Политическите номади се борят за сърцето на Пеевски в Пиринско! Ахмед Доган и Делян Пеевски ще се борят за гласовете на ДПС в 1-ви МИР Благоевград

Политическа криза превзе България! Отново отиваме на избори, за седми път в рамките на 3 години.

Политическите номади Илко Стоянов, Радослав Тасков и Атанас Камбитов се борят за сърцето на Пеевски в Пиринско. Тримата политици се представят за лицето на "Новото начало" в община Благоевград, като обещават светло бъдеще за новата политическа формация на Делян Пеевски. Кой ще спечели доверието на Пеевски, остава загадка? Най-вероятно тежката дума има дясната ръка на Делян Пеевски - Радослав Ревански, кмет на община Белица.

В 1-ви Многомандатен избирателен район Благоевград се очаква лидерска борба в ДПС. Под сурдинка се коментира, че д-р Ахмед Доган и Делян Пеевски ще са водачи на дветете формации на движението.

В ДПС се случи немислимото доскоро. Една от най-стабилните системни партии се раздвои и засега изглежда, че две листи ще се състезават на предстоящите избори. За да стане „ДПС без Пеевски“, тоест Делян Пеевски да бъде свален от (съ)председателския пост или изключен от Движението трябва да се свика първо Централен съвет, после Национална конференция, а подобна стъпка никой не предприема към този момент.
Очевидно, битката за разпределение на влиянието не е приключила.

В двете крила би трябвало да си правят сметки как да се излезе от ситуацията. Появи се информация за заявен патент върху името „ДПС – Движение за права и свободи“, което представлява ДПС - Доган. Има вариант и за участие в предстоящите избори с коалиция, както направи навремето НДСВ, преди да се е учредила царската партия.

Ще се използва слоганът „Свобода, Заедност, Единство“. От сегмента на Пеевски и неговите хора подсказват, че другото ДПС може да се казва „ДПС – Ново начало“.

Клонирането на ДПС на Ново начало и на „Свобода, Заедност, Единство“, които да се конкурират във вота, е един от най-реалистичните сценарий. При това развитие в 51-ия парламент ще има две ДПС-та, а първата политическа сила – вероятно ГЕРБ, ще може да избира с кого да сглобява конструкцията на властта. Върви не война за марката ДПС, а за по-добро позициониране към управлението, като това включва влияние сред електората, лидерски авторитет, бекграунд, идеология, геополитически ракурси, неформална власт.

Събитията от месец юли налагат извода, че последните избори се превърнаха в катализатор на деструктивни процеси, на разместване на пластовете в българската политика, което ще доведе до промени с дългосрочни последици.

Засега в икономически план и с репресивен апарат Делян Пеевски е една крачка по-напред от Ахмед Доган.

Колко от тайните на ДПС ще излязат в тази война? Очакваме войната да е на няколко фази. Сега предизборно сме във фаза на показване на мускули. Пеевски натиска с всичко, което има. Финансовите пропорции да секнат предизборно и той да покаже, че парите са в него и може да финансира по-нататък.

Другата фаза на войната "Пеевски – Доган" е "ще ги видим след изборите и тогава вече ще се види, къде в парламента остава Пеевски и хората около него".

Контранастъплението на Пеевски ще е третата фаза на вътрешнопартийната война в Движението. А към момента изселническите дружества са на страната на Доган. А отношението на Турция към ДПС било като в нашите смесени райони.

Много е странно чувството, защото в смесените райони се чува: 30 години какво направихте? Освен картата на българския етнически модел няма нищо друго. Не може да се покаже карта на българския икономически модел. Досега специализираните и репресивните органи са на страната на Пеевски, както и през годините се предполагаше, че има такива зависимости.

Основният проблем е кой ще регистрира ДПС в ЦИК при избори и как ще се определят кандидат депутатите и листите на партията?

Това трябва да се реши на Централен съвет на ДПС, който изненадващо защо, още не е свикан.

Кризата в ДПС - Залезът на идеала и победата на капитала!!!

С настъпването на промените след 10 ноември 1989 година мюсюлманите в България бяха амбицирани да си възстановят всички граждански права и свободи начело с рождените имена, които бяха насилствено сменени от тоталитарния режим. В този ключов за съдбата на България и на българските турци и мюсюлмани момент се появи Движението за права и свободи с лидер Ахмед Доган. В началото той ги убеждаваше, че те трябва да си търсят правата като равнопоставени граждани. Но в общи линии българските турци и мюсюлмани останаха земеделска общност още дълго време, с тенденция към обедняване и попадане в икономическа зависимост. Така електоратът на ДПС беше оплетен в мрежа от социални зависимости от партийните номенклатурчици по места. Сега по-модерна стана думата деребеи, с която ги назовават. Това също пораждаше страх. „Каузата ДПС“ не помогна на българските турци да осмислят себе си като равноправен партньор в общуването с народотворческия елемент. Затова каузата яваш-яваш повяхна.

В интерес на истината Ахмед Доган беше този, който организира около себе си партията, той се наложи като неин лидер, с други думи – той утвърди марката ДПС. За разлика от това, останалите политици около него се утвърдиха през марката ДПС и затова останаха в неговата сянка. Той е лидерът, който чрез ръководената от него партия и отстояваната принципна и последователна политика не допусна сблъсък на малцинствената група с държавата. Партията винаги се управляваше еднолично.

Силата на Ахмед Доган се крепеше главно на три стълба.

Първо, това е травматичната памет, наследена от „възродителния процес“, и страхът, който тази травма продължаваше да генерира. Електоратът на ДПС вярваше, че Движението е гарант, че това няма да се повтори отново.

Второ, това беше образът на Доган като борец срещу тоталитарната власт за правата и свободите на хората. Този ореол никога няма да изчезне напълно, винаги ще има симпатизанти, поддръжници и последователи на Ахмед Доган, които ще почитат митичния му образ.

Трето, това бяха обръчите от фирми, за които Доган открито говореше. Срастването с капитала започна да избутва идеала на заден план. В ДПС никога не се утвърди демократична култура, но авторитарното лидерство не се възприемаше като дефект от електората, по-скоро в тази еднопосочна комуникация електоралното тяло виждаше стабилност, която крепи стройната и дисциплинирана партийна организация. В очите на симпатизантите и поддръжниците на Движението Доган беше ефикасен лидер и те знаеха, че трябва да го следват, без да умуват много. Те му приписваха някаква пророческа мъдрост. И затова в негово отсъствие членовете на Движението не знаеха как да продължат по-нататък.

Точно това му изигра най-лошата шега в историята на партията.

Доган нарече Пеевски „феномен“ и го предложи за председател, никой не оспори това предложение, а местните организации се състезаваха кой пръв да го номинира. Но Пеевски също е лидер, който иска да управлява с твърда ръка. Може би той дълго време се е готвил за този пост. Пеевски всява страхопочитание, иска да командва и думата му да се слуша. Най-вероятно и подкрепя финансово партията. Самочувствие му дава и фактът, че при неговото председателство ДПС за пръв път в историята си стана втора политическа сила. Той сигурно разчита на по-младите членове на ДПС, които не са обременени от „възродителния процес“, и това може да е предпоставка за някакви промени.

Кризата: новото мото на ДПС

 Казано с други думи, когато някой започне да вреди на останалите в името на спечелването на власт и богатство, той вече е в играта, наречена политика. Сега Доган за пръв път почувства страха на гърба си. Той се притесни да не загуби пълната власт в партията и имиджът му на могъщ лидер да не пострада. И реши да се обърне срещу човека, на когото самият той е дал път на развитие и го е издигнал в партията си. Поиска оставката му, но той не я подаде. Времето ще покаже дали ще посърне, или не, митът за могъщия Ахмед Доган в ДПС. Особено, ако крилото, което го подкрепя, се яви на изборите самостоятелно, това ще бъде лакмусът доколко още е жива каузата в сърцата на хората. На този етап те обикалят смесените региони и постват снимки във Фейсбук от срещите си с хората. Това е тънък намек, че традиционните избиратели на партията са на тяхна страна. С това те казват: „Не ни подценявайте.“ По-дълбокият смисъл на посланието е, че те си играят на криеница зад етническата карта.

Но факт е, че голямото ДПС вече е разцепено.

Кризата в ДПС вкара качествено нова криза в българския политически живот. Ако Движението иска да се докаже като защитник на либерално-демократичните ценности, етническата толерантност и „заедността“, партията трябва да изживее и този конфликт, да извърви трънливия път на страданието, за да дойде просветлението. Така те ще излязат с по-изстрадан опит от тази вътрешна криза. България има нужда от опитни и разумни политици с демократично мислене, които да покажат на Европейския съюз, че религиозните и етническите малцинства не трябва да пораждат безпокойство, а трябва да се оценяват като фактор за стабилност и като гарант за вътрешна и външна сигурност.

Политическата криза вече разяжда партиите отвътре. Процесът на вътрешно-партийна ерозия започна да се развива много бързо през този месец. Случи се нещо немислимо доскоро – най-стабилната партия от времето на прехода - ДПС, се разклати сериозно.

Трусът в Движението бе неочакван по няколко основни причини.

Първата - д-р Ахмед Доган отдавна стои настрани от оперативната политика и самият той посочи Делян Пеевски, когото отдавна познава и с когото е и по човешки близък, за председател на партията.

Второ, формулата за съпредседателството също бе идея на Доган, приета от ръководните органи на ДПС. Дотук моделът не даде дефект, поне не видимо и не публично. Нещо повече – за първи път в своята история партията стана втора политическа сила на извънредните парламентарни избори.

Трето, в лицето на Пеевски ДПС имаше твърдо лидерство, което налагаше интересите на партията. Отговорът на въпроса защо бе отключена войната в ДПС ще бъде търсен месеци, да не кажем години наред, като ще излизат нови и нови версии и детайли. Политическата ситуация се развива под знака на случващото се в ДПС, което е показател за значението на партията в българския политически живот.

Движението е в безпрецедентен за над 30-годишната си история разкол. С един ход Ахмед Доган – създател и почетен председател на ДПС – излезе като активна фигура на терена и промени политическата картина, очакванията и съотношението на силите. Писмото, в което той призовава депутатите от ПГ на ДПС да не подкрепят правителството на Росен Желязков, сложи началото на разделения в партията, чиято кулминация предстои. ГЕРБ остава консолидирана партия на фона на масовото вътрешно разклащане на повечето формации. Затова лидерът й може да се позволи да иска ускоряване на процеса до новия вот. Може да се каже и така - в другите партии така ври и кипи, че около ГЕРБ стана скучно.

Борисов и ГЕРБ не искат да изглеждат като заложник в правителство с участието на силно ДПС със силното и твърдо лидерство на Делян Пеевски.