Политологът Георги Киряков: Президентът Радев сбърка терена за политическа игра

Георги Киряков

Важна ли е датата на вота и защо се превърна във водеща политическа тема? Полезен ли е за президента поредният конфликт с Борисов и ГЕРБ, този път – за тайминга на изборите? Ще сработи ли формулата „всички срещу ГЕРБ“ при съставяне на следващото правителство? Коя партия в каква кондиция е два-три месеца преди кампанията?
Отговорите на тези въпроси според политолога Георги Киряков.

На фона на кампанията за ваксиниране и очакванията за започване на масово ваксиниране едва през лятото (което, имайки предвид хаотичното управление на самата пандемия от Ковид-19, също не е толкова сигурно) денят на изборите няма никакво съществено процедурно значение.

Конкретният изборен ден ще бъде единствено и само кратковременна „политическа дъвка“, повод за поредна престрелка в позиционната война между ген. Радев и ген. Борисов, водена от ден първи от влизането на президента на „Дондуков“ 2.

Датата е важна само от гледна точка на вероятността от настъпването на трета вълна на заболеваемостта от коронавирус и увеличаване на броя на карантинираните български граждани с право на глас, на които трябва да бъде подсигурена възможност да упражнят това си право. Друг е въпросът дали и колко от тях ще поискат да се възползват от него.
Освен това датата на вота е сравнително неутрална тема за управляващите, по която спокойно може да се води спор с минимална вероятност да нанесе имиджови щети, затова и те ще направят всичко възможно да я джуркат в публичното пространство колкото е възможно по-дълго. Би било тактическа грешка от страна на президента да дава повече поводи на управляващите да го вкарват в удобна за тях тема или да го карат, както се случва в последните дни, да се обяснява както е казал, как го е казал и какво всъщност е имал предвид.

Ако иска да бъде докрай последователен в действията си, и да продължи да играе ролята на опозиционен политик, Радев трябва или да влезе в идеологическия и идеен предизборен дебат, което не е присъщо на функциите му, или да обяви официално намеренията си да се състезава за втори президентски дебат и да прилъже опонентите си от управляващата партия да посочат своя кандидат за президентския пост, което те няма да направят. Сега президентът Радев не просто не играе в полето на противника, ами май е объркал и терена. Борисов е опитен и интуитивен политически играч, и няма да прости ничия грешка в желанието си да стане топ политически реализатор като вземе и четвърти управленски мандат.

Затова и въпросът с датата трябва да е технически, а не политически, поне за Радев. Това, че Конституцията дава правомощия на президента да определя датата за изборите не може да е повод да влиза в неприсъщи му, а и излишни политически сблъсъци с управляващите.

Не съм сигурен дали и доколко президентът Радев разбира, че в момента върши чужда работа като си търси и сам предизвиква поводи за кръстосване на шпаги с премиера.

Всичките му усилия сега може да са му безполезни след парламентарните избори, особено ако ГЕРБ отново са първа политическа сила и успеят да сглобят управленско мнозинство. Дори и да не успеят, дори да са опозиция, какво би донесла на Радев тази конфронтация?

Във възможна ситуация да не може да се състави стабилно мнозинство на принципа „всички срещу ГЕРБ“, ще се стигне до политическа криза и до вероятни предсрочни избори, които да се провеждат заедно с президентските. Само че в този случай ГЕРБ ще имат много силен коз в ръка. Това ли иска Радев?

Иска ли слаба БСП, за която още не е сигурно, че ще го подкрепи за втори мандат, или иска силна партия на Слави, която ще търси самоутвърждаване и е вероятно да издигне собствен кандидат за президент? Ще търси ли подкрепа от Мая Манолова и сие, ако успеят да прескочат изборната бариера?
Или ще разчита на собствени сили, които обаче няма да му стигнат за победа. В българската политика трябва да си гъвкав, повратлив и да търсиш линията на най-малкото съпротивление, иначе те очаква тежка катастрофа. Учудващо, че за пет години като президент ген. Радев не се научи да прави сложни фигури като лупинга, така както го е правил като пилот.

Предизборна кампания под знака на пандемията, нови сили и стари лица

В демократичната история на България след 1989 година няма изборни кампании, за които да не се е очаквало да са трудни и мръсни. Тази предизборна реторика най-често се ползва за оправдание след изборите от загубилите вота. Станало е политически рефлекс да се определя всяка предстояща изборна кампания като трудна и изпълнена с мръсни номера. Раздробеният парламент, в крайна сметка, няма е резултат от трудната и мръсна кампания, нито от фалшификация на изборите, а от силно поляризираната политика, от силно раздробения електорат, от многото нови кандидати за месии и от умората от управлението на Борисов.

Очевидно сме навлезли в преходен период, в период на преконфигуриране на политическото и електоралното пространство, който няма да завърши на предстоящите парламентарни избори, нито пък на следващите ги президентски.

За съжаление, този организиран хаос ще тече паралелно с хаоса по овладяването на последиците – здравни, икономически, социални и всякакви други – от пандемията от Ковид-19.

Да не говорим, че коронавирусът ще бъде водещата червена нишка в цялата кампания и ще доминира както програмите за управление на участващите партии, така и всички медийни сблъсъци между партийните лидери – преки или задочни.

Политическия оптимизъм и политическия песимизъм ще са доминиращи, което няма да учуди много различните публики. А що се отнася до новите политически сили, които е възможно да попаднат в следващия раздробен парламент, по-важно е да следим дали няма да вкарат в репертоара си стари политически номера, пък и да следим дали няма да наситят листите си с добре познати, стари политически лица.

„Всички срещу ГЕРБ“?

Дали ще се реализира формулата „всички срещу ГЕРБ“ при съставяне на правителство пряко зависи от участниците в следващия парламент.
Тя не би работила в предизборна кампания, макар че е много вероятно всички партии да търсят видимост чрез атаки срещу настоящите управляващи. Но във всички случаи всеки ще се бори да привлече колкото може повече гласоподаватели, затова ще им е нужна освен видимост и различност, а ако всички атакуват ГЕРБ с едни и същи аргументи, ще формулата ще спечели този, който има най-голям финансов ресурс.

Ако в следващия парламент ГЕРБ успее да сформира мнозинство или най-малкото си осигури нужната му подкрепа за правителство на малцинството, то формулата „всички срещу ГЕРБ“ няма как да се реализира. А вероятността участниците в подобна формула да се скарат в рамките на няколко месеца никак не е за пренебрегване. Това ще доведе до хипотезата за нов вот в рамките на тази година.

Подобна формула би работила при сходни идейни и принципни платформи, а на този етап единственото, което сплотява противниците на Борисов е желанието им да го свалят от власт без оглед на средствата. Това е като небостъргач без основи – при първия натиск ще рухне.

В добра форма ли са старите и новите политически играчи?

Борисов успя да удържи натиска на протестите, имаше под ръка необходимия му финансов ресурс да заглуши гласовете на недоволство, държи под око подкрепящите го медии и системно притиска опозиционните. Той намери засега успешен начин за пряка комуникация с най-разнообразни публики, през джипки и хеликоптери, докарва до безсилен гняв яростните си критици, успешно си приписа справянето с първата и втората вълна на ковид кризата, както и успешно прехвърли неуспехите си върху реални и мними противници.

За него все още изгледите за спечелване на изборите са повече от добри, особено на фона на поредните разтърсващи скандали в БСП – „изчистването“ от Гергов и разграничаването на кмета на Перник.
Доскоро се смяташе, че само заради трупащия се гняв и заради умора от управлението на ГЕРБ и Борисов, БСП ще успее да спечели без проблем вота през пролетта, но заради последните случаи, а и заради видимия конфликт с президента Радев, тази перспектива се отдалечава.

Докато БСП не завърши процеса по вътрешното си „пречистване“ не може да мисли за управление на държавните дела.

Слави Трифонов няма програма, приоритети, идеология, но има публика, има съпътстваща слава, има Ку-Ку бенд и хитове, които са способни да разпалват гнева на угнетените и унизените. Огромна част от българските гласоподаватели не са особено придирчиви към идеологическите форми на политическото представителство, нито пък към програмните рамки и управленските намерения. За Трифонов ще работи формулата народен гняв плюс активен критик на управляващите, което е равно на голям дял от протестния вот. Тази формула е временно печеливша и съдържа в себе си потенциала на бързото разочарование. Сблъсъкът с реалната политика за подобни субекти винаги е бил болезнен и всяка грешна стъпка се наказва сурово от водените от гнева си избиратели.

За ДПС няма нужда да се споменава друго освен факта, че успяха покажат турския президент Ердоган на избирателите си.
Няма съмнение, че организационната кондиция на Движението е на едно от най-високите нива в страната. ДСП ще получи неизненадващо добър резултат и ще има още повече основания да иска пряко участие в управлението.

Кондицията на Демократична България е енигма. Ако по време на протестите останахме с впечатление, че ще влязат с летящ старт в кампанията, сега се забелязва отчетливо забавяне и спиране на инерционното движение нагоре и връщане към обичайни нива на подкрепа. Ако не засилят сериозно присъствието си в съзнанието на обществото, а вместо това се капсулират в рамките на собствените си почитатели, то отново ще изпитат разочарование от резултата си и ще обезверят за дълго общността си.

Голямата въпросителна остава форматът на явяване на патриотичните сили, отслабнали доста заради участието си в управлението. Въпреки добавената електорална стойност, заради ветото за присъединяване на Република Северна Македония към ЕС, все още няма ясна тенденция за категорично прескачане на изборната бариера, ако решат да се явят във формат ВМРО-НФСБ.

Упоритите слухове, че ще им бъдат раздадени избираеми места в листите на ГЕРБ, е по-вероятно да срещне сериозна съпротива сред активистите на тази партия - не само заради чуждите за нея тела, а и поради вероятността да получат по-малко мандати в следващото Народно събрание. Би било сериозна стратегическа грешка да се пристъпи към подобен сценарий. От друга страна ГЕРБ рискуват да се лишат от лоялен коалиционен партньор при опитите за съставяне на парламентарно мнозинство, ако коалиция ВМРО и НФСБ не влезе в парламента.

Засега Мая Манолова е най-упорита от извънпарламентарните партии и е способна с активността си да доведе собствения си проект до успех – влизане в следващото Народно събрание и активно участие в сформирането на мнозинство - без значение дали с ГЕРБ или с „всички срещу ГЕРБ“.

Не съм никак изненадан от волята на Марешки да се добере до заветните 4%, но и не бих бил никак изненадан, ако не успее да прескочи 1%. Само за Костадин Костадинов и партия „Възраждане“ все още не съм убеден дали ще повтори успешния си поход към политическата слава от предишните избори и ще добави нови гласове към сметката си. Предстои да видим развитието на този алтернативен патриотичен сюжет.Епицентър