Потоп отнася къщата на Г. Измирлиев-Македончето през 1954 г. в Горна Джумая, възстановяват я, за да носи духа на фамилията

Наводнението от юли 1954 г. в Горна Джумая, днес Благоевград, отнася родната къща на Георги Измирлиев-Македончето, възстановена е 20 г. по-късно, за да пази възрожденския и революционен дух на фамилията, предаде кореспондентът на БГНЕС в града.

В продължение на няколко дни Благоевград със серия инициативи чества 170 години от рождението на Георги Измирлиев-Македончето, роден на 21 април 1851 г.

Къщата се е намирала във възрожденския квартал „Вароша“, от оригиналната й атмосфера са запазени резбования таван, както и някои лични вещи на фамилия Измирлиеви.

„Наводнението от 1954 г. в Горна Джумая отнася родната къща на Георги Измирлиев, което налага тя да бъде съборена две години по-късно. Възстановена е през 1976 г. по точен макет на учителя Филип Стойчев, в момента е в много добро състояние, отворена е за посетители“, каза д-р Елена Чалгънова-уредник в Регионалния исторически музей в Благоевград.

Тя добави, че на годишнините от рождението на Македончето, родната му къща става сцена за различни мероприятия, в които участват ученици от Пето основно училище, чийто патрон е Георги Измирлиев, и дружество „Традиция“.

„От дома за съжаление са запазени малко неща-заслужава да се види резбованият таван в гостната, представляващ стилизирано слънце. Запазен е сребърния сервиз на семейството от сребърни чаши, семеен албум на Измирлиеви, рецептурник, както пушка, патрондаш и прибори за бръснене, принадлежали на бащата Димитър. Те могат да се видят в експозицията на първия етаж“, добавя д-р Чалгънова.

Според нея останалите вещи и интериора в къщата-музей са от 19 век, макар, че не са принадлежали на фамилия Измирлиеви.

Георги Измирлиев – Македончето е един от ръководителите на Априлското въстание и помощник на Стефан Стамболов в I-ви Търновски революционен окръг.

Роден е в Горна Джумая в семейство от стар хайдушки род. Учи в Цариград и Сяр, като 2 години учителства в османската столица, където освен това се занимава с широка обществена дейност.

Македончето е осъден и присъдата му е най-тежката - същата като на Левски. Така той е откаран обратно в Горна Оряховица, където на 28 май 1876 година идва денят, в който той преминава във вечността.

А последните му думи са: “Сладко е да се умре за свободата на Отечеството!” /БГНЕС