ПП-ДБ-зрелищният разпад на харизматичните балъци

Паун Цонев

В политическия жаргон често се използва терминът „полезни идиоти“ по адрес на хора, пропагандиращи каузи, чиято същност те самите не разбират. В нашата политическа фауна полезни идиоти колкото щеш. Но напоследък се появи една друга група, която може да бъде наречена „харизматични балъци“. Балък е самохвалко, надценяващ се човек. Преведена от турски, буквално означава малка риба, толкова глуповата, че сама се подвежда и налапва кукичката.

У нас този политически термин се покрива в голяма степен от коалицията ПП-ДБ. При тях всичко започва с апломб. Ние сме най-умните, учили сме в Харвард, най-подготвените във всички области, най-големите демократи сме, най-големите моралисти, най-големите антикомунисти. Макар че бащите и дядовците ни са активни борци против фашизма и капитализма, същият капитализъм, на който сега те са най-големите идолопоклонници – каква държава, какви пет лева, тя е отвратителен стопанин, капитализмът е краят на историята.

На последните парламентарни избори на 19 април те окончателно затвърдиха амплоато си на харизматични балъци. Само преди четири месеца бяха на върха на сладоледа, техните харизматични водачи и остриета предвождаха стохилядните протести срещу кабинета „Желязков“, изживяваха се като френските революционери от Великата френска буржоазна революция, мечтаеха за пълно мнозинство на предстоящите и предизвикани в някаква степен от тях предсрочни избори. В крайна сметка изборите дойдоха, пълно мнозинство имаше, но то не бе за тях, а за създадената за един месец коалиция „Прогресивна България“ на Радев, който ги надхитри образцово и за ПП-ДБ останаха огризките от 12% и 37 депутати. Харизматичните балъци не можаха да се възползват от супер непопулярната управляваща сглобка. Видяхме, че на изборите всички участници в нея понесоха катастрофални поражения.

ГЕРБ свали два пъти резултата си до невероятните 39 депутати. БСП въобще не влезе в парламента. ИТН буквално изчезна с 0,7%. АПС на Доган също сублимира в политическото небитие, макар да се отърка в сглобката само за 2-3 месеца. И вместо да се възползват от ситуацията като яростна опозиция, балъците не можаха да увеличат резултата си.

Това могат да направят само дълбоко несъстоятелни политически аджамии, неизвестно защо решили, че ще стават политици. В крайна сметка харизматичните балъци постлаха червения килим на Радев, по който той триумфално влезе във властта. Разбира се, Радев я спечели и по много други причини, но помощта, която получи от политическите балъци, беше съществена.

След като бяха размазани на 19 април на изборите, сега закономерно ПП-ДБ тръгнаха към зрелищен разпад. Но разпадът е не защото те честно и самокритично поемат отговорност за изборния разгром, не защото признават, че коалицията им е паянтова, неестествена и доказано губеща, че политиките, които предлагат, не се припознават от електората. Не, сега те са се хванали за гушата заради харизматичния (Боже опази!) Манол Пейков, обявен за Цицерон на ПП-ДБ, което означава, че умее най-цветисто да ругае „Възраждане“ и руските хибридни атаки срещу България и други подобни глупости. И виждате ли, този титан на мисълта и Цицерон на словото сега останал извън питателната хранилка на парламента, защото вероломният Асен Василев го прекарал в полза на друг партиен другар.

Асен Василев може да е всякакъв, но не е глупав. Напротив, доста умен е и като такъв му е ясно, че с всяка изцепка на Пейков на парламентарната трибуна ПП-ДБ сваля с 1 процент рейтинга си, докато накрая ги докараха до 12%. Щом цяла една политическа коалиция може да се разпадане след изборите заради една карикатура на депутат, това означава, че от тази коалиция няма нито полза, нито смисъл.

Впрочем ПП-ДБ бяха застрашени от разпад още преди изборите. Тогава заради неподражаемо харизматичния Божанков. Името Божанков беше сигнал за тревога в редиците на „Възраждане“. Професионалният русофоб Божанков бомбардираше неуморно Костадинов, Русия и Путин с клетви от най-тежка категория. По-паметливите обаче помнят, че само преди три години същият професионален русофоб внезапно цъфна в БСП и прегърна социалистическите идеи.

Тогава каканижеше някакви социални опорки, мажеше се на Корнелия и задушевно другаруваше с елита на бившата компартия, който и децата знаят, че е откровено русофилски, съставен от бивши комунисти или синове на бивши комунисти, плюс наследници на елитни офицери от Държавна сигурност, тук-там и някои доносници на Шесто управление.

Тогава за харизматичния Божанков Путин беше голям държавник, Русия братска страна, освободила ни от турско робство, с която сега трябва да поддържаме приятелски политически и икономически връзки, Девети септември беше социалистическа революция, а не преврат на комунистически бандити и лявата идеология бе единствено правилната, Европейският съюз трябваше да бъде съюз на суверенните нации, за което се бореше Виктор Орбан, а НАТО не трябваше да бъде пречка за другаруването ни с братушките от Руската федерация.

И изведнъж в един слънчев ден Божанков се събуди прероден, преобразен и по-нататък стана тя каквато стана. „Възраждане“, БСП, Путин и Кремъл бял ден не видяха. Накрая харизматичният балък толкова пресоли манджата, че го изритаха от евроатлантическите структури на „Продължаваме промяната“.

Както прекален светец и Богу не е драг, така и прекален русофоб и на Асен Василев не е драг. Това може да се струва на някои смешно, но то е тъжно. Щом заради такъв балък цяла една политическа коалиция може да бъде застрашена от разпад, тя няма какво да прави в парламента. А и въобще в политиката. Как ще ѝ се доверят хората да управлява държавата, щом тя не може да се оправи с карикатурите Пейков и Божанков. И не само те. Да припомним, че преди време единството на ПП-ДБ бе застрашено от друга харизматична личност на ПП.

Неподражаемата Лена Бориславова въртеше цялата ПП на малкия си пръст, компетентна бе по всички въпроси и въобще се изживяваше като събирателен образ на Екатерина Велика и Конфуций. (Впрочем приликата между двете е особено поразителна във формата на веждите.)

Напористото и безспорно симпатично момиче, довчера сътрудник в адвокатска кантора, изведнъж на абордаж превзе политиката и започна да уволнява и назначава министри, зам.-министри и шефове на агенции. Да лети с правителствени самолети за срещи с чужди президенти и премиери. Да пише управленски концепции. Да заседава и да дава акъл на лидерите на други партии. Сюблимният миг в нейната звездна кариера бе, когато занесе на главния прокурор списък с шефове на организираната престъпност с прилежно представени доказателства, събирани от Гугъл. Обожествената Лена бе въздигната в ранг на институция. Медиите напоително я интервюираха и цитираха в неизвестното ѝ качество. В крайна сметка лидерът Василев се справи и с нея, но коалицията оцеля на косъм. Едно време по панаирите продаваха захарен памук. Децата го бяха кръстили – лапаш нещо, гълташ нищо.

„Продължаваме промяната“ са като захарния памук – гласуваш за нещо, получаваш нищо. Както вървят нещата, същото голямо нищо ПП-ДБ ще получат и на наближаващите президентски избори.

Президентската кандидатура на ПП-ДБ една година я търсят със свещ и не могат да я открият. И докато преди година изборът на следващия президент изглеждаше като мисия невъзможна, сега благодарение на харизматичните балъци вече изглежда, че няма друг вариант за нов президент освен сегашния Илиана Йотова. Те тръгват към президентските избори с пълната убеденост, че ще ги загубят. За да сбъднат мечтата си, ръководителите им сто пъти повториха, че обща кандидатура с Борисов няма да имат. Това им гарантира на сто процента, че няма да имат и президент. И ГЕРБ също. Ако това е интимната им цел, по този начин ще я изпълнят перфектно.

Източник Ретро