолски жертвоприношения.

Тогава блаженият Мина, като не желаел да гледа това бедствие и почитането на бездушните идоли, оставил воинското си звание и се оттеглил в планините, в пустинни места. Той сметнал, че е по-добре да живее със зверовете, отколкото с хора, които не познават Бога. Свети Мина дълго време се скитал в планините и пустините, поучавайки се в Божия Закон, с пост и молитва очиствайки душата си и служейки ден и нощ на Единия Истински Бог.

 Празникът се чества заедно със свв. мъченици Виктор, Стефанида и Викентий и преп. Теодор Студит.

Свети Мина е един от най-почитаните от народа ни светци - заради силата, с която закриля семейството.

Свети Мина се смята за патрон и покровител на всички народни лечители, знахари, войни, както и на хората, поели на дълъг път. Св. Мина закриля и жените, затова на този ден те се молят пред иконата на светеца за здраве на децата си, за радост и благополучие на дома.

 В народните представи Свети Мина е бил господар на вълците, които трябвало да пуска и да прибира. Неговият празник бележи средата на така наречените Вълчи празници - от Архангеловден до Коледни Заговезни, времето в което вълците бесуват.

От днес започват "Вълчите празници", които водят след себе си най-дългите нощи.

 А в началото на ноември изтичали и последните дни, през които прадедите ни си позволявали да се разхождат късно вечер, да играят хоро по тъмно и да се срещат с любимите си след залеза на слънцето. По това време хората довършвали всички започнати ремонти, поправяли огради и запушвали процепите, през които можели да се промъкнат тенци, караконджоли и други зли сили.

 Именници днес са: Минчо, Мина, Минка, Виктор, Виктория, Викентий.