Политическа криза! Отново отиваме на избори, за седми път в рамките на 3 години

В 12:00 часа днес "Има такъв народ" върна третия мандат на президента неизпълнен. 

Това означава, че и 50-ото Народно събрание отива в историята и трябва да се готвим да изберем състава на 51-вото.  Политическата криза в България е налице, защото това  ще е седми предсрочен вот за малко над три години.

Предстои президентът след консултации с парламентарните групи и по предложение на кандидата за служебен министър-председател да назначи служебно правителство и да насрочи нови избори в двумесечен срок. За служебен министър-председател той може да избира измежду председателя на Народното събрание, управителя или подуправител на Българската народна банка, председателя или заместник-председател на Сметната палата и омбудсмана или негов заместник.

 

През месец Юли страната горя и в буквалния, и в преносния смисъл, като второто засяга политическите аспекти.

Времето стана основен играч на политическия терен сега, когато започват преговорите за кабинет с последния, кризисен мандат.

Събитията от юли налагат извода, че последните избори се превърнаха в катализатор на деструктивни процеси, на разместване на пластовете в българската политика, което ще доведе до промени с дългосрочни последици.

Предвестник бяха резултатите от вота, които очертаха хаос и безпътица, а провалът на първия мандат стана ярко доказателство за този извод.

Ситуацията е в период на депресираща повтаряемост, която на терена на политиката се изразява в отчуждение на гражданите от елита, в недоверие към институциите и към пасивност по време на избори.

Политическата криза започва бавно да руши бъдещето на България, приоритети като Шенген и еврозона.

Невъзможността да се състави редовно правителство е функция от задкулисни действия и интереси. Неформалните влияния дирижират процесите в българската политика.

Провалът на първия мандат бе донякъде предизвестен, но по неочакван начин това се случи с безпрецедентни катаклизми, като разделението в ДПС.

В нито един момент около първия мандат не се обсъждаше създаването на стабилно управление. Говореше се за компромиси, за приоритети, които да обяснят/оправдаят една коалиция с временен характер. Дори трендът на отчуждение на избирателите от партийната система, видим в ниската избирателна активност на последните избори, не успя да мобилизира политическите сили за усилия, насочени към предотвратяване на поредни парламентарни избори.

Кои сили и защо не искат да има редовно правителство в България става много релевантен въпрос сега, когато страната може да се изправи пред седмите избори за три години. България е разглеждана като нестабилна страна, която може да бъде тласната в произволна посока.

Перспективата от нови парламентарни избори направи партиите още по-чувствителни към собствените им интереси. Енергията им се насочи приоритетно в изграждане на собствен позитивен имидж, а не на правителство.

Искането на ПП-ДБ към президента да отложи връчването на втория мандат с три месеца е в противоречие с основния закон. Реално Радев бе подтикнат към суспендиране на Конституцията. Би се създал опасен прецедент, тъй като всеки път може да се поставя въпросът за удължаване на времето за съставяне на правителство и работа на Народното събрание без да има редовна власт.

Радев бе изправен пред избор между БСП и ИТН, като решението му да даде мандата на „Има такъв народ“ изглежда логичен. Юридическата неяснота около председателството на БСП би направило мандата уязвим и би изместило фокуса върху вътрешната война в социалистическата партия. Новото ръководство на БСП поиска третия мандат, но, според ИСА, това би трябвало да се разглежда като формален акт. Мандатът изглежда обречен, а сега, когато социалистите се опитват да демонстрират обединение и прилив на енергия, не им трябва провал.

50-ото Народно събрание отива в историята и трябва да се готвим да изберем състава на 51-вото. 

Нови избори през есента изпращат посланието, че политическите сили не могат да се справят с основната си задача, а това неизбежно отваря терена за нови и нови партии, за нови и нови експерименти.

Колизията между решението на Конституционния съд за промените в основния закон и докладът на ЕК ще оказва влияние върху приоритетите ни навън и отношението към София. КС отмени това, което ЕК хареса.

Решението на висшите магистрати за Шестата поправка е най-полемичното решение на КС в новата ни история.

Конституционните промени трябваше да бъдат предхождани от широка като формат, обмислена и дълга дискусия преди да гръмнат шампанското. В подхода към основния закон трябва повече консерватизъм.

Промените, които засягаха процедурата за конструиране на служебна власт доказаха своята абсурдност. Те съдържат потенциал за конституционна криза, тъй като не е ясно какво става, ако „домовата книга“ се окаже празна. Прогнозата ни е, че при ново съотношение на силите в КС те отново ще бъдат атакувани.

При нови избори президентът Радев ще трябва да отвори отново „домовата книга“ в търсене на служебен премиер. Новото име в нея е само Рая Назарян като председател на Народното събрание.

Задълбочаването на политическата криза може да уплътни желанието за по-радикални промени, което да наложи и идеята за свикване на ВНС. България започва да отваря вратата към ада.

Кризата, която отключи юмрукът на Румен Радев, е на път да се обърне срещу него – намалени правомощия по отношение на служебната власт, решение на КС в негов ущърб, липса на мощни съюзници и др.

Президентът е в центъра на две точки, където тече ток с много високо напрежение.

 Те са на външния и на вътрешния терен, като първата засяга конфликта/войната Русия-Украйна, втората – отношенията със силни негови опоненти – Делян Пеевски, Корнелия Нинова и др.

Темата за политически проект на президента стана рутинна. Ако Радев прекалено дълго и много се колебае, ще загуби интереса и на избиратели, и на спонсори.

Докато има образ на силния, който всеки момент може успешно да излезе на терен, той е интересен на кръгове, готови да инвестират в политически проекти. Ако шансовете му започнат да се топят, тази нагласа ще претърпи обрат.

Пеевски му слага спирачка и този ефект – на загубения интерес, може скоро да настъпи, тъй като няма сериозни индикации, че Радев се готви за кариера на партиен водач.

Състоянието на партиите се отразява върху водещата институция – Народното събрание. За първи път в последните турбулентни години политическата криза засяга толкова политически сили в едни и същи времеви рамки.

Фрагментация и нестабилност се наложиха като характерните белези на 50-ия парламент от самия му старт.
Да се направи редовно правителство в рамките на толкова нестабилен парламент изглежда като политическа авантюра.

Политическата криза вече разяжда партиите отвътре. Процесът на вътрешно-партийна ерозия започна да се развива много бързо през този месец.

Случи се нещо немислимо доскоро – най-стабилната партия от времето на прехода - ДПС, се разклати сериозно. Трусът в Движението бе неочакван по няколко основни причини.
Първата - д-р Ахмед Доган отдавна стои настрани от оперативната политика и самият той посочи Делян Пеевски, когото отдавна познава и с когото е и по човешки близък, за председател на партията.

Второ, формулата за съпредседателството също бе идея на Доган, приета от ръководните органи на ДПС. Дотук моделът не даде дефект, поне не видимо и не публично. Нещо повече – за първи път в своята история партията стана втора политическа сила на извънредните парламентарни избори.

 Трето, в лицето на Пеевски ДПС имаше твърдо лидерство, което налагаше интересите на партията.

 Отговорът на въпроса защо бе отключена войната в ДПС ще бъде търсен месеци, да не кажем години наред, като ще излизат нови и нови версии и детайли.

Политическата ситуация се развива под знака на случващото се в ДПС, което е показател за значението на партията в българския политически живот. Движението е в безпрецедентен за над 30-годишната си история разкол.

С един ход Ахмед Доган – създател и почетен председател на ДПС – излезе като активна фигура на терена и промени политическата картина, очакванията и съотношението на силите. Писмото, в което той призовава депутатите от ПГ на ДПС да не подкрепят правителството на Росен Желязков, сложи началото на разделения в партията, чиято кулминация предстои.

ГЕРБ остава консолидирана партия на фона на масовото вътрешно разклащане на повечето формации. Затова лидерът й може да се позволи да иска ускоряване на процеса до новия вот.

Може да се каже и така - в другите партии така ври и кипи, че около ГЕРБ стана скучно.

Борисов и ГЕРБ не искат да изглеждат като заложник в правителство с участието на силно ДПС със силното и твърдо лидерство на Делян Пеевски.

Настроението в и около ПП-ДБ е минорно и кризисно.
Коалицията неочаквано се оказа втора сила с мандат за съставяне на правителство, но се наложи бързо да го върне неизпълнен.
ПП-ДБ са като играч на ринга, който получава удар след удар и преживява нокдаун след нокдаун. Тъкмо се изравят на крака от едно и следва ново зашеметяване. Ако в тази нестабилна форма влязат в предизборната кампания и новия вот, резултатът им може да отбележи нов спад.

Отмяната на конституционните поправки в частта за така наречената съдебна реформа е второ Ватерлоо за Христо Иванов, а ново негово завръщане в голямата политика изглежда изключено. Христо Иванов влезе в ролята на „сив кардинал“, който гради тактики отстрани, но подходът му се натъква на съпротива и недоволство.

Отличителен белег на ПП-ДБ започва да става фрагментираното и оттук като цяло слабо лидерство. А слабо лидерство не може да предложи решение на политическа криза с голям мащаб, като сегашната.

По отношение на външните партньори на България – ЕС, ЕП, САЩ, „Възраждане“ много втвърди тона.

Позициите й за цензурата, за либералния фашизъм и т.н. не са нови, новото е, че след европейските избори вече са развити пред

европейските институции с радикален тон.

Бузлуджа бе подходящият декор за премиерата на новата консолидация вляво. Но на БСП й трябва не само обединение, но и обновление, което да отговаря на времето и новите предизвикателства.

Интересният въпрос е дали Радев би прехвърлил авторитет върху БСП, ако не направи своя партия, а изборите станат неизбежни. В другия случай – да излезе със своя партия сега, означава да изпълни финалните акорди на реквиема за БСП.

Партията на Слави Трифонов успя да се стабилизира над бариерата за влизане в парламента и в отсъствието на нови играчи да се брои за сигурен участник и в следващ парламент. Това не е малко постижение в контекста на общия партиен разпад и фрагментация. Маневрите около третия мандат може също да я тласнат нагоре.

Казусът с „Величие“, която добива мощ през схемата Исторически парк, е шокиращ. Това е първата политическа сила, която пробива през фрапантни нарушения на законите.

Може да се допусне, че „Величие“ е партия-дрон, която бива управлявана от сраснали се с мафията държавни структури. С поредния технологичен продукт на задкулисието изглежда приключено.

Рискът от широка регионална война наистина рядко е изглеждал по-голям. Близкият изток се движи без лидери към катастрофа. Войната е само на един въздушен удар разстояние. Една „тотална война“ в Близкия Изток обаче, ще въвлече много страни от региона и последствията от нея ще се отразят в много по-широк международен план политически и икономически, предвид прекъсване на основни маршрути за доставки.

Анализът е изготвен от екип в състав на Епицентър.бг:

Таня Джоева
Институт за стратегии и анализи

Валерия Велева
Директор на Институт за стратегии и анализи