Правителството отпусна над 4 млн.лв. за пътя до храма на Преподобна Стойна

Ще бъде асфалтиран пътят от село Катунци до Златолист, където се намира църквата „Свети Георги”, в която е живяла Преподобна Стойна.

   По-добре късно, отколкото никога. Най-сетне ще се сбъдне мечтата на шепата жители на санданското село Златолист. Ще бъде асфалтиран пътят от село Катунци до Златолист, където се намира църквата „Свети Георги”, в която е живяла Преподобна Стойна. Правителството продължи с щедростта си в последните дни преди ваканцията и на заседанието си днес одобри допълнителни средства в размер на 4 045 000 лв. по бюджета на Община Сандански за реконструкция на общинския път BLG 1255/ІІІ-198/Катунци-Враня/Катунци-Златолист от км.0+000 до км. 6+860. Осигуряването на финансовия ресурс ще осигури възможност на общината да извърши реконструкция на пътя, с оглед изключителната му важност  за балансираното развитие на туризма в община Сандански и оказване на подкрепа за развитие на туризма и в по-малките населени места на общината. Допълнителните трансфери по бюджета на община Сандански се предоставят чрез преструктуриране на разходи/трансфери по централния бюджет за 2020 г.

ПРЕПОДОБНА СТОЙНА

Сушишката калугра, така са наричали някога ясновидката от мелнишкото село Златолист нейните съвременници. До 1951 година селото се е казвало Долна Сушица, а Преподобна Стойна е била калугерка в местната черква «Свети Георги».

   За своята предшественица и духовна учителка баба Ванга казваше приживе: «Стойна е три пъти по-високо от мене! Она целио живот го е страдала ката светица. Яз пийнувам, такива работи, а она нищо, ни месо е турила в уста, ни ракия, само водичка. Светите работи она със Свети Георги ги е правила.»

   И сега най-старите баби в Златолист, баба Мария и баба Румена разказват как на всеки Георгьовден баба Ванга идваше в черквата с волгата, за да се зареди с енергия пред гроба на Преподобна Стойна и да запали свещичка пред иконата на «Свети Георги».  «За нас Стойна си е светица, ако църквата не я признава още, казва 96 годишната баба Мария.  Аз я помна, 16 годишна бех, кога она умре през 33-та година. Много народ идеха, идат и ке продалжуват да идат тука, и да търсат цер от нея за болести  и други болежки. Навремето идеха с коне, каруци и магарета, а сега с коли и рейсове», допълва разказа си най-възрастната баба в селото.

Живот

На 9 септември 1883 година в българското тогава село Златарево, сега Хазнатар, Серско, в Гърция се ражда Стойна Димитрова. Седем годишна заболява от едра шарка и ослепява. Детето расте затворено в себе си, линее. Една сутрин, вече 16 годишна тя казала на родителите си, че на сън й се явил Свети Георги, който й посочил място в двора, където да копае. С татко си разкопали мястото и скоро извадили оттам съвсем запазена икона на Свети Георги и кандило. С помоща на съседите на същото място в двора бил построен много малък, примитивен параклис, където сляпата девойка заживява в пост и молитва. Скоро умират и двамата й родители и за Стойна започва да се грижи чичо й. През 1903 година той решава да се преселят в близкото до Петрич село Ръждак, но Стойна отказва да го последва: «Ще си вдигнеш своя къща, нема да заживявате в чужда, нема да ти е на късмет. После ще дойдеш да ме вземеш» - поръчала му сляпата племенница, за чиито ясновидски способности вече се говорело в Хазнатар. Чичото не я послушал и като пристигнали в Ръждак настанил семейството си в изоставена турска къща. След няколко години, един ден стринка й се спъва по стълбата и си чупи крака. Идват Балканските войни и цялото българско население от днешна Северна Гърция тръгва да търси спасение в майка България. Чичото на Стойна отива да прибере племенницата си. На връщане при днешното село Чучулигово тя му казва: «Мен нема да ме водиш в Ръждак, ке ме закараш в Долна Сушица. Там ке живея, в черквата «Свети Георги», така ми каза на сън светецо. Завел я той на белия си кон в селото при поп Георги в черквата. Попът събрал в двора мъже и жени от селото, за да решат как да се грижат за младата сляпа жена. Решили да я настанят в къща, но Стойна отказала: «Искам да живея в черквата», отсякла тя. Така, само за няколко дни на горния етаж мъжете й преградили малка стаичка, жените й събрали дрехи, завивки, малко посуда и Стойна заживяла като калугра в храма.

   По цял ден се молела, стъпила на бял камък под църковния купол с издялан двуглав орел на него. Говорела си с иконите по цял ден, най-вече с иконата на «Свети Георги» до олтара. До наши дни е достигнал разказ на свидетел, който веднъж тихичко я доближил, когато тя шептяла молитвата си и видял, как краката й били във въздуха, на метър над камъка. Друг път поп Георги я намерил дълго време неподвижна в леглото й, но послушал заръката, казана му преди това от нея да не я погребват, защото не е умряла. След седмица време Стойна се събудила, слезла в черквата, стъпила на камъка и започнала молитвата си.

   Започнали да идват при нея хора отвсякъде, които й споделяли за свои болести или болести на децата си, за душевни болежки, изповядвали й се, търсели утеха. Стойна не връщала никой. Скоро, много от тези хора се връщали здрави и усмихнати, с дарове и пари – молитвите на гледарицата им помогнали. Носели й китеници, живи агнета, кокошки, мисирки, пуйки и какви ли не храни. Тя не накусвала нищо, карала само на изворна водица от кладенчето в двора и нафора - осветен хлебец. Домашните птици започнали да красят двора на църквата, а храната раздавала на бедните. По Великден давала на децата винаги по над 100 боядисани яйца. За всички хора от близо и далеч, запътили се към нея тя вече била  Преподобна Стойна. Умира от пневмония на 50 годишна възраст, на  22 септември 1933 година. Погребана е в двора на църквата. Преподобна Стойна е светица за всички, които и в наши дни идват при нея в Златолист, за да се молят за изцеление и здраве.

 Легенда

През 1906 година турска потеря започнали да палят и грабят околните села. Когато влезли в днешното Златолист решили първо да подпалят черквата. Агата нахлул вътре с изваден ятаган и видял Преподобна Стойна стъпила на камъка с двуглавия орел. Казал й веднага да излиза, за да не я запалят и нея жива. «Не ме е страх, мен Свети Георги ме пази. А ти по-добре си иди у дома, защото децата ти берат душа. После, ако искаш се върни и ме пали, сечи, каквото искаш ме прави», отвърнала му тя. Агата дал заден ход с потерята и се върнали в Мелник. Там заварил децата си тежко болни. Разтичал се, намерил доктор и скоро децата му оздравяли. Тогава избрал най-хубавия китеник, нарамил едно агне и заедно с ханъмата отишли при Стойна. Паднали в краката й за прошка: «Повече тук турски крак няма да стъпи», обещал й агата.

   Черквата е построена през 1857 година, но според местните хора, които сега наброяват само 16 души храмът е от 7 век.

В наши дни

Много хора от близо и далеч продължават да идват в Златолист, защото вярват, че Преподобна Стойна върши добрите си дела чрез чудодейните икони в църквата „Свети Георги”.  Забележителни са и стенописите. Изобразени  са дяволът, впрегнал човек в каруца, гола до кръста жена или пък светец с глава на кон!!! Точно под купола се намира каменната плоча с двуглавия орел, която е копие на оригиналната – другата плоча е открадната преди години. Но и тя  дава изцеление.

  Стаичката на Преподобна Стойна е толкова малка, че в нея се влиза само по един. Срещу вратата е окачена голяма икона с нейния образ. Под дървената рамка са подмушнати стотици снимки. Повече от стотици снимки са закрепени и по дървения таван.  Всеки пожелал си поставя своя снимка или снимки на близките си, пожелавайки си нещо много съкровенно. Така постъпи майката на Митко Бербатов, Маргарита през 2008 година, когато тя отиде да се помоли за здравето на своите близки, поставяйки снимките им на иконата на Преподобна Стойна.

   В двора на черквата, вече манастирски комплекс, се намира чинар на около 1300 години. На дългите му дебели клони са завързани две люлки, на които малки и големи се люлеят „за здраве”, според традиционното българско вярване. Страдалци от всички краища на страната, от Гърция и от Македония идват и прегръщат за здраве вековния дънер.

Вярва се, че чинарът дава голяма сила и енергия, както в това е била убедена и самата Преподобна Стойна. В двора има кладенче на желанията - навеждаш над живата вода и си прошепваш съкровенно желание.

Чудеса

   За поредно чудо, случило се на гроба на Преподобна Стойна разказват местните жители. Сляпа от години жена на средна  възраст посетила храма и гроба на светицата. Приклекнала над вечното й жилище, помолила се за здраве, поплакала си…Докторите онемели от почуда, когато след няколко месеца тя прогледнала, въпреки техните уверения, че никога няма да вижда! 

   18-годишната Радослава, намерила спасение след няколко операции на камъни в бъбреците. Друго момиченце, страдащо от коварна болест, при която кожата пигментира, става дебела като кора на дърво и се пука, също се изцерило. След поставянето на страшната диагноза от лекарите бащата на детето сънувал как върви по улиците на Златолист и накрая попада на местната черква, а там е св. Георги. Светецът слязъл от иконата и пробол с копието си змия, която точно в този момент събличала кожата си. Родителите завели детето, преспали в църквата и 15 дни по-късно болестта започнала да регресира.

   Въпреки това, както Ванга, и преподобна Стойна не е призната от църквата. Духовници изтъкват, че тя „неканонично” е лекувала със силата на камъните и е примирала. Така теолозите наричат отделянето на душата с дни от тялото, характерно за индийските йоги и будистките монаси.