Политологът Димитър Ганев: Вече година живеем от скандал в скандал, от това имат полза и ГЕРБ, и БСП

Двуполюсният модел днес е удобен и за БСП, и за ГЕРБ. Тези дни ще стане година откак е съставен кабинетът „Борисов 3“, ние живеем в условия на перманентен скандал – един скандал захлупва втория скандал. От това имат полза и ГЕРБ, и БСП, нещо повече - това е търсено. Скандалите са форма мобилизация на електоратите. Това каза пред БГНЕС политологът Димитър Ганев, от изследователски център „Тренд“ .

Тези дни бе премиерата на книгата му „Пътят към конституцията“, в която на базата на стенограми от българската Кръгла маса и Великото народно събрание прави анализ на българския преход.

От Кръглата маса към ВНС

Неслучайно избрах за заглавие на книгата „Пътят към конституцията“, защото по мое наблюдение Конституцията не е просто акт на 400 депутати във Великото народно събрание. Говорим за път към Конституцията, който започва с Кръглата маса, каза авторът. Изследването му започва като дипломна работа. Българската кръгла маса крие свои собствени специфики. Решението ѝ за свикване на Велико народно събрание, което да изготви новата българска конституция, трасира уникалния път, по който тръгна страната ни в прехода към демокрация.

Кръглата маса всъщност изиграва съществена роля по две направления. Първо, че на нея изобщо се взема решение за свикване на ВНС и пътя на България към бърза Конституция. Всъщност България е първата държава в Източния блок, в която се приема нова Конституция. Вторият основополагащ момент е, че Кръглата маса фактически завършва със споразумения, а в тях до голяма степен се разгражда цялата тоталитарна система и България започва да действа на демократични релси. Основна моя теза, която залагам в книгата, е, че 7-ото ВНС всъщност е политическо продължение на Кръглата маса. Опитал съм се да покажа как части от текстовете в споразуменията са залегнали в българския основен закон от 1991 г. Други текстове пък задават духа на Конституцията. Всъщност ВНС се съобразява с постановките на Кръглата маса, обясни Ганев.

Той уточни, че на Кръглата маса стоят два отбора – единият на управляващата БКП-БСП /през този период тя се преименува/ и другият – СДС. Представителството, което дават изборите през 1990 г. е подобно на това, което дава Кръглата маса, а именно най-голям брой народни представители имат именно БСП и СДС. Кръглата маса легитимира двата елита – легитимира реформаторското крило в БСП, което е основният действащ субект при свалянето на Тодор Живков, и легитимира опозицията в лицето на СДС.

Кръглата маса е институция от изключително важно значение. Тя е формат на диалог управляващи – опозиция. Политически дебат, който не е познат през последните 45 години. Това само по себе си води до духовно разкрепостяване въобще на българите, защото за първи път се появява и алтернативно мнение, което неминуемо се пренася от Кръглата маса и в цялото общество. В същото време Кръглата маса легитимира БСП като субект в демократичната система. От друга страна легитимира опозицията в лицето на СДС, който тогава е една още рехава коалиция. Нещо повече – Кръглата маса е архитект на двуполюсния модел, в който живяхме десетилетия, ако приемем, че двуполюсният модел свършва 2001 г. – между БСП и СДС. На последно място, но не и по значение, Кръглата маса има огромен принос за разграждане на тоталитарната система. Тя има огромен принос за начертаване на пътя на България към демокрация.

Но има и силна критика по отношение на този формат – Кръглата маса има и огромен дефицит – тя започва своето функциониране в началото на януари 1990 г. – това е само 45 дни след падането на Тодор Живков. Сериозен проблем е, че на нея въобще не става дума за икономика. В България има два прехода – политически и икономически. Единият е от тази еднопартийна власт към демократична система, каквато ни е позната в западния свят тогава. Другият преход е от планова икономика и държавна собственост към пазарна икономика и частна собственост. На Кръглата маса се говори само за първия преход, практически за икономика не става дума. Именно в този период се корени гигантският дефицит да не говорим за икономика, което води до забавяне на реалните икономически реформи със 7-8 години. Оценката за кръглата маса е по-скоро положителна – няма никакво съмнение в това. Трябва да изясним, че това не е институционална форма, която е наложена от българските социалисти. В България рухването на социалистическата система не е плод на български усилия. Това е много по-мащабен процес, който далеч не започва от България. В книгата съм започнал изследването от началото на Горбачовите реформи - перестройката и гласността. Те завършват с провал, което пък води до ефекта на доминото във всички централни източно европейски държави, които са под диктата на Москва в известен смисъл. Така в рамките на няколко години 1987-1990 г. всички режими в Централна и Източна Европа рухват.

Този период е силно разделящ – България тогава е България на БСП и България на СДС. Това са две Българии, които дори не могат да си говорят – не само като елит, а и като привърженици и симпатизанти, това е време, когато семейства се разделят по политически причини. Това разделение прави и участниците в процесите емоционално обвързани. Именно затова съм търсел за анализа си първичните документи – стенограми от Кръглата маса и Великото народно събрание. А и дълг на моето поколение, което не е платило социалната цена на прехода, не познава политиците от заглавията на вестниците, не е съвременник на тези събития, да направи такова изследване. Аз съм роден 1986 г., по време на Кръглата маса съм бил на 3-4 г. Именно затова в хода на изследването съм се опитал максимално да се абстрахирам от спомените и от позициите на съвременници и участници в тези събития. Опитах се да направя максимален баланс на представители на едната и на другата страна. Основната част от анализа, който съм заложил в книгата е от стенограмите на Кръглата маса и от 7-ото ВНС. В същото време диалогът и консенсусът са основна част на Кръглата маса. Питате защо при такова разделение има и консенсус. Причината е, че СДС е разграждането на системата. Грешно би било да мислим, че БКП – БСП не е за същото – тя би искала да бъде субект в тази промяна, да бъде основен субект в прехода, да запази своята цялост и да продължи своя политически път. Комунистите като опитни политици са напълно наясно, че връщане към стария ред не може да има. Затова управляващите тогава са склонни на големи отстъпки спрямо СДС само и само те да бъдат част от този преход. Тази цел е постигната.

Новият двуполюсен модел Двуполюсният модел днес е удобен и за БСП, и за ГЕРБ. Няма никакво съмнение, че от година и половина двуполюсният модел се възстанови. Това е модел, който е търсен от двете партии. Този модел води до изчистване на картината – в България има една управляваща и една опозиционна партия, е изключително изгодна и за ГЕРБ, и за БСП. Големият успех на Нинова беше да върне БСП като полюс в политическата система. През 2017 г. Нинова и БСП постигнаха два пъти по-висок резултат от последните парламентарни избори - от половин милион на 950 000. Това става за време от година и половина. В същото време ГЕРБ през 2014 г. на парламентарните избори след тежък провал на Орешарски, след година и 3-4 месеца протести - ГЕРБ, която беше основна опозиционна сила, печели 1 млн. 50 хил. гласа. След което ГЕРБ съставя правителство с реформаторите, с подкрепата на патриотите, АБВ и т.н. Ние в „Тренд“ сме мерили това управление – хората по никакъв начин не смятаха, че „Борисов“ 2 е успешно управление. Въпреки това на парламентарните избори през 2017 г. ГЕРБ имат със 100 хил. гласа повече, отколкото 2014 г., въпреки че управлението не беше успешно в оценката на общественото мнение. Просто ГЕРБ мобилизира допълнително привърженици с мотива, че те са единствената спирачка на БСП към властта. Това е ефектът на двуполюсността. А от другата страна Нинова успя да се легитимира като единствената реална алтернатива на това управление, което беше „Борисов 2“. Ето тази двуполюсност доведе до свръхрезултат. Това нещо се пренесе в 44-ото НС и ние виждаме как от една година, откак е съставен този кабинет, ние живеем в условия на перманентен скандал – един скандал захлупва втория скандал. Изследователски център „Тренд“ мерим всеки месец нагласите, имахме и три национални проучвания в началото на 2017 г. сега през 2018 г. също имаме три проучвания – ако видите резултатите от тези проучвания, няма да видите никаква разлика между ГЕРБ и БСП – в разлика на 2-3-4% през различните месеци. По малко от 1% между ДПС и патриотите. Значи въпреки този перманентен скандал структурно подкрепата си остава. Обяснението е следното – тази двуполюсност успява да държи максимално консолидирани електоратите на двете партии – и на ГЕРБ, и на БСП. Не казвам, че това няма да се промени. Две неща могат да бъдат промяната.

Едното е появата на нов политически субект, да кажем като Слави Трифонов например – една партия, оглавявана от него би могла да донесе сериозна промяна в електоралните нагласи.

Второто, което е – социален взрив. Защото няма никакво съмнение, че поради тези скандали и това, което се случва, се трупа социално напрежение.

Никой не може да предположи дали ще има социален взрив, като беше примерно през 2013 г. за цените на тока през зимата, или управляващите ще успеят да удържат социалния мир. Случаят с убийството, извършено от доктора в Пловдив в дома му и спонтанното излизане на толкова много хора е ясен индикатор, че в обществото ни има чувство за дефицит на справедливост. /БГНЕС