Позиция на адв. Георги Михайлов по повод откриването на почетно консулство на Република Сърбия в Благоевград

Почетно консулство на Република Сърбия беше официално открито в Благоевград днес.

На тържествената церемония пред зала „22 септември" присъстваха кметът на Благоевград Илко Стоянов, председателят на Общински съвет Радослав Тасков, Н. пр. доц. д-р Желко Йович, посланик на Р Сърбия, представители на Българската православна църква, представители на Министерство на външните работи на Р България и на Р Сърбия, общински съветници в ОбС - Благоевград, представители на политически партии, граждани и общественици.

Публикуваме пост в социалната мрежа на благоевградският адвокат Георги Михайлов без редакторска намеса:

Почетно Консулство на Република Сърбия беше официално открито днес в административния център на Пиринска Македония - гр. Благоевград, Република България.
Самото събитие е обявено като приятелски акт на добросъседство и приятелство между двата народа. И в това няма нищо лошо, защото сърбите са народ, с който имаме много общи черти, близки сме по вяра, мироглед и нравственост. Най-нормалното е да бъдем и добри съседи като развиваме приятелски отношения.
Но, не бива да забравяме, че с нашите приятели сърбите имаме противопоставящи се интереси, производни от историята на миналия век.
За българите, следящи отблизо политиката и историята на Балканите и в България откриването на това консулство в този момент и по този начин е повече от смущаващо.
На първо място не стана ясно дали българската държава ще открие свое подобно консулство в Пирот , например. Добросъседството предполага реципрочност.
На следващо място никой не посочва какво предполага откриването на сръбско консулство точно в административния център на Пиринска Македония, където няма нито сръбско население, нито сръбски инвестиции, нито нищо отличаващо, което да свързва региона със Сърбия.
На последно място, но не и по значение, следва да се отбележи, че откриването на консулството е в момент, в който България - разкъсвана от вътрешнополитически отпадъци, е толкова слаба, че не може да защити своята македонска земя.
Сякаш, за да не останат незабележими за гражданите, гореизброените въпроси са подчертани с разположението на украсата и знамената. Балоните са само в цветовете на сръбското знаме. Българското знаме почти не се вижда зад сръбското. А знамето на Европейския съюз, не че на някой му липсва, но учудващо как изобщо липсва, когато настъпват сръбските интереси.
Толкова за българския суверенитет.
От нас се искат дела, не само думи.